
Щом тапата е паднала и са започнали леки контракции, до ден два очакваме да се похвалиш. Поне така стана при мен предния път, 2 дни имах по-леки непостоянни контракции преди да започне същинското раждане. Чакаме добрите новини 😍
Иначе при мен нещата се развиват в друга посока от тази, която очаквах.
Освен, че бебето е вече 4100 според апарата, имам венозен сплит точно до родилния канал, който се пълни с кръв и може да създаде проблем при естествено раждане. Обясниха ми, че има вероятност да се спука и нямало как да спрат кървенето. А и до термин имам още 2 седмици почти, което значи, че бебето още ще порасте.
И утре ще обсъждаме дата за секцио за следващата седмица 😥 Още в кабинета се разплаках и лекарката се опита да ме успокои, че не е толкова страшно секциото.
Моля раждалите секцио да споделят опит, най-вече как се грижехте за бебето първите дни. Най-много ме притеснява да не го захранят с адаптирано мляко на шише и да имаме проблеми с кърменето. И как ще го вдигам с операция 😥😥😥 След колко време вече можехте да се оправяте съвсем сами без помощ?
Не се притеснявайте от самата операция. При всеки е индивидуално, аз съм втори ден следоперативно и почти сама си се грижа за бебето. В стая съм с мъжът ми и той ми помага през цялото време, така че това доста ме улеснява.
Дадоха ни бебето няколко часа след операцията и дори и първата вечер си беше при нас, но си го захраниха с адаптирано мляко, тъй като аз кърма все още нямам.
За болката ми слагат системи парацетамол когато поискам, като добавят и други медикаменти като Кетонал. През час идват да ме видят как съм, на телефона отговарят мигновено, изключително съм доволна от Св. София.
Повярвай ми, след като го чуеш да плаче, ще мине всичко.. Няма да имаш търпение да те затворят и да си го гушнеш.