Към дамите които не могат да имат дете

  • 5 617
  • 126
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 18 358
Тромбофилия се казва.
Няма как да са всички възможни, защото те са безброй.
Като почнеш от цветна снимка, през хормони, хистероскопии, вирусология генетични, имунологични, имплантационен прозорец, баланс на витамините и т.н. И на безкрайно голяма сума пари.
Отделно са изследванията на партньора, когато си имала такъв.
Правила ли си генетични изследвания на абортивния материал след спонтанния аборт, за да се види дали не развиваш инфекция в матката по някаква причина?

Много старнни са ти коментарите по темата. Не търсиш решение на проблема, а се жалваш само явно.

# 121
  • Мнения: 794
Fever Ray, и аз така мисля. Оплакването е повече отколкото в действителност наличните причини. Все по-странно започва да ми звучи казусът. Пожелавам на авторката наистина да има дете, но преди това трябва да положи собствени усилия за това.

# 122
  • Мнения: 1 507
Преди това да бъде поредната заключена тема, искам виртуално да прегърна авторката, да изкажа пълното си разбиране и подкрепа и да й пожелая много, много късмет! Толкова добре разбирам всичко, което преживява... Broken Heart Gift Heart Yellow Heart
Аз съм се борила с "неизвестни причини" за липса на овулация (менструация), съответно 0 шанс за забременяване. Забременях на 33 години, естествено, без лечение (като няма открит проблем, няма и лечение), със стабилизирани от самосебе си хормони, но в период на ужасен стрес. Желанието за дете - фикс идея, единствена мисъл, на всяка цена. Така че, това за стреса и "успокояването" за мен не е вярно.

# 123
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 317
Да, всички изследвания, които са нвобходими, дори по няколко,пъти са пускани, включително и за тромбофлебия и тест за несъвместимост...Не съм си поставила тази диагноза, просто се готвя за лошия сценарий, при който след като минат още 1-2 години в търсене на партньор тотално няма да имам яйцеклетки...




Ами не търсете партньор, има донорски програми. Ако искате дете сега, веднага и това е вариант. Пък после ако срещнете подходящ партньор, той и с дете ще ви вземе.

Знам през какво минавате, имам богат 15 годишен опит, включващ инсеминации, няколко опита ин витро, спонтанни аборти, 3 смени на клиника, милион изследвания, един тон пари. Забременях от икси с АМХ 0,1. След това забременях и естествено и сега имам 2 деца. Но нито веднъж не ми мина мисълта да се откажа. Обмислях осиновяване, но имах съмнения дали ще обичам детето. Сега, когато имам собствени деца, разбрах, че щях да го обичам. Може би затова и хората трудно се решават да осиновят преди да имат собствени деца, не знаят какво е чувството.

Ако наистина искате да имате дете, се борите. Няма друг начин. Приемате, че това ви била съдбата и действате. Има много по-страшни неща на този свят. А и този път, който ще извървите, ще ви направи силна и ще ви научи на много неща.
Успех!

# 124
  • Мнения: 2 396
Забременях на 33 години, естествено, без лечение (като няма открит проблем, няма и лечение), със стабилизирани от самосебе си хормони, но в период на ужасен стрес. ...Така че, това за стреса и "успокояването" за мен не е вярно.
Този ужасен стрес поради нещо друго ли беше, в друга област, не репродуктивна ?

# 125
# 126
  • Мнения: 24 010
Авторке, като гледаме не ти е тупнало наистина да имаш дете, просто си разстроена от провала на връзката ти и разминаването с очаквания сценарий - бебче и заживели щастливо, в такава възраст. Не ми изглеждаш като човек, който е готов на всичко за дете и е съгласен да го гледа сам, че да е добра идея да хукнеш към болницата да се осеменявал от донор. Не си в първа младост, колкото и да се дават примери за жени, които родили на 50. Но няма много какво да направиш по въпроса. Дай си малко почивка да се успокоиш и превъзмогнеш разпада на връзката си, а не се втурвай веднага да търсиш бъдещия татко, че като нищо ще подплашиш кандидатите и допълнително ще се травмираш и ще си го изкарваш на всеки срещнат мъж.

Общи условия

Активация на акаунт