Към дамите които не могат да имат дете

Аз не казвам Трябва. Те си казват трябва и така създават фикс идеята. Нали затова имам предвид пред себе си да помислят защо точно го искат това дете и защо си казват, че трябва да имат дете. Тоест - да се измести причината защо - не на всяка цена и за да се сравняват с другите и така като се измести фокусът то ще вземе да се случи. Както и става.
Deborana, не търся кой какво е изтрил. Просто прави впечатление точно това изречение и изпускането му при тълкуване на ситуацията.

И на мен. Ще го гледаш 18 години пък после ще тръгне да си търси биологичните родители.
Който иска да ходи да осиновява.

Тези, които казвате бих осиновила дете или бихте обичали осиновено - ами отстрани много лесно да се каже, докато не опре ножа до кокала, така да се каже. Преди да се сблъскам с репродуктивни проблеми и аз така си казвах, ама след няколко случая около мен с осиновени деца, а и като реално се замислих, ами не, не мога. Като се замисля за изоставените бебенца всичко ми се свива, много ми е жал, но…
Ама хайде, като така искате подавайте документи, то няколко години нали се чака

Те тия дето дават наклон за осиновяване най-често имат свои биологични деца и никога не биха си и помислили за осиновяване.
Преди много години нали се завъртя подобен скандал с Ани Цолова в БТВ отново по темата. Направиха я на пух и прах след изказванията й.
Тя нямало да осиновява защото имала биологични деца, ама другите да ходели...

Значи да разбираме, че осиновяването е чиста проба сделка, така ли?
 - Земвам те да те гледам и ще обичаш мен и само мен,
защото те отгледах и потроших сума ти време и пари по теб!
wow!

И осиновяването е по-добре да се извършва от хора, които имат някаква вътрешна нужда, инстинкт да се грижат за някого, а не от високоморални подбуди.

Pilito - ходи си осиновявай като искаш. Това си е твое лично право, не карай обаче хората които си искат биологично дете да правят същото (и да наясно съм, че и детето носещо твоите гени утре може да се отрече от теб по безброй причини).

Кой кого "кара" нещо само, че не разбрах?

Сигурна съм, че извъобще няма да имате нищо против, ако рождените ви деца няма да обичат като мама вас и само вас, ами примерно... мащехата (ако нямат, представяте си, че имат). Нали, нали, нали?

Подобни лични решения не изискват призиви или коментари. Всеки знае къде са собствените му граници.
Ето, последното ми дете е от ДЯ, а всички останали са резултат от много усилия, разходи, неуспехи и т.н.
Но дете не бих осиновила .
И изобщо не е свързано с обичта на децата към мен или с гените. Други са ми подбудите.
По-горе говорихме за СМ. Казах, че в ситуацията на обсъжданата певица бих ползвала, но за самата мен никога не ми е хрумвало.
Няма как обаче да очаквам всички да са като мен.
И т.н. Предполага се, че зрелите хора могат поне пред себе си да определят в собствените си избори докъде биха направили или не нещо.
Т.е. това "иди ти да осиновиш" е супер смешно.

Точно така, който както го усеща лично, така следва да го направи, и няма нужда от обяснения какво трябвало да бъде за всички, кое било сделка или как не било същото или било същото като друго.
Важи и за "бих родила с донорска, но не бих осиновила", и за "не искам един ден да търси биологични родители", и за "важно ми е детето ми да носи моите гени" (и не е защото ги смятам за съвършени), и за "бих усещала всяко дете, родено от моя яйцеклетка, като мое" (това го писах аз в друга тема и ми се обясняваше как не било така и как с яйцеклетката, която отива в тоалетната, било същото - ама не е), и за всички други възможни лични ограничения за начините да имаш деца.

Всеки с неговите си граници и усещания, в тая област няма единствено правилно.

Допълних с това, преди да видя следващия отговор. И съвсем нормално е човек да иска да бъде емоционално и всякак единственият родител от съответния пол за децата си, да. Съвсем човешко е да не ти стане приятно, ако ще търсят един ден биологичния, колкото и да го разбираш от гледна точка на детето и колкото и да знаеш, че е нормално.
Ако това е сделка, то не трябва да се ревнува и от мащехи, баби (особено свекърви) и всякакви други такива масово нежелани от мамите индивиди, не трябва да имаме нещо против, ако хипотетично детето ги предпочита. Ти да не си го родила в изпълнение на сделка, с която се е задължило да те обича, а?

Е, аз като Анито имам свои деца. Не карам никого да осиновява, нито му давам наклон в живота най-вече.
Но не приемам отглеждането на деца - биологични или не като сделка, както се опитвате тук да разсъждавате / освен при приемните семейства - там се касае за професия и все пак/.
Но ако смяташ, че децата трябва са изначално длъжни, защото ги гледаш примерно - само ще ти кажа, че това води до проблеми. Просто не е това начинът - ако няма любов, по-добре да недей, както казва един приятел с едно свое и две доведени деца.
Fever Ray Да осиновиш дете - за това се иска особено отношение, силна потребност да се грижиш, наистина много желание и любов - да! любов! и сила на духа, което хора със собствени деца не биха проявили, ако трябва да сме откровено честни. Казвам това, защото както знаем, изоставените деца винаги носят травмата от изоставянето си в себе си, както и други проблеми, вследствие на предишният живот, заболявания и т.н. Не е за всеки това.
Магдена Да, точно така - колкото хора, толкова съдби, както се казва. И да допълня към другия ви коментар - нека да приемем, че всеки има собствен път и се учи - в случая - ако децата ми биха обичали мащехата си повече от мен, значи не съм отдала толкова любов, колкото им е била нужна и достатъчна - и не бих ревнувала, но това съм аз, друг ще смята, че е края на света.  Знам, много любов пропагандирам, но не е ли в това основата на отношенията ??
п.п. Ако е към мен, не, не ревнувам от свекърва си например. Не разбирате ли, ако детето е обичано от повече от една майка в случая, то, това е само хубаво нещо. Другото е просто его и страх от изоставяне, ако детето предпочете биологичния си родител

Магде, различно е да го дискутираме и да трябва. В дискусиите всеки изразява себе си, докато задължителни са само собствените ни избори за самите нас.

Пилито, много хора без собствени деца също не приемат осиновяването. По редица причини. И много със собствени предприемат тази крачка и не делят децата.
Няма универсално правило.

Точно така Fever Ray - няма универсално правило, естествено.
Просто думите на Ариел ме подразниха и реагирах. Ама тя си е такава ...

Pilito,
хората са различни. Осиновителите също са хора и осиновяват с различни подбуди. Осиновители могат да станат егоисти и хора с тиранични характери.

За съжаление знам точно такава история. Осиновителите дават всичко от себе си на детето, докато го изучат.
След това емоционално изнудване - ние те измъкнахме от калта, ние сме на първо място.
Първо не "разрешиха" младите да дойдат да работят в София. След това му съсипаха брака, искаха да командват и успяваха. Синът се чувстваше длъжен да ги слуша, защото е осиновен. Снахата издържа 10 г и се махна.
Когато остава сам с тях, така го измъчиха, че се поболя.  След смъртта им, синът веднага продава къщата и изпълнява мечтата си да дойде в София, но вече е на 50+ години. Умря само 5 г. след тях, не беше навършил 60 г.

Не казвам, че осиновяването винаги е лошо. Но да има и такива случаи, вероятно са много малко.