Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално-тема 93

"Централа на Софето" вече ми е любимата приказка от поредицата. Бие и Хаджията,който на следващия ден пропадна в новостроящото се метро.

Нали, да ти кажа до преди 12-13 г  изобщо не съм мислил, че мога да печеля пари. Някой като ми кажеше, че има бизнес и прави много пари, изобщо не си представях, че може на мен да се случи. Даже гледах на такива хора, като на някакъв елит и друга класа, за която не мога и да мечтая.

Иначе по темата, pinko, купувал ли си някога в живота си имот на зелено? На имот на зелено виждаш някави 2Д генерирани снимки и чертежи. Обясни ми каква е разлика за съществуващ апартамент  в чертежите и снимките, че трябва да ходя да го гледам.
Ще ти го обясня така, когато инвестираш в акции на Тесла, ходиш ли в завода им да видиш кое как правят, или те интересува само дивидента, който ще прибереш?!

Ако завода беше в София и купуваш акции за 500к, що да не отскочиш да видиш как ги правят.
А и Тесла е световна марка.
Зависи дали купуваш от известен строител или световно неизвестен.

Аз лично съм на принципа, колкото повече, толкова повече. И да ми е изгодно да купя без да гледам, защо да не ида да видя.

В Сащ наемателите средно се местят на 2-3 години, а собствениците продават и купуват ново средно на 12г. Средно човек там се мести на всеки 7г, включително семейства с деца. Това е официална статистика, колкото и да не ви се вярва. Там местенето става с фирма, гледали сте филми, не е голяма драма като у нас дори и с деца.

НС е като нова кола, бих си я купил по каталог, но за втора ръка бих я огледал. Зависи колко е стара. Ако е 2-3г в гаранция може и да не я гледам много, но 5-10-15 вече бих я завел дори на сервиз. Всичко зависи от това какво се купува. За акциите е аналогично, но просто четеш в интернет, вместо да обикаляш. Отново изисква доста време и познания.

Ами Щатите са някъде другаде....
Тук, в България,  не виждам защо трябва да се местя на всеки седем години....
От Манастирски ливади Изток в Изток или Манастирище ли?
България е малка, хората обичайно сменят малко за по-голямо като имат възможност и силна необходимост за по-голямо жизнено пространство.

Търговските помещения по-евтини ли са от апартаментите или зависи от района?

Не са празни, чистата истина. Опитът си е опит...
Нали не си мислите, че ми трябват повече от 3 секунди да преценя еднин имот на обява и да реша да ли да ходим да го видим. Това естестествено не ми намалява броя на напразни огледи, защото купувачите все пак искат да видя и е нормално.

А опитният купувач е безценен... с една дума се разбираш с него. Само аз имам 4 клиента, които купуват, дори дистанционно. След няколко сдеки много добре знам, какво ще харесат и какво не и не ги занимавам с глупости.
Ако са и в чужбина си идват за нотариалното изповядване, имат си адвокт и упълномощено лице.

Зависи от района, от вида на търговското помещение, колко човека минават покрай него и т.н.

В началото на "Пиротска" до Билла продават търговско помещение,което става и за жилищно (някъде беше около 30кв.м.),на цена към €100 000,доколкото си спомням.

На мен ми е направило впечатление в последната година, както има жилищни имоти със собственици готови за коментар или директно си намалят в имот.бг, търговските помещения не мърдат, а дори ги вдигат и то сериозно. Търсим търговски имот в район Лозенец и съседните квартали и гледаме имоти, които седят от няколко години и им вдигат цените, без никаква логика. Имахме конкретен имот, който гледахме на 600 К евро в Стрелбище, отказахме, след като се оказа, че в тази сграда сутерена се пълни есен-зима с поне 20-30 см. вода. Имота е от доста време и това лято го вдигнаха с още 200К евро, като е пуснат преди 2 години от 400 и нещо, тогава е нямало реални купувачи и на 600, но сега над 800 вече ще се намери някой балама сигурно и ще го вземе....За търговските не виждам логика за това, но кой му търси такава, за жилищното имаше логика за високите цени, защото допреди 2-3 месеца масово се купуваше, докато с търговските обекти не е имало такъв наплив и имотите седят с месеци и години и дори не ги пускат под наем, така говорихме с един продавач, че за три години безплодна продажба е загубил близо 100К евро само от наеми, но като предложихме да смъкне 50К евро, той каза няма да сваля нищо, ако трябва ще си седи !?

Връзката с действителни лица и събития е случайна.

Отивам на оглед за 250 000 евро – уж център, уж тухла, уж „инвестиция“. Влизаш вътре и те посреща музей на социалистическия реализъм в интериора. Полилей, който е виждал повече партийни събрания от повечето депутати. Гардероб – от масив, но и от друга епоха. Спалня, в която вероятно е заченат поне един от първите членове на Комсомола.
И, разбира се, меката мебел – класика! Само я погледнеш и моментално те връща в детството:
„Брей, това не беше ли същият диван, на който баба сушеше дрехите зимата?“

Докато се чудиш дали кухненската маса не е участвала в реставрация на „Под игото“, брокерката те въвежда в реалността:
„Вчера една госпожа от Германия го показваше по Вайбър! Щерката ѝ го хареса, ще идват да капарират до петък!“
Явно чудото на 500 000 лева в оригинален соц стил няма да е мое.

Мълчиш, кимаш и слушаш монотонното бучене на брокерката, докато тя ентусиазирано ти показва банята.
„Банята е за ремонт!“ – обявява тя като археолог, открил древен надпис.
„Да, така е“ – отвръщаш, гледайки 60-годишните плочки, лепени направо върху циментовата замаска от социалистическите строителни войски.
Вертикалният щранг бил сменен – нещо като „козметична интервенция“ върху мумия.

Минава време. След десетина дни звъня – явно германката е изпуснала полета, а аз – шанса да се откажа.
Брокерката: „Има още двама кандидати, единият идва чак от Варна, с капаро в джоба!“
Аз: „Чудесно, ще почакам – да не би асансьорът да се ремонтира междувременно.“

На втория оглед асансьорът, естествено, не работи. „Случайно е“, казва брокерката, докато изкачваме вторият етаж и обмислям дали да не си купя апартамент в Пловдив – поне тепетата там са безплатни.
Оглеждам пак. Паркетът се вълнува като Черно море през август. Балконът – с открита арматура, тип „индустриален стил“. Мозайката в коридора – със собствено сеизмологично минало.
Предлагам 215 000 евро.
Брокерката се вцепенява. „Ама то цените растат! В Чуйпетльово вече няма под 250 хиляди!“
Докато тя изнася лекция по макроикономика, аз си въртя стария ключ за лампата – модел от 1960, произведен от „Елпром Елхово“ От онези старите, които оригинално бяха кафяви или зелени, но този беше боядисан с латекс.

След месец – обявата стои, но вече намалена: 225 000 евро.
Звъня пак. Брокерката сияе – чисто по професионален дълг и 3% мотивация.
„Ама една французойка дойде да гледа!“
„Чудесно – кажи ѝ, че ще я изчакам цената да падне.“

Краят на септември. Телефонът звъни:
„Още ли сте съгласни на 215 000 евро?“
Аз: „Ааа, това беше за миналият път. Сега съм на 180 000.“

Сделка, разбира се, не се изповяда.
Апартаментът отиде при някой друг – за 190 000 евро и билет за влак в бъдещето.

Аз пък си останах с един хубав спомен и важен житейски урок:
Ако един апартамент мирише на нафталин, но струва колкото вила на Лазурния бряг – значи брокерката вече има Вайбър връзка с някоя госпожа от Германия.


Аз още в първите си коментари в този форум го писах, натискайте за цената. Може да се изненадата колко е умрял пазара в момента. Аз продължавам да търся моята "инвестиция".

Това е в стил късния вестник "Стършел"- орган на ЦК на БКП.
И почти толкова смешно....

"Такова, дето става за онакова" би ме притеснило.
Сменен ли му е статутът поне? Че иначе е ходене по мъките - по-висока такса смет, по-скъп ток, трудност при следваща продажба...

Малкият апартамент, дето от едностаен е двустаен - и аз имам такъв. Взех го за 900 евро на кв.м, сега в района за под 2000 нищо няма. Отделно се дава под наем.
Цената за този е височка, но като знам колко струват тези мебели по поръчка...
Според мен ще се продаде, но не знаем за колко

Моят строител (умерени цени) вече продава за 2000Е на зелено на околовръстното. Цените от преди 6 и 12 месеца си остават носталгичен спомен.

Иначе, големи фантазии в тоя сатиричен разказ, в центъра обявили за 250к, ама го продали за 190. Само в нечии мечти. По-вероятно е скоро да стане 500.
Па лампата каква била, па ключът.
Отиваш, купуваш един шнайдер за няколко лева и готово.
Стигаме до мократа мечта номер 2 на "чакащите срива".
Всичко да им е ремотнирано, готово и направено.
Само за гараж не се спомена нищо. Пропуск на художника.

Скоро в "групите" имаше обява "Търся 1ст до 80к, не ми се смейте, само толкова имам".
Мисля си, кой го интересува колко имаш.
Също си мисля един масово срещан отговор по обявите в тия групи "Вечно твои". За 80те к става въпрос.

Та и художникът, дето предлага 180к за 3ст в центъра.
И за него са "вечно негови". Освен ако не се престраши за някой гараж след време.

Tintina, тази сграда е доста качествена с много общи части и по-висок клас. Началните цени не бяха ниски,може и 80к евро да й е струвал. Ремонтът и мебелите по поръчка също не са малко,а сигурно и лихвите от зеленото до сега. Ама си е неин проблем,то в района има 876 обяви за продажба. За Дървеница,например, има 64. Ето този ще е сходен комплекс - истински двустаен - 160000 евро на акт 15 ш/з.С  ремонта на подобен ще стъпи на 178000, таксите и на двата са отделно:
https://imot.bg/1b175094709366882
Така че за момента цената е по-скоро адекватна,но не знам дали не свършиха купувачите за такива едностайни като този от клипчето ( завършения едно-двустаен). Комплексът не е лош,мястото също - имаш 2 хипермаркета пред блока,детска площадка, кучешка градинка,аптеки и тн на 1-2 мин разстояние. Обаче апартаментът е толкова малък,че да те хване клаустрофобия. Освен за настаняване на някоя детегледачка от Непал за дете от Макси или Френския лицей,не се сещам кой може да живее там.