Здравейте! Търся някакъв съвет или помощ по повод психическото ми състояние в последните месеци ... Проблемът е там, че в момента живеем на доста малко, тясно и неудобно място, в злеустроен квартал във всяко отношение, където не познавам почти никого и хората са адски груби, а мъжа ми пътува и аз оставам сама с детето (родих преди 8 месеца). Не знам дали конкретно заради това, че цялата отговорност за абсолютно всичко пада върху мен докато него го няма, или заради това, че живеем на високо и нямаме дори асансьор, което налага всеки ден да нося нагоре-надолу дете, куче, пазарски чанти и тн. , или че в кооперацията има психично болна потенциално опасна съседка, но от 2 месеца насам просто вече не издържам психически. Не желая да се виждам с никого, не желая да говоря с никого, нищо дори детето не ме радва и честно казано нямам желание и да живея. Вече не знам какво да направя, за да се почувствам по-добре (а и честно казано нямам и желание да правя каквото и да е, въпреки че знам, че трябва). Напоследък ми се появиха и доста чести суицидни мисли и не знам как ще завърши всичко това, знам само, че имам нужда помощ....
- Публикувана: 9 септ. 2025, 22:30 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2025, 22:42 ч.
Следродилна депресия или просто отчаяние...
Почти всички минаваме през този период на депресивни състояния. Еднообразието в ежедневието породено от рутинните дейности като - хранене на бебо, приспиване, сменяне на пелени, отново хранене, приспиване, пазаруване и т.н. определено влияят върху психиката на жената, особено ако преди това е имала по-свободен начин на живот. Аз също много трудно преминах през този адаптационен процес (дори признавам си - отново се случва понякога да изпадам в отчаяност и депресия, а е минала година и половина от раждането). Трябва да намериш начин за разнообразие и малко повече време за себе си, защото е изключително важно да не забравяме, че и ние сме ХОРА и имаме нужди, не само бебо. За да бебчо да е добре - трябва да бъде добре и мама!
Почти всички минаваме през този период на депресивни състояния. Еднообразието в ежедневието породено от рутинните дейности като - хранене на бебо, приспиване, сменяне на пелени, отново хранене, приспиване, пазаруване и т.н. определено влияят върху психиката на жената, особено ако преди това е имала по-свободен начин на живот. Аз също много трудно преминах през този адаптационен процес (дори признавам си - отново се случва понякога да изпадам в отчаяност и депресия, а е минала година и половина от раждането). Трябва да намериш начин за разнообразие и малко повече време за себе си, защото е изключително важно да не забравяме, че и ние сме ХОРА и имаме нужди, не само бебо. За да бебчо да е добре - трябва да бъде добре и мама!
Не мисля, че проблема при мен е в еднообразието, точно напротив - всичко пада върху мен като грижи, ангажименти и т.н. Много често нямам време дори да ям, защото докато свърша второ-трето-пето и идва ред за следващото. И в отговор на дамата по-горе - имам свекърва, на която мога да разчитам отвреме навреме да гледа бебето за един-два часа, но то е пак за да смогна да свърша някаква работа, почти нямам време за себе си.... Лошото е, че се чувствам адски самотна, въпреки че имам приятелки, които ме търсят и които искат да се видим. Просто с времето започнах все повече да се затварям в себе си и да не не интересува нищо.
Не се случва нещо, което много жени не са изживели! Това няма да те накара да се почувстваш по-добре, но поне да осъзнаеш, че не си сама.
Да ти кажа покрай критическата това усещане е двойно повече, ама хайде да не те плаша!
Значи няма начин да идеш с бебето малко на почивка? Да смениш въздуха и средата?
Да почнем едно по едно - вечер като заспи бебето да не се юрваш да оправяш всичко, а да имаш поне час за теб. Мотай се, рови в нета, лежи, реви - но само не домакинствай. Можеш ли да го направиш?
Излез от рутината! Важно е! Спри всичко да е режим - това не е за всеки! Нищо няма да му стане на бебето ако променяш по някой ден рутината.
И да видим - с какво може малко да се забавляваш ментално? Много ми тежеше затъпяването в бебешкия период.
Да ти кажа покрай критическата това усещане е двойно повече, ама хайде да не те плаша!
Значи няма начин да идеш с бебето малко на почивка? Да смениш въздуха и средата?
Да почнем едно по едно - вечер като заспи бебето да не се юрваш да оправяш всичко, а да имаш поне час за теб. Мотай се, рови в нета, лежи, реви - но само не домакинствай. Можеш ли да го направиш?
Излез от рутината! Важно е! Спри всичко да е режим - това не е за всеки! Нищо няма да му стане на бебето ако променяш по някой ден рутината.
И да видим - с какво може малко да се забавляваш ментално? Много ми тежеше затъпяването в бебешкия период.
Ограничи шетните до абсолютния минимум. Снабди се с колкото може повече помощници - миялна, прахосмукачка - робот, фраер, сушилня и всичко друго, което пести време и усилия. Прекарвайте повече време навън докато времето го позволява - така няма да се фиксираш върху чистене/готвене/пране...
Синдром на гнездото май се казваше това състояние, в което всички бъдещи и пресни майки се юрват да "стерилизират" около бебето. Няма нужда!
Не отказвай на приятелките, дори се насили да излезеш или да се видиш с тях. С или без детето - все ще ти е от полза. Намери време за хоби - много помага. Накрая - пусни си радиото, за да ти бърбори нещо и да не се чувстваш съвсем изолирана.
Както писах и в една друга тема - дишай дълбоко и това ще мине!
Синдром на гнездото май се казваше това състояние, в което всички бъдещи и пресни майки се юрват да "стерилизират" около бебето. Няма нужда!
Не отказвай на приятелките, дори се насили да излезеш или да се видиш с тях. С или без детето - все ще ти е от полза. Намери време за хоби - много помага. Накрая - пусни си радиото, за да ти бърбори нещо и да не се чувстваш съвсем изолирана.
Както писах и в една друга тема - дишай дълбоко и това ще мине!
По въпроса за морето - ние живеем в морски град. Проблемът е по-скоро в меко казано недружелюбния и неудобен район, в който сме, дори не толкова и тясното жилище. Грижите за детето също не са ми проблем сами по себе си, напротив. Тя ми чудесно и здраво (слава богу) дете, но в последно време ни се натрупаха само негативни преживявания и продължават да се трупат. Трябва сама да се справям с всички проблеми, развих някакво натрапчиво чувство, че нещо лошо ще се случи или че някой ще ни направи нещо лошо и вече тежестта ми дойде много много в повече. Отсъствието на мъжа ми също не ми помага, а знам че няма какво да се направи за момента...
Напълно разбирам как се чувствате. Имате нужда от помощ покрай всичките задължения, не от дъжд на вятър да оставите детето на свекървата. Обсъждали ли сте вариант да наемете детегледачка или помощница, която да отменя част от задълженията? Ще ви бъде и компания в ежедневието. Може да идва няколко пъти седмично, отново е разнообразие. В момента сме в подобно положение - преместихме се в нов квартал, тук хората са доста недружелюбни и е пълно с хора с психични отклонения, понякога ме е страх да излизам сама с детето на разходка. За жалост май навсякъде е така напоследък. А може би от умора започнах да се фокусирам повече върху негативното около мен.
Съветът ми е - всеки ден намирайте време за себе си. Когато бебето спи на обяд - почетете книга, медитирайте, пуснете си любима песен, потанцувайте, запишете се на онлайн курс, сутрин докато храните детето направете си ароматно кафе, благодарете за здравото детенце, което имате. Колкото и да е трудно, опитайте се да не разпилявате мислите си в негативна посока. Погледнете се в огледалото и благодарете и сама на себе си, за това, което правите и дори за малките неща, които успявате да свършите през деня. Ако искате да поговорите с някого - пишете ми, ще се радвам да се чуем и да си поговорим. Също, има психолози, които водят сесии онлайн, не е нужно да се ходи на място и вършат чудесна работа, казвам го от личен опит.
Вие сте силна и много смела, а това е период, който ще премине.
Съветът ми е - всеки ден намирайте време за себе си. Когато бебето спи на обяд - почетете книга, медитирайте, пуснете си любима песен, потанцувайте, запишете се на онлайн курс, сутрин докато храните детето направете си ароматно кафе, благодарете за здравото детенце, което имате. Колкото и да е трудно, опитайте се да не разпилявате мислите си в негативна посока. Погледнете се в огледалото и благодарете и сама на себе си, за това, което правите и дори за малките неща, които успявате да свършите през деня. Ако искате да поговорите с някого - пишете ми, ще се радвам да се чуем и да си поговорим. Също, има психолози, които водят сесии онлайн, не е нужно да се ходи на място и вършат чудесна работа, казвам го от личен опит.
Вие сте силна и много смела, а това е период, който ще премине.
Ън Говорили сме в момента, в който се прибере възможно най-скоро да се махнем, въпреки че той не ме разбира особено как се чувствам реално. Той си мисли, че това е просто дискомфорт заради някои неудобства в квартала и просто не може да си даде истинска сметка колко е зле положението. Но да - в крайна сметка се съгласи, че трябва да сменим мястото.
Ray.Of.Sunshine Съжалявам за положението, в което сте. И аз Ви разбирам, просто е достатъчно напрягащо само по себе си да си майка и по цял ден да се грижиш и да трепериш над детето и една такава такава нездравословна и стресираща среда може да бъде пагубна, както се случва при мен. Може би сте права за това, че в момент на отчаяние виждаме само негативните неща и просто всичко вече ни изглежда черно. Разбира се, пишете ми ако прецените, очевидно сме в подобни ситуации и бихме могли да си дадем някакъв кураж
Ray.Of.Sunshine Съжалявам за положението, в което сте. И аз Ви разбирам, просто е достатъчно напрягащо само по себе си да си майка и по цял ден да се грижиш и да трепериш над детето и една такава такава нездравословна и стресираща среда може да бъде пагубна, както се случва при мен. Може би сте права за това, че в момент на отчаяние виждаме само негативните неща и просто всичко вече ни изглежда черно. Разбира се, пишете ми ако прецените, очевидно сме в подобни ситуации и бихме могли да си дадем някакъв кураж
Той няма да разбере, защото не го изпитва, навън е, далече е от тези проблеми. Започвайте да търсите ново жилище, това ще подейства ободряващо. Може би мъжът ви е моряк, щом сте от морски град и той отсъства по-- дълго от няколко дни.... Щом си дойде, трябва да имате готови идеи за място и да действате. Не го оставяйте да ви залъгва, идва зима после и съвсем ще стане зле. Душевният комфорт е по- важен от всичко друго.
Ами то НЯМА квартал, град, блок и т.н в който хората да са радушни и приветливи. Винаги е така и така. Ако се вторачвате в негативите това ще виждате - кат лудата жена или съседи, които не жлаят да любезничат.
Но пък от друга страна явно това място не е вашето и не се чувствате добре.
Ако сте на квартира - чудесно - почвайте да търсите следващата квартика и да се оглеждате.
Млада сте и някак чакате позволение да се случат някакви неща в живота ви. Мъжа ви е далеко - явно ще трябва вие да организирате всичко по новото място, като това не ви допада.
И ваш да е апартамента - като не се чувствате добре - поемайте напред. Няма какво да чакате и той да е на това мнение, да ви разбере, да ви ожали, да търси като е тук.
Значи проблема е ясен - не ви харесва мястото за живеене. Каква е правилната крачка, което следва според вас?
Но пък от друга страна явно това място не е вашето и не се чувствате добре.
Ако сте на квартира - чудесно - почвайте да търсите следващата квартика и да се оглеждате.
Млада сте и някак чакате позволение да се случат някакви неща в живота ви. Мъжа ви е далеко - явно ще трябва вие да организирате всичко по новото място, като това не ви допада.
И ваш да е апартамента - като не се чувствате добре - поемайте напред. Няма какво да чакате и той да е на това мнение, да ви разбере, да ви ожали, да търси като е тук.
Значи проблема е ясен - не ви харесва мястото за живеене. Каква е правилната крачка, което следва според вас?
Жилище със сигурност ще търсим в най-скоро време. Въпросът е, че до такава степен вече изнемогвам психически покрай други допълнителни проблеми, че не знам дали и това ще ме успокои на този етап. Та по този въпрос ще трябва да се обърна към някого, защото имам чувството, че без професионална помощ нещата ще отидат на по-зле.
Почти всички минаваме през този период на депресивни състояния. Еднообразието в ежедневието породено от рутинните дейности като - хранене на бебо, приспиване, сменяне на пелени, отново хранене, приспиване, пазаруване и т.н. определено влияят върху психиката на жената, особено ако преди това е имала по-свободен начин на живот. Аз също много трудно преминах през този адаптационен процес (дори признавам си - отново се случва понякога да изпадам в отчаяност и депресия, а е минала година и половина от раждането). Трябва да намериш начин за разнообразие и малко повече време за себе си, защото е изключително важно да не забравяме, че и ние сме ХОРА и имаме нужди, не само бебо. За да бебчо да е добре - трябва да бъде добре и мама!
Не мисля, че проблема при мен е в еднообразието, точно напротив - всичко пада върху мен като грижи, ангажименти и т.н. Много често нямам време дори да ям, защото докато свърша второ-трето-пето и идва ред за следващото. И в отговор на дамата по-горе - имам свекърва, на която мога да разчитам отвреме навреме да гледа бебето за един-два часа, но то е пак за да смогна да свърша някаква работа, почти нямам време за себе си.... Лошото е, че се чувствам адски самотна, въпреки че имам приятелки, които ме търсят и които искат да се видим. Просто с времето започнах все повече да се затварям в себе си и да не не интересува нищо.
То грижите и анажиментите са рутинното еднообразие. Имате нужда от почивка, релакс и нови гледки. На мен също ми е писнало всеки ден всичко да пада върху мен. Изтощаващо е и всеки ден е като предишния... само ангажименти. Добре ми се отразяват разходките до някакви забележителности и т.н., нещо различно да видиш, да чуеш..