Пълен отказ от гърне

  • 1 056
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Здравейте!
Отчаяна съм… детето ми на 2г5м тотално отказва да сяда на гърне/седалка. Може да седи с напикан или наакан памперс с часове и не му пречи (нарочно сме го оставяли да изпита все пак някакъв дискомфорт, не сме мърляви родители). Това лято реших, че ще махаме памперса и му сложих памучни гащи ,  обясних, че вече ще ходи на тоалетна и това е. Резултатът беше плачевен - напикаване в гащите, един път не каза, че му се ходи, акане по земята. Пробвах да го оставя и гол и директно се изака на земята като някое животно (добре, че бяхме в двора).
Откакто беше на 10 м го слагам на гърне и първите месеци имахме голям успех, но след един момент тотално отказа да сяда. Аз насила не мога да го накарам, защото той сам става, ако изобщо реши да седне, а и не мисля, че е окей да слагам на гърне пищящо и дърпащо се дете, което очевидно НЕ иска.
В пълна безизходица съм, всички около нас обясняват как вече трябва да е без памперс, но просто не става.
Дори да купя тренировъчни гащи например, той пак няма да сяда на гърне или тоалетна, просто няма този навик. А всеки ден по няколко пъти е с мен в тоалетната, там сама не мога да отида така че е напълно наясно къде се вършат тези дейности.
Купихме му седалка със стълбичка, която беше голям хит и сега не я поглежда.
Единствено писоар не съм пробвала, но това не решава проблема с акането.

Страх ме е, че нито в градина ще може да ходи от догодина, нито после на училище, защото кой ще го вземе с памперс… и ще сменяме памперси до абитуриентския бал.
Чувствам се като провален родител…

# 1
  • Мнения: 15 055
Стандартен отговор, но със сигурност е вярно: период е. Инати се детенцето, между 2 и 3 години баш му е времето.
Остави за някое време темата, да се позабрави и после пак подемай. Simple Smile

# 2
  • Мнения: 650
В пълна безизходица съм, всички около нас обясняват как вече трябва да е без памперс, но просто не става.
...
Страх ме е, че нито в градина ще може да ходи от догодина, нито после на училище, защото кой ще го вземе с памперс… и ще сменяме памперси до абитуриентския бал.
Чувствам се като провален родител…

Ето тези двата откъса от мнението Ви са много тясно свързани. "Всички" трябва да разберат, че това са лични неща и не само няма нужда, ами направо не трябва да Ви обясняват какво "трябва". "Трябват" само нещата, които са описани в законите. Нищо друго не трябва.
Ей така стотици родители се чувстват като провалени родители, заради баби, стринки, лелки, съседки и т.н., които е по-добре да се замислят как те скоро ще са с памперс, преди да се бъркат в толкова интимни теми, които се решават между родителите и детето.
Иначе по темата - същата работа беше при нас, в един момент обаче почна да ходи и да си казва за малка нужда (и то след като навърши 3 годинки скоро). С голямата има още малко проблеми и съпругата ми се чувства много гадно, точно заради изкуфяли бабички. Детската му лекарка не вижда проблем и казва да му се даде време. Ама разни дами тип "две деца съм изгледала, не ми говори на мен" естествено виждат проблем и много държат и родителите да го виждат като много сериозен проблем. Същите виждат, между другото, и температура 37,2 като проблем и изпадат в дива и необуздана паника Grinning

# 3
  • Мнения: 4 203
Да пикае право,аз така започнах с моя син . Като свикне с пишкането ще започнете и с акането

# 4
  • Мнения: 24 864
Дъщеря ми беше така. От казваше категорично на гърне. В един период се криеше от мен, ние имаме двор и ходеше тайно из двора да кляка някъде да се изпишка. Беше много секретна дейност. За акането още по-зле. Свикна после на гърнето да пишка, но за акането сама си дърпаше от пакета памперс гащи и си ги слагаше да ака. Спрях да купувам, взе да се стиска, с дни не беше акала, сложих ѝ клизма Мелилакс, като усети, че я напъва, хукна на двора, там да се изходи. Та известно време я търпях, изхождаше се клекнала върху вестник на двора. Един ден заваля дъжд казах ѝ, че няма как да излезе на двора да ака на дъжда, та се примири и седна на тоалетната със седалка и стъпалце. Оттогава само на тоалетната ака, на гърне никога не е акала, но за пишкане сяда на гърнето.

# 5
  • Мнения: 469
Не се обвинявайте, не правите нищо нередно, просто всяко дете е индивидуално. Сега имам трето дете - момченце, месец по-малко. Същата история, само дето голямата работа и вкъщи сме я правили.
Първите ми 2 деца - момичета се научиха изключително лесно между 1.6-2г. Стояха си на гърнето спокойно и постепенно се станаха нещата. А сега с малкия бяс го караме лека-полека, тази седмица тръгна на ясла, надявам се с помощта на специалистите там да имаме напредък. 

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 341
4 месеца акане в коридора права или се качваше на висока пързалка и акаше там в гащите и се пускаше по пързалката.  Цяло лято носих с мен гърне, раница с дрехи и обувки. Побеля ми косата! При някои деца по-бавно се получават нещата…. иска се търпение .

# 7
  • Мнения: 16 107
Едно от важните условия, детето да се приучи към гърне е да го дразни напиканото и надрисканото и да разбира че това "излиза" от него (може да го контролира но не знае как).  каквото и да е било преди е било съвпадение , но не и узряване за тези действия
 За сега, от каквото пишете, детето ви няма готовност и съответно тези опити няма да са резултатни. Просто престанете да се притеснявайте. Някои деца узряват по-бавно. Спрете за сега но Опитвайте отново и отново всеки два месеца. Като още след трети ден ще знаете по поведението дали има готовност. Мнението на всички пуснете покрай ушите.

# 8
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 523
Малкият ми син беше така,с разликата че ако го оставех без памперс се стискаше до 24 часа (повече не съм опитвала да го държа).А отлично знаеше за какво е гърнето,казваше в яслата кой ходи на гърне.Тръгна на градина точно месец преди да навърши 3 години (с памперс)-за 2 седмици го махна.

# 9
  • Мнения: 901
при някои деца разговорите помагат. обяснения че вече са големи, кое къде се прави, как го правят бебетата и как големите.. ако при вас в момента това няма ефект, не се отчайвате. спрете да притискате, но не спирайте с обясненията.. небрежно от време на време. в някакъв момент ще реши, че вече иска да е голям и сам ще откаже памперса.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 572
Свалих памперсите и на трите ми деца след 3 годишна възраст. Преди това не бяха готови, видимо. Всичко мина без особена драма, аз не обичам да ми е трудно.
Колкото до всички, които дават акъл, мисля, че се досещате къде да ги изпратите.

# 11
  • Поморие
  • Мнения: 608
Здравейте!
Отчаяна съм… детето ми на 2г5м тотално отказва да сяда на гърне/седалка. Може да седи с напикан или наакан памперс с часове и не му пречи (нарочно сме го оставяли да изпита все пак някакъв дискомфорт, не сме мърляви родители). Това лято реших, че ще махаме памперса и му сложих памучни гащи ,  обясних, че вече ще ходи на тоалетна и това е. Резултатът беше плачевен - напикаване в гащите, един път не каза, че му се ходи, акане по земята. Пробвах да го оставя и гол и директно се изака на земята като някое животно (добре, че бяхме в двора).
Откакто беше на 10 м го слагам на гърне и първите месеци имахме голям успех, но след един момент тотално отказа да сяда. Аз насила не мога да го накарам, защото той сам става, ако изобщо реши да седне, а и не мисля, че е окей да слагам на гърне пищящо и дърпащо се дете, което очевидно НЕ иска.
В пълна безизходица съм, всички около нас обясняват как вече трябва да е без памперс, но просто не става.
Дори да купя тренировъчни гащи например, той пак няма да сяда на гърне или тоалетна, просто няма този навик. А всеки ден по няколко пъти е с мен в тоалетната, там сама не мога да отида така че е напълно наясно къде се вършат тези дейности.
Купихме му седалка със стълбичка, която беше голям хит и сега не я поглежда.
Единствено писоар не съм пробвала, но това не решава проблема с акането.

Страх ме е, че нито в градина ще може да ходи от догодина, нито после на училище, защото кой ще го вземе с памперс… и ще сменяме памперси до абитуриентския бал.
Чувствам се като провален родител…
Почти същата ситуация и при сина ми, който е на почти три годинки вече! Следя темата с интерес!
Още носи памперси, не проявява сам интерес към гърнето, НЕ казва като има някаква физиологична нужда, трябва аз да го слагам на гърне иначе няма да го потърси в никакъв случай, отказва да свали сам панталоните си, както и после да ги вдигне без моя помощ. Вече се замислям в мен ли е прблема, в детето ли, понякога и аз не се чувствам успешен родител. Самотна майка съм и мога да кажа, че това е най-трудното нещо на света. Имам и дъщеричка на година и седем месеца.
Освен проблема с гърнето, често го мързи да яде сам. Давам му например да ръба филийка и хапва една хапка и я оставя или я дава на сестра си. Иначе ако му давам хапка по хапка в устата и цял ден може да се храним.. Като разхвърля и му показвам как да прибира нещата реагира с хленчене и не си мърда и пръста.
Още не е тръгнал на градина, но имам чувството, че един ден и там ще видят зор с него.

# 12
  • Мнения: 23
Абсолютно същото с моето дете до малко след 3 години. Имам теория защо е толкова трудно с някои деца - защото памперсите са много качествени и те свикват с тях и си губят инстинкта. А теорията казва да изчакаш докато е готово детето, едва ли не ще съзрее ѝ само ще поиска да ползва тоалетна. Никакъв шанс! Ставало е преди, когато са носели платнени пелени и майките са ги карали от много по-рано. Ние чакаме до 2-3 точно когато децата са най-упорити и опърничави! Супер много такива случаи знам и аз съм от тях...
И той нямаше никакво усещане за намокряне, никакво желание да сяда на гърне, всичко в гащите. Единствено в детската градина се научи по примера на по-големите деца. И пак отне много време, около 6 седмици имаше по 4-5 изпускания на ден. Добре че ни търпяха и го преобуваха нон-стоп. Купихме му около 20 панталона и безброй гащи. Беше ужасно.  Но се научи! С постоянство и търпение и много много пране.
Може да пробвате вместо гърне детска седалка на тоалетна чиния и степенка. Има такива от ИКЕА. Така все едно е възрастен може да му стане интересно. А и по-малко чистене, защото всичко си отива в тоалетната, мама нужда да миете гърне. Успех! Ще се справите!

# 13
  • Мнения: 1 380
Просто детето още не е готово. При нас беше същата ситуация, изхабих два месеца в дебнене и постоянно напомняне, че трябва да седне на гърнето. 3 часа го дебнех кога ще свърши работата и накрая си вършеше работата на пода. Отказах се за няколко месеца от тези безсмислени упражнения и съсипване на нерви. Пробвах отново след няколко месеца и тогава вече беше готов и се научи буквално за два дни. Много бързо след това махна и нощния памперс. За справка - това се случи чак на 3г.5м. Но когато - тогава. Научила съм се да не насилвам нещата, когато виждам, че детето не дава индикации да е готово.
Няма някой, който да не се е научил да ходи до тоалетна. Няма да чакате до абитуриентския бал със сигурност Grinning.  Най-много след година детето ще е професионалист в областта.

# 14
  • Мнения: 833
Моите 5 стотинки по темата, защото дълго време беше актуална и при мен. Дъщеря ми се научи на 3г и 8м. Може би някои ще кажат, че е късно, но аз ще ви кажа, че тя просто каза една сутрин - Не искам вече памперс и всичко приключи! Цялата мъка! С акането отне 1 седмица - първоначално искаше да й слагам памперса, за да се изака, но после отново САМА поиска в тоалетната. Нощния го махнах някъде по същото време. Не е имало никаква драма, нито напишквания.
Просто защото беше ГОТОВА!

Преди това минахме през доста периоди на опити от моя страна. Направих ВСИЧКО, което съм чела, имаше награди, имаше книжки, имаше пример, нямаше никога натиск, и НЕ и НЕ и НЕ. Просто НЕ искаше. Стискаше по 16 часа, дори като й сложихме памперс и пак стискаше. С таткото я гъделичкахме и поливахме с вода, за да се изпишка, защото вече ревеше от болка. Просто кошмар и всичко това, заради натиска отвсякъде, че вече е време да се научи.

Между другото в държавната детска градина бяха казали, че децата задължително трябва да са без памперс, но реално нямаше проблем и си я оправяха. Учеха я, но явно не беше момента. Само тя от 30 деца беше с памперс, а е много добре развито дете.

Така че моят съвет е да обяснявате, да показвате с книжки, да говорите за това, но никакъв натиск не трябва да има! СамО ще си поиска детето, гаранция! Според мен просто има деца, при които нещата стават малко по-трудно, но подхода трябва да е позитивен!

Общи условия

Активация на акаунт