Децата в институциите имат нужда от подкрепа!

Ако може без увъртания за кой център за настаняване става въпрос? В Тракия са няколко.
Пишете конкретно за кой център става въпрос.
Иначе всичко е ала-бала, личен телефон и т.н.

Казах, че ако не успеят с тотемата, ще стигне до кръв...
А защо са анемични
Първо държавата плаща за кетъринг, който ако видите каква е храната и ще си отговорите на въпроса.
Макар, че ръководството прави там усилия, купуват им яйца, месо, сирене, кис.мляко и лимон, банани, консерви, каквото има на промоция в Кауфланд за да запълнят голите супи.
Второ децата са на силни лекарства, незнам дали сте наясно какви липси причиняват някои лекарства на човек, който има възможност да се храни нормално и е здрав да ходи на вън.
Тези деца са на легло, получават вит. Д изкуствен, но други е слънцето и разходките на вън, движение и т.н
Отделно нямат зъби, всичко се пасира, а не всяко месо става на каша.
Знаете ли колко струва един фризубин, а бихте ли проверила в общината дали този разход им е вписан в нуждите?
На едното такива дете му е нужно 4бр на ден+ всичко останало. За съжаление общинарите не смятат правилно.
Посещавам три различни къщи, посещавала съм и старчески домове, говоря с управителите, които имат шефове над тях, а над тях се кметски управници.
Не искам да ви казвам как общината гледа на тях и как им смятат дажбата .
В един от домовете най- смешното може би за вас и за мен, шампоаните, балсамите, пастите, душгел бяха под ключ. Не за друго ами не им стигат парите и се ползва на порцион, за да не свърши без да се изкъпи другия младеж.
А те имат и пъпки, имат нужда и от дезодорант, и др. И като им занесеш се радват.
На единия дом за Коледа на всяко дете направих чантичка с лакомства и сложих на всеки една луканка. След две седмици отивам им на гости и какво да гледам, всеки си я надписал и другия не пипа чуждата. А аз си мислех, че ще им ги дават общо, а те всеки за себе си, но пък бяха щастливи и доволни 😊
Ако почнете да ходите веднъж в месеца, ще усетите колко пропуски и абсурди има в тези домове...за съжаление

А вие в качеството на каква ги посещавате тези центрове и кой ви дава достъп до тези деца, че даже да ви запознава с медицинската им история и лекарствата, които приемат?

Пак да питам, за кой център става въпрос ?

Nade77, влизала съм в ЦНСТ Коматево, вярно, преди много години. Но готвеха там на място. Отделен въпрос е какви порции и как им ги сервираха.
Пак казвам, такива ЦНСТ има във всеки областен град и не по едно, но само за Пловдив периодично чета, че не могат да осигурят нуждите на децата. Въпрос - защо само за тези в Пловдив се набира? Как се справят другите?

Изпревари ме, но ще допълня към теб-може ли да се представите, да уточните за кой дом/къща става въпрос, име и контакт на тези хора, за да е официално търсенето Ви и съответно дарението за кого, за какво и тн да бъде.
Така хвърлено в пространството-един дом/къща, едни изоставени деца, плодове, желязо и тн е несериозно. Бъдете коректна и конкретна, за да може, който има желание и възможност да помогне!

В качеството ми на НИКОЯ!
Където и да ходя и да говоря и да дарявам, го правя като никоя, не искам да ми се благодари, да ме пишат и снимат.
Аз нямам никакви правомощия да следя тяхното физическо състояние - не съм медицинско лице( макар от много болести съм си почти лекар)
Но се интересувам за всеки един член от тези къщи питам, каква е неговата история, неговото заболяване и ако имам възможност помагам.
Не ми е нужно и да бъда някоя, с име, с правомощия и титли.
Отивам там всеки път когато съм добре и имам сили...
Знаете ли кое е най -удовителното, е че те не искат нищо( младежите) защото жадуват само за живия контакт, че им е дошъл някой на гости. Вярно е нямат речник, нямат и привлекателен външен вид, но пък имат очи пълни с интерес и вълнение.
И когато идеш първия  път си нов и непознат за тях, но когато повториш след седмица, си вече от тяхното семейство. Черпят те с тяхната храна и ти носят личните им вещи за да разгледаждате заедно.
Не мога да ви кажа кой център е, защото намерението ми е неофициално, не е решение съгласувано с управител.
Но всеки който ми пише, че иска да им прати плод или храна, ще му предоставя на лични координати на дома.
Хубавото е, че с още двама човека от Пловдив се разбрахме и всеки ще им занесе по една чанта плод в различна седмица, за да не им се натрупва и развалят излишно количество.
Затова ще Благодаря на всеки, който се отзова и прие предложението ми макар и импулсивно и нерегламентирано с управата на този дом.

П. П Разбирам вашите опасения и желанието ви за яснота. Но аз съм от вашата страна, тази която дава, и макар да се е случвало да ме подвеждат, да се възползват, да искат повече от това което мога да дам, все още не съм се отказала и знам, че един ден светът ще бъде друг, защото хората ще са разбрали, че всички сме едно.
Нека Божият Мир бъденс Вас! Всички вас!
П.П.  Ако сте от Пловдив нямам против да ви се покажа коя съм и лично да ви разкажа за подбудите ми, защо го правя.

Mama Ru
За другите домове, в другите градове мисля е същото.
Имах две момичета, които бяха настанени в такъв дом в Ст.З.
Едното почина, питах другото дали може да ми каже как почина Силвия, но тя ми каза съвсем ясно. - Моля те не ме питай за подробности в дома ни, ще ми създадеш проблеми.
Тези момичета имаха нормална психика но бяха с физически недъг и семействата им не можеха да се грижат за тях.
Това което знам със сигурност че управителката на този дом в Ст. З. Дори им следи публикациите и ако види или се чуе, някой да каже нещо бива наказан. Когато попитах как е наказвана тя сподели, че и слагат в стаята някой който е по тежко болен и е по труден за съжителство, което за нея си е наказание, защото е наистина много трудно.
Тези потребители нямат глас да изразят как се чувстват и от какво имат нужда.
Голяма част от управителите са принудени да работят с минимален персонал, който е под всякаква критика, но се примиряват, защото ако почнат да уволняват остават без хора. Редовно търсят персонал именно поради това, толкова трудно се намира квалификацирани кадри със силна психика и висок морал и душа. Защото се случват и сложни ситуации, агресии, кризи, сблъсцаи между младежите, и служителя трябва да реагира правилно, без излишни своеволия на сила и агресия, както и управителя без излишни психически или физически ограничения и наказания.
Много управители не разкриват, че имат нужда от средства и помощ, защото биват мъмрени от шефове и под заплаха, че ще ги сменят ако не се правят с въпросния бюджет. Поради това те пестят от където може да се скрие и да не се разбере, къде храна, вода или ток...

Nade77, слава Богу, че има хора като теб! Респект! Пиша ти на л. с.
За невярващите: преди няколко години моя близка, ама много близка, спечели конкурс в един такъв център, точно в Пловдив. Много плака, след като видя младежите там. Беше видяла да удрят дете с видимо тежка диагноза. Персоналът... кой с ТЕЛК, кой без, на МРЗ.Отказа работата.

И все пак можехте да напишете следното-казвам се Пенка, дарител съм, търся помощ/съдействие за едиси кой дом/къща, можете да се свържете с тях и да дарите каквото ви е по силите.... Нямате проблем да се срещнете лично с някого в Пловдив, но има проблем да си напишете името в сравнително анонимен форум...

Ще вметна само, че тези т.н. "домове" са на изключителна  държавна издръжка и имат осигурени предостатъчно пари и за храна, и за лекарства, и за заплати, за ремонт, и за всичко. Със сигурност трябва проверки там. В нашия град има няколко. Младежите са презадоволени, живеят наистина като в семейство, вкл. им готвят на място домашна храна. Ходят на училище, рехабилитации, море, планина,  на екскурзии в чужбина,. Като се предполага от какви семейства са, никога не биха могли да им осигурят това.

Не всички са от "какви" семейства. Никое семейство не може нормално да се грижи дългосрочно за тежко увреден човек в домашни условия, а да се предполага, че увредени се раждат предимно в "какви" семейства, също е... хм...
Персонал за такива институции не се намира лесно. Условията там, за където знам, не са мизерни, но пак зависи от персонала, в т.ч. от неговата добросъвестност, от нуждите, от общината...

Много странно как се допуска външен човек на територията на ЦНСТ, при положение, че тези деца са под закрила. Информацията за тях е строго конфиденциална. Странно е и как това лице е запознато с финансите на ЦНСТ-то. Директорът споделя със случайни хора бюджета на центъра, здравните нужди на децата...Дори като доброволец не можеш да влезеш ей така в такава институция. А и да носиш храна отвън, която не е подложена на проверка. Аз съм потресена!

Погледни около Коледа за какви "подаръци" молят от домовете за деца и младежи, и наистина ще се потресеш. Пижами, паста за зъби, хигиенни материали, анцузи... Защото са "презадоволени".
Коментарът за произхода ще оставя без коментар. Казано е "Бай, бабо, да не те срещне мечка в гората".

Самата идея за общинско или държавно финансиране и презадоволеност е съмнителна - двете обикновено не вървят заедно. И да има едно нещо в излишък, друго ще е в недостиг. Не казвам, че обитателите на домовете са голи и гладни, но тези бюджети са принципно ограничени, а ако има и незагрижен или склонен към кражби персонал, съвсем...

България върви от 2012 г. към закриване на всички домове за деца /4 останали такива за 2024 г./.Тази институционална грижа е отречена като благоприятна за отглеждане на деца. Крайно време е да се спре със спекулациите и чесането на езици за тези от време оно ''домове'', за нуждата на децата от вафли и портокали по Коледа. В случая, за който говори ''благодетелката'' има грубо погазване на закона и необходимост от проверка на въпросната институция.
https://www.dnes.bg/a/58-obshtestvo/595069-do-2025-g-zakrivame-v … domove-za-siratsi

И да ги проверят, всичко ще е наред, на никой не му пука как ги гледат.