Ако имахте възможност, как бихте избрали да се казвате

  • 3 759
  • 109
  •   4
Отговори
# 60
  • Мнения: 23 877
И аз помня, че се чудех на Грозданка, то даже май някаква народна песен беше, стихове. Но аз се чудех друго - как така грозно, като Грозданка очевидно идва от "грозде", а не от "грозен". Wink

Ами, жена, която изглежда хубава само на няколко гроздови (ракии).

# 61
  • Мнения: 2 761
То това за Грозданка, както и това за Сю си е форма на protective naming име за защита един вид. В пръвия случай за да не привличаш злото, а във втория за развитие на умения за самозащита Simple Smile).
Например да кръстиш детето си Неволя, Неслав с цел да не привличаш лошото и да има детето късмет си е било традиция. И в други култури същесвтвува да си кръстиш детето с нещо скромно и неугледно, за да го пазиш.
Но пък да кръщаваш на светии, архангели, пак си е своего рода protective naming. Аз съм предпочела второто, ама и в първото виждам логиката.
Та за тези с "грозните" имена, поне да им е утеха, че е на късмет и ги пази Simple Smile.

# 62
  • Мнения: 2 998
Кръстена съм на дядо ми дословно, буквален женски вариант на мъжкото име. Никога не съм се замисляла дали ми харесва, просто го нося и толкова.
Аз съм по същия начин - кръстена съм на дядо ми буква по буква, само че в женския вариант на името. Не ми харесва, тежко звучи, обаче наскоро ми попадна родословното дърво на бащиния род и видях колко много дядовци и прадядовци са носили това име. Изпитах чувство на принадлежност, на общност към рода и започнах да уважавам името си и най вече избора на родителите ми.
Противно на общоприетата анонимност във форума ще си кажа името - казвам се Димитрина, кръстена съм на дядо ми Димитър, той е кръстен на дядо си, пак Димитър, който е наследил името от дядо Димитрак.

# 63
  • Варна
  • Мнения: 6 944
Имам приятелка Димитрина, моято кръсти първородната си дъщеря на мен. Лично ми го каза.
Това преди години.
Сега моето име не е модерно, прекалено дълго е.
Ха ха, и братовчедка ми я кръстиха с моето име някога. Мода
Макар, че мисля, че не е мода, а да прилича на едикой си.

# 64
  • Мнения: 3 040
Аз съм от тези, които след фатална бременност послуша една баба да избера име дето го няма в рода, за да запазя бебето си. Може да са бабини деветини, но това не ми даваше мира през бременността.  Аз си мислех за едно име, ММ не го хареса и предложи друго. Сега синът ми казва"добре, че е бил тате".

# 65
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 212
Като малка и ученичка не су го харесвах ,ама грам,грубо и недобре звучащо ми беше ,казваха ми Дора,Доре,Дорче и ме беше много яд на името ми Теодора ,исках да се казвам като някоя съученичка или приятелки -всички бяха с актуални и красиви имена за началото на 80-те  : Лора,Ева,Мая,Ася,Десислава,Милена,Елина,Магдалена,Йолина,Ивета,Юлияна,Антония,Вяра,Ралица,Деница,Радина,Стела ..

После обаче като завършихме и започнах да уча и работя към 2001г всички рязко обърнаха на Теда,Теди и така си и остана,аз свикнах и вече не ми прави впечатление имато ми..

# 66
  • Мнения: 449
 Искам да се казвам Евдокия и да ме наричат Ева. Странното е, че любимото ми женско име  е София. Бях решила, че ако имам дъщеря, ще я нарека така( имам две момчета), но никога не съм искала  името София  за себе си.

# 67
  • Мнения: 82
Забелязала съм, че има хора, които не си харесват името, но не биха направили крачката да го сменят.

# 68
  • Пловдив
  • Мнения: 19 469
Светът е пълен с такива, нищо странно или укоримо няма.

# 69
  • Мнения: 82
Е чак укоримо, не. Просто ми е странно. Аз съм по джаста праста и си смених името. Вдигнах наще на крака и казах или ми го сменяте или лична карта през крив макарон ще си изкарам.

Светът е пълен с такива, нищо странно или укоримо няма.

# 70
  • Мнения: 4 259
Много ми е мъчно, че не съм кръстена на баба ми, лека ѝ пръст - Екатерина. Не е искала да нося нейното име, защото е смятала, че не е голяма късметлийка, та да не съм с нейния късмет. Настоявала е за друго име с Е, което сега нося, но.... какво да кажа. Като значение е красиво, но не ми допада особено. Предпочитам да се обръщат с кратката форма. Лично аз,жако можех, бих си избрала Елисавета или Елеонора.

# 71
  • Мнения: 23 877
Е чак укоримо, не. Просто ми е странно. Аз съм по джаста праста и си смених името. Вдигнах наще на крака и казах или ми го сменяте или лична карта през крив макарон ще си изкарам.

Светът е пълен с такива, нищо странно или укоримо няма.

Защото си била много млада. С възрастта човек свиква до голяма степен дори и с нещата, които не харесва у себе си, те се превръщат в част от идентичността му, и по-трудно се решава. Отделно чисто практичните последици от смяна на име, с което са ти всевъзможни документи, известен си професионално и пр. Та хората на по-зряла възраст по-трудно се решават на смяна на име, операция на нос и пр. в сравнение със съвсем младите.

# 72
  • Мнения: 82
Не мога да се съглася. Много хора правят промени на неща които не харесват. Иначе нямаше дърти чанти да си слагат силикон, ринопластики да си правят. Нямаше жените да се гримират и нямаше да има отслабващи.
Просто за да направиш тези неща ти трябват  само пари, а за смяна на името трябва да минеш през съда.
С две думи. Примиряват се с това което е по - сложно за промяна. Затова и доста си остават  затлъстели защото става бавно и трябва труд.

Е чак укоримо, не. Просто ми е странно. Аз съм по джаста праста и си смених името. Вдигнах наще на крака и казах или ми го сменяте или лична карта през крив макарон ще си изкарам.

Светът е пълен с такива, нищо странно или укоримо няма.

Защото си била много млада. С възрастта човек свиква до голяма степен дори и с нещата, които не харесва у себе си, те се превръщат в част от идентичността му, и по-трудно се решава. Отделно чисто практичните последици от смяна на име, с което са ти всевъзможни документи, известен си професионално и пр. Та хората на по-зряла възраст по-трудно се решават на смяна на име, операция на нос и пр. в сравнение със съвсем младите.

# 73
  • София
  • Мнения: 18 244
Една разкошна дама от форума, която отдавна не пише в него, се казваше Милена и преди години го смени с Мина на любимата си баба. А името Мина е като създадено за нея и много ѝ пасна.

# 74
  • Мнения: 6 846
Точно както се казвам, бих избрала и за нищо на света не бих променила първото си име. Кръстена съм на едната си баба, а от другата страна имам прабаба с това име Grinning

Общи условия

Активация на акаунт