Здравейте! От една страна пиша, за да споделя мъката си, защото нямам смелост да застана очи в очи с човек/психолог, и да призная всичките си демони, притеснения и страхове без да бъда осъждана. Цял живот съм осъждана, критикувана от родители, гаджета в гимназия и сега от съпруга ми за действията и мислите си. В последно време най-дългия ни период без драма беше 2 седмици..направо рекорд за нас бих казала. Заедно сме от 6години, женени от 4 месеца и с две малки деца под 5г. От предишните ми връзки оставах с привкус на изневяра(последния път простих няколко пъти, да, аз, глупачката..преди да си тръгна) и сега си патяя от това. Напослесък го хващам да заглежда, преди не е гледал други, и преди е имало период, в който да го поглеждам дали гледа, но не. Напоследък това се случва и той само отрича, когато му кажа, че го виждам. А днес му казах, че ако не спре да гледа, ще подам молба за развод. Не мога вече. Да, ревнива съм, знам си проблема. Нямам доверие, защото е крил и е лъгал на точно тази тема с цел да няма драма, но аз осъзнавам проблем и се опитвам да "работя" по него. Обещаваме си, че аз няма да реагирам остро, а той - че ще бъде честен. Накрая - разбирам сама, не е честен и пак реагирам остро, защото ме е излъгал. Един порочен кръг. Да, имаме дни, в които не се караме, добре сме, щастливи, споделяме, говорим..всичко е наред..нооо в другите е ад под небето. А това вече и на здравето ми влияе, вчера цял ден треперих и ми беше лошо, от дни усещам болка в гърдите и съм като на маратон - пулс 140-150 в седящо/легнало положение. Измъчваме се. Не търся съвет дали да се разведем, индивидуално е, обмислям дали искам, дали се налага, дали не е просто временен разрив в отношенията ни, дали ще мине всичко, както е дошло. Мъчно ми е, постоянно ми се плаче. 
