Ако имахте възможност, как бихте избрали да се казвате

Ти, като си сменила името, не си имала дори лична карта. Човек на 40 има дипломи, сертификати, реноме, шофьорска книжка и пр... Много повече неща са. Дори заради децата си и близките може да се замисли, че не искат да си сменят името, с което ги наричат. Със сигурност има и хора, които си сменят името и на по-късна възраст, както и на 50 някои си слагат силикон, оперират си носа и пр., но много хора не го правят на по-късна възраст, дори като млади да са имали желание, но да са им липсвали финанси, а като възрастни да имат финансова възможност, защото са се приели, дават си сметка за евентуалните рискове повече от един 18-годишен и прочие причини.

На дали на 40 се сещаш, че не си харесваш името. Това е нещо, което всеки ден чуваш.
Съсигурност хората, които не си го харесват са се усетили на 20 и нещо.

Ами виждаш, че понякога човек осмисля името си по друг начин, когато е по-голям. Например, родова принадлежност, усещане за някаква приемственост във времето и тн.

Освен това като малък ,може да харесваш някакви "яки" имена като Майкъл и Джесика, а като ти дойде акълът да си промениш и вкуса.

А и кукумицинка е права, аз на моите години и да се разведа ще си оставя фамилията на мъжа ми, задължително, заради нещата, които съм публикувала с това име )) и всичките ми професионални напъни. Той човек все пак оставя някакъв отпечатък с дадено име и после не му се сменя. А и насища името със своите вибрации, тоест някакси това име става повече негово с времето. Аз не виждам и на 20 как майка ми ме е наричала до 20 еди как си, после ще ме нарича по друг начин. И то майка ми, която ми го е избрала.

Харесвам много името си. Много е българско. Даже оня ден викам на дъщеря ми, ако има момиче да го кръсти на мен. Детето се изсмя и каза- ама мамо, след 20 години никой няма да си кръщава децата по тоя начин.

Валерия или Виктория

Естествено, че не се сещаш на 40, че не си харесваш името, но хич не е засължитвлно чак толкова да не си го харесваш и всичките ти мисли да са фокусирани върху името. Много хора не си харесват цялото име, но им допада как ги наричат. Познавам Станка, която се представя като Таня, Веселка, която всички наричат Веси. Ами, не е като да се сещаш всяка секунда от деня за името си. Аз лично, ако съм, хич няма да угаждам на дъщеря ми да ми се лигави и да мрънка как трябвало да ходя са ѝ сменя името (аз), защото иначе нямало да си изкара лична карта. Като порасне достатъчно, че сама да е в състояние да си го смени, ако желае, без да ме занимава, да си го сменя. С лигли не бих се занимавала. Като ѝ потрябва лична карта за училище, шофьорска книжка, банкова сметка, университет и т. н., сама ще изтърчи да си изкара. А има и семейства, които са много по-хард, биха отказали издръжка и какво ли не на детето си за такова нещо. Та нищо чудно, че някои не си сменят името, колкото и да им се иска в някакъв момент, а после минава време време и вече са свикнали с името си.

Има имена, които са наистина отживелица и трябва да спрат да се ползват.
Станка естествено ще е Таня, не съм чула някоя Станка/Стоянка да иска да ѝ казват името в оригинал.
Грозданка - Дани се представяше тази жена. Йорданка - също Дани. Костадинка - Дида.
Желязка - Жана.
Стойка/Стоилка - Тони.
Абе то наистина да им се чудиш на тези родители, с кой акъл такива грозни имена слагат?
Скоро колежка си кръсти момченцето Петко. Аз не бих. Категорично не.
Не бих тръгнала да си сменям името, но съм казала на дъщеря ми, че в никакъв случай на мен не желая да се кръщава дете. Има толкова хубави, красиви имена.
Майка ми също така беше предупредила. И татко, но него не го послушаха и той не беше никак доволен, въпреки, че неговото име си е съвсем нормално, дори международно.

DeVa подкрепям те за всеки написан ред.
Аз имам колежка със сън Пенко. Аз не бих избрала това име. 
Колега се похвали с внук Петър и колежка веднага каза, че така се прави. Е, да ама нейният син е Преслав на дядо си Петър. Аз против името няма нищо, но разсъждението на колежката ми направи впечатление.
Господинка има в квартала, Дида се представя.

Модата се мени. Навремето, не помня преди колко години е било, Мартина Вачкова роди и кръсти дъщеря си Рада. За мен това беше супер селско и остаряло име, докато името на майката Мартина ми се струваше далеч по-съвременно и нормално. Обаче сега патриотично настроените българи ахкат и охкат колко хубаво име било Рада.

Обожавам си името, обожавам и деня, на който го празнувам - Гергана съм и съм кръстена на дядо ми.

Е, Петър наистина ли  е толкова грозно име? Ми много повече ми харесва от Преслав...Това показва защо си кръщават хората децата с "грозни" имена-защото за един едно е грозно, за друг-друго. Аз съм фен на библейските имена за мъж и двете ми деца са с християнски имена, едното е с две еврейски. Преслав/Вихрен/Виктор и тн съм не мерси )). Като го гледам моя как иска да е като другите, очаквам да ми реве защо не е Ким, Емил, Бен )) или Преслав

Петър не, но Петко, Пенко, Дечо, Нешо и други подобни са излезли от употреба.

Петър ми харесва. Просто жена, която приветства името, за собственото си дете беше избрала друго име. Точните й думи бяха "така се прави, името трябва да е точно на дядо". Е, да ама нейният син не е точно с името на дядо си/свекър й/.
Баба се казваше Петра. Няма внучка на нейното име, но братовчед ми донесе снаха Пресияна и баба каза"ето, че се уредих с име и то модерно"

Димис, е лицемерно е, но в крайна сметка, всяка майка усеща имената на детето си. Кво да му каже -- "Ти защо с такава тъпня си кръсти детето?". Никога не бих си кръстила децата с имена, които не ми харесват, но пък човекът прави името. Дядо ми имаше име, което не би се харесало в тази тема, но беше такъв светъл и уникален и мноог уважаван човек, че за мен името му е изключително красиво и смело го ползвам. Понякога решението е въз основа на това -- на емоциите, които свързваме с носещите това име.
Не бих възхвалявала никой че си е кръстил на дядото, на стринката или на когото и да е. Тези неща са толкова съдбовни и емоционални, че не е редно ни да се съди ни да се възхвалява ) По времето на комунизма много хора са си кръщавали децата на Ленин, на дъщерята на Сталин и тн. Такава е била модата.
В тази тема установявам, че няма универсално грозни и старомодни имена и няма как да предвидим какво ще хареса детето. Пресиана за мен е в пъти по-зле от Петра. Петра е модерно и международно име, разпознаваемо е в чужбина. Не бих си кръстила детето Станка или Пенка, примерно, но Ценка намирам за наистина хубаво, а Петра направо си ми е от любимите имена. Та ясно е, че майките обичаме имената, с които кръщаваме децата си, но дали децата ще ги харесват като пораснат -- непредсказуемо е. Важното за мен е да не е някаква изгъзица в стил децата на Елън Мъск или Бейонсе, от там насетне каквото й е на сърце на майката.

И още нещо, което ми е на мен странно-- примерно Пресиана, кръстена на хан Пресиан...това е  модерно...а примерно Станка, което все пак е по-ново име, е демоде. Ми тоя хан все едно в новото хилядолетие е царувал, толкова е модерен. И Станка, Петра поне имат красив смисъл и значение, какъв е смисълът на Пресиана/Пресиан? То го е имало, но ние не го знаем. Ханове там отпреди векове, някой решил да търси в именника на хановете име за детето си, че да не е на баба Петка.

Амиии, аз харесвам по-вече Петър от Пресиян/а. Правя си някакви мой асоциации. Има имена, които в женска форма не мога да приема. Харесвам Пламен, но не Пламена. Някак тази буква "а" ми е изкуствено добавена. 
Има и друго - в детска възраст харесвах едни имена, сега други. Вярвам, че не съм само аз така. Явно с житейския опит си сменяме мирогледа.