Напускане на работа

  • 1 745
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте! Работя от 2 години и половина в голяма компания- на пръв поглед нещата изглеждат супер- добра заплата, възможност за хоум офис. Обаче усещам как зациклям на едно място- вече не усещам тръпка от самата работа, превърнала се е в рутина, липсва ми динамиката, но се опитвам сама да си създавам някакви възможности за излизане от зоната на комфорт. Отделно от това се натоварвам от колеги, с които работя пряко и които не спират да мрънкат и карат през просото, защото смятат, че мястото им е гарантирано. А нашата работа е обвързана и когато те нямат желание, спъват и мен. И хем знам плюсовете на работата и не искам да действам импулсивно, хем знам, че някъде там вероятно има място, където мога повече да разгърна потенциала си.
Та въпросът ми към вас е- как преценявате кога е време да напуснете работа, кои са тези “малки”неща, които преминават границата и знаете, че е дошло времето. И бихте ли пренебрегнали лични несгоди и нерви в името на това да запазите сигурната си работа?
Благодаря!

# 1
  • Мнения: 1 569
Търси друга работа. Подпиши нов трудов договор и тогава напусни тази.
Щом го мислиш, значи трябва.

# 2
  • Мнения: 45
Привет! От прочетеното разбирам, че харесвате работата си, а проблемът идва от част от колегите и това, че ви липсва развитие. Нормално е след 2 години във фирмата да търсите нови предизвикателства. Обсъждали ли сте повишение с прекият ви ръководител?
Някои хора обичат монотонността в работа, явно не сте от тях, което е супер - просто ви трябва развитие и растеж.
Мислите ли, че на друго място няма да има мрънкащи колеги? Най-вероятно ще има Simple Smile . По-скоро ви трябват повече предизвикателства, ако настоящата фирма може да ги предостави и да получите повишение - останете, ако пък няма шанс за развитие - сменете фирмата.

# 3
  • Мнения: 1 698
Била съм така преди време и честно казано доста ми липсва. Да държиш темпо постоянно е доста уморително и също писва, но това го разбрах по-късно.

# 4
  • Melmak
  • Мнения: 8 814
Аз бях изпаднала в някаква “дупка” преди около година, защото съм на работа, която ми е добре и ме устройва, но не исках да влизам в коловоза. Дадоха ми нови задачи, намерих си ментор и така. Сега е доста по-разнообразно. Аз не съм от хората, които стоят на едно място (не го приемайте като смяна на фирми и екипи, а като липса на развитие). Обичам динамиката.
Ако усещаш, че е време да сменяш, направи го, но първо намери нова работа.

# 5
  • Мнения: 14 685
Една работа напуснах, защото ми смениха мястото на бюрото. Вместо до прозореца, трябваше да работя в тъмно помещение с гледка към стена. Прецених, че ще се побъркам там, а не беше вариант да върнат старото разположение. Това е най-странната причина,  заради която съм напускала. Simple Smile

Мрънкащи колеги също правят средата неприятна, разбира се, но чак да напуснеш заради тях... Не разбрах как  спъват твоята работа. Ако те не си вършат съвестно работата, това няма ли да бъде забелязано от ръководството? Във всеки случай, и на следващо място ще има неприятни личности, от това не можеш да избягаш. А тук имаш възможност за хоум офис, това на много места не е опция.

Няма ли възможност да кандидатстваш за друга позиция в същата фирма? Може би не си изчерпала още възможностите за развитие, които тази фирма би могла да ти предложи.

# 6
  • Мнения: 903
Напускала съм заради некачествен колектив и въобще не ми пука, нито съжалявам. Работа се намира, това да му е проблема. Не можете ли да намерите нещо подобно, щом на тази работа тъпчете на едно място и имате проблем с колеги? Аз бих стояла с години на дадена работа, стига да имам заплащане, което удовлетворява нуждите ми, нормална атмосфера в колектива, без простаци които по цял ден да ми тровят нервите, и работата да ми бъде на удобно за мен място. Много хора търсят и развитие, спрямо квалификацията си и уменията които могат да приложат.

# 7
  • Мнения: 245

Та въпросът ми към вас е- как преценявате кога е време да напуснете работа, кои са тези “малки”неща, които преминават границата и знаете, че е дошло времето. И бихте ли пренебрегнали лични несгоди и нерви в името на това да запазите сигурната си работа?
Благодаря!
Когато дълготрайно не се чувствам добре и ходя с нежелание.
Аз съм на мнение, че трябва да се чувстваш добре там където си и винаги съм търсила това. Смених две работни места от днес за утре, попаднах на трето. Мислех си, че съм по-подготвена, понеже те хората са навсякъде едни и същи, но не. Сбърках. Оказа се най-отровната среда в която някога съм била и това ми нанесе доста здравословни щети, от които още се лекувам. Никога няма да забравя колко ме болеше корема от отвратителност - всяка вечер на заспиване и сутрин, на събуждане. Опитах от хорски срам да остана на въпросната работа, да не я напускам веднага, да дам шанс и на себе си, говорих  търсихме решения , ами не се получи. Не намерих за какво да се хвана и да остана, а тези чувства не ме напускаха. И си тръгнах отново без нова, подсигурена работа, но с намерението че никога никъде няма да се чувствам така.
Сега работя друго- с по-добри условия и заплата. Има пък други проблеми, с други хора, но вече знам, че съм там само на работа и че моите интерес и спокойствие,  са преди всичко.
Мисълта ми е - кураж. За чиста съвест пред теб самата, ако искаш - увери се, че няма как нещо да се промени. Ако не, дерзай и потърси това място, на което ще си спокойна и ще бъдеш добре.

# 8
  • Мнения: 2
Здравейте, абсолютно същото чувство имам на сегашната ми работа. Наскоро станаха 5 години откакто я работа. В предизвестие съм от скоро и реших да стартирам собствен бизнес. Знам, че дори и да не ми се получи с бизнеса, със сигурност не искам да си жертвам повече здравето на сегашната ми работа. Отдавна трябваше да я напусна, започна се с чудене както при вас и с времето ескалира и станах апатична към всичко, бърнаутнах, защото правя нещо, което не ми носи удоволствие вече. Ако не се чувствате добре, възможности има много!

Последна редакция: сб, 13 сеп 2025, 16:19 от Bg-fly

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 4 831
Ох, колко ми е актуална тази тема..... Аз бях над 20 години на една й съща работа, която си харесвах. Смениха се шефове, намалиха хората, стана ужасно скучно, без перспектива за развитие. Та реших да сменя професията изцяло. Оказа се почти кошмарно. След като почти цял живот работих на едно място в една среда, сега на шестия месец напуснах заради отровна среда, проучих новото място и какво стана  - с времето и тук се отрови средата. Пак съм на шестия месец и пак в размисъл дали да бягам. Всички казват, че навсякъде е така, ама въпросът е неудовлетворението, нежеланието да идвам на работа и непрекъснатия вътрешен бунт срещу средата дали си заслужават да се търпят, дали проблемът е в мен и трябва аз да се променя. Та рутината често се оказва нелошо нещо. Няма как да знаеш какво ще се случи.

Общи условия

Активация на акаунт