Впечатленията за общите лекции (тези, които са общи за няколко специалности) остават същите: Право - чудесен английски и чудесен преподавател; Математика - сносен английски, различно преподаване; но, българските младежи, събрани в тая обща лекция, са се намерили и си обясняват един на друг задачите, така че там ще го избутат; Икономика - много дървен английски, дървено и неразбираемо преподаване, само фучене чувам. Според инфо, получено от сина ми от младежи от по-горни курсове, предметите, по които най-трудно се "вземат" изпити, били точно тези, чиито преподаватели са с лош английски (което явно не им позволява да предадат и обяснят материала си добре). Лошото е, че студентите получавали ppt лекциите СЛЕД часа, т.е. няма как да си прегледаш материала предварително. Ще се оправи; да не е първият.
Извън това, имало виртуална някаква група на младежите от специалността, вкл. и от по-горни курсове, в която група се споделят записки от лекциите от предишни години или нещо такова. Чини ми се, че е организацията на тая група е университетска, а не някаква самодейна.
Колкото до конкретните колеги от конкретната двойна специалност, синът ми твърди, че не само всичките му колеги са испанци, но навярно и всичките са от Мадрид, защото след специалните им часове цялата група си тръгвала заедно към Мадрид. Моичкият живее в Хетафе и първият ден хартисал, ама на 2рия всички пили заедно бири някъдеси. Натам не съм питала какво и що.
На въпроса ми какво е нивото на английския на колегите, отговорът беше - някои са с много добър англисйки, други са зле; да се чете ок. В2; но извън часове - в междучасия и на бири разговорът е на испански. Наследникът казва, че при все, че знае испански, му е много трудно да следи разговора + да се включва - всички говорели много бързо, а и сленг имало, така че за сега не е съвсем пивко положението на тоя фронт. Пак - ще се оправи. Да не е първият.
За емиграцията - абсолютно съм за. Ако не те кефи мястото, където живееш + ако можеш да се продадеш другаде, не виждам причина защо да не го направиш. Аз наприемер работя в международна компания и на позиция, която ми позволява да се релокирам навсякъде => бих се изнесла тутакси. Даже, мен ако ме питате, бих се и местила на всеки няколко години. Мъжът ми обаче, при все, че владее няколко езика, е тесен специалист, който може да работи нещото си само в БГ. Ако се изнесе навън, не би могъл да работи каквото умее. Да, би могъл да реди стоки в Икеа, но би бил нещастен, ако го прави. От тук, кютаме си на нашите си територии, при все, че много неща в БГ не само ни дразнят, но и ни напрягат в пъти повече, отколкото е здравословно. Но! Пътуваме много, децата ни също; имаме посетени над 50 държави. Това ни помага да избутваме тукашната реалност. + си живеем в някакъв наш си изолиран балон.
И да, не очаквам децата ни да се върнат в София след 5 години в Париж и Мадрид. Не виждам драма в това. Положихме усилия на 18 години всяко от децата ни да знае х 3 езика извън матерния си и това дава повече възможности да намериш мястото, което най-много ти пасва. Да си гъвкав и да можеш да се продадеш извън териториите си + да си щастив там, където си (независимо къде), е огромен плюс за мен; и от тук емигрантството не ми носи никакъв негативен знак. Даже обратното. Много се радвам за всичките си познати и приятели, които се осмелиха, издрапаха, образоваха отново, и са щастлви в новите си родини. От мен само аплаузи (и мъничко завист
). Хубав ден.
