Ако имахте възможност, как бихте избрали да се казвате

Обожавам името си. Не бих го сменила.

Много си харесвам името. Като бях малка, ми идваше дълго и “твърдо”, но с годините пораснах до него. По темата - като малка - а и досега - харесвах и  Тамара, първите ми никове по чатове и форуми бяха с него.

Бях Геновева по чатовете. Много се стъписваха ))

Рядко се среща вече. А имаше години когато всяка баба Гинка, Ганка и Гергина беше подмладявана с внучка Геновева, Гергана или Галя.

Майка ми е искала да ме кръсти Симона - не са позволили. Харесва ми много, но не си се представям като Симона.
Моето име е рядко, кратко, има хубаво значение, международно е и освен това малко хора знаят, че имам имен ден на цветница. Връзва се идеално с фамилията на мъжа ми.
Всъщност ника ми е пряк превод на благородническа титла плюс имената ми.

В далечните години, когато форумите процъфтяваха и даже правеха петъчни сбирки, в един такъв имаше потребителка с ник Геновева, което си и беше и истинското име.

Между другото, това с международността не го разбирам. Вече толкова е глобализирано всичко, че има всякакви имена навсякъде. Тоест, какво име е международно и какво не е за мен не е ясно. Например, и двамата ми сина са с много, бих казала, български имена, но понеже са християнски или еврейски, не са непознати и не звучат странно в целия западен свят. Ясно е, че в Китай ще са непознати. В немските учебници бая пишат за дечица с турски имена, за да ги включат и тях, но има и Олга, примерно и всякакви други. И още нещо, винаги съм смятала Олга за руско име, но е  срещано при жени от латинска америка.
Моето име е по-рядко на запад, но пък е много познато в испаноговорящия свят. Със сигурност минава за красиво. Аз предпочитам имената, които са по-рядки и по-екзотични, но благозвучни, красиви и смислени. Колкото и да ми харесва едно име, ако всички от "набора" са с него, не мерси. Много харесвам Емил като мъжко име, но по времето на втория ми син, всички ги кръщаваха Емил в Германия. Е, няма как да си кръстя детето като всички наоколо. В Германия нещата са на талази -- стане ли едно име модерно някоя година, всички се кръщават по този начин. Е, по-добре на баба си/дядо си, според мен отколкото да си 20тия Бен в класа.
Била съм в колеж, в който буквално всяка трета се казваше Сара.  Буквално 1 от 3...е, не е ок.
Вчера цял ден карах чатджипити да ми казва за вайба и имиджа на имената на членове от семейството ми и отново се възхитих на красивите имена, които съм избрала на синовете си, на своето име и много се смях с името на мъжа ми. Името му звучало като на човек, който бил рационален прагматик и той си е такъв ) моето било на творческа и емоционална личност, и аз точно така се възприемам, въпреки, че съм в точните науки определено смятам, че силата ми е креативността и асоциативното ми мислене. Но за синовете си направо се възхитих колко красиво и правилно съм им подбрала имената, защото са с двойни имена и при всеки всяко име балансира другото като енергия и заряд.

И аз твърдях, че е истинското ми, което не значи, че твоята позната не е била реална, разбира се. Бях си измислила и друго населено място и пр. глупости. Имах и една приятелка, и тя се включваше с измислиците, поемаше контрола и Геновева се оказваше русокоса секс-бомба от Долна Митрополия, издържаща се като стриптизьорка, докато учи МИО.

Аз лично съм привърженик на по-обичайните имена. За детето ми предпочитам, ако ще изпъква с нещо сред тълпата, то да е с лични постижения и особености, а не с име или особености във външния вид.

Е, не става дума за изпъкване, ама все пак нека не сме като от Атаката на клонингите -- всички деца от някой набор с едни и същи имена...Така го усещам аз, де. Иначе, естествено, че не името е най-важно, а човекът, който го носи.

Иначе за мен е било важно да няма втора като мен като комбинация име и фамилия чисто професионално -- като ме потърси работодател да излизам именно аз с моите работи, така да го кажем. А с предишната ми фамилия, излизаха страшно много, заради това добавих и това на мъжа си.
Като децата ми втори няма, в смисъл единствени са като комбинация между име и фамилия са. Това може да им е плюс, а може и да е опасно, зависи в какъв свят ще живеем С масовото събиране на данни, без спазване на закони за защита на личните данни, по-добре да си Джон Смит, поне от малко малко да има шанс да те объркат с някого....

Аз също съм единствена с моите 3 имена. Има само една дама с моите лично и фамилно име и съвсем малка разлика в бащиното.
Като адвокат с тези ми имена съм единствена в света

Аз по средата. И аз си падам по обичайни имена, познати отдавна като имена, но ако може, да не са най-популярните. Макар че зависи - харесвам Димитър, а то все още в топ 3 най-популярни български мъжки имена, след Георги и преди Иван. След 50 години ще е друго с възхода на Виктор и Александър, но засега е така. Георги и Иван пък не ги харесвам много. Нямам обяснение - ако Иван, да речем, е международно клише за руснак, за Георги хептен нямам.

Та отплеснах се, исках да кажа, че и аз така това с "международното" име не го разбирам, да не кажа, че ми се види измислено.

_____

Аида, аз пък с моето относително рядко за моето поколение първо име (на мен ми е цяло име, някои го използват като галено или прякор) самонадеяно мислех, че съм единствена като комбинация от първо и фамилно, а се оказа, че в страната има още 3-4 такива. Освен ако и при тях не е галено - че нямам достъп до регистрите на населението. Обаче бащините им имена са далеч от моето.

____

Геновева е идвала на сбирки, беше нещо като в известен смисъл професионален форум, преди вече близо 20-ина години, и там пак така се представяше. Разбира се, сто процента сигурност в интернет няма.

С бащината ми фамилия и моите имена съм само аз. С мъжовата сме много.
Едната Геновева от форума едно време, на която това ѝ беше истинското име, е жена на мой близък.
Покрай нея харесвам името.

Няколко неща се сещам, които са ме впечатлявали, свързани с имената.
Едното е като бях малка в училище учихме за Грозданка в 6ти клас. Майката дълго време не може да има рожба, или й умират децата, накрая ражда дъщеря и я наричат Грозданка, за да й е грозно името. Много се чудихме защо трябва да й е грозно името целенасочено на тази красива дъщеря на Славка. Та обяснението на учителката беше, че грозното име е, за да пази красивото дете от уроки и завист. Много ме беше впечатлило това.

Другото нещо е песента на Джони Кеш, A Boy Named Sue, която откак имам деца, ме  разплаква. Та лирическият герой е кръстен от баща си Сю и баща му после го оставя. Та момчето го тормозят и подиграват заради името му и той от малък става доста корав. Все мечтае да намери баща си и да му тегли един бой, заради името, с което го е кръстил. Когато попорасва намира баща си и му "иска обяснение" за името си и баща му му казва, че така го е кръстил, защото е знаел, че няма да бъде до него, докато пораства и му трябва име, с което ще заякне един вид още от малък.

Иначе, без да обиждам някого, Геновева е много по-международно от Ая...

И аз помня, че се чудех на Грозданка, то даже май някаква народна песен беше, стихове. Но аз се чудех друго - как така грозно, като Грозданка очевидно идва от "грозде", а не от "грозен".

Да, точно така, митическа народна песен е! А Геновева е с германски/келтски произход...и си е много красиво име.