Как преодоляхте раздялата?

  • 2 588
  • 55
  •   3
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 780
Честно казано сега ми се струва,че така ще е завинаги.
Да, почти винаги така се усеща, но повярвай, че ще отмине.

# 16
  • Мнения: 2 032
the Дорис,
великолепно написано!
В крайна сметка винаги се стига до стъпка 9, така че колкото по-скоро, толкова по-добре.
А тази мъка по връзки от по 7 години е повече навик да си с някой, отколкото любов.

Много жени си сменят прическата след раздяла. Фризьорските салони са пълни с жени, които искат ново начало и там женските разговори вървят идеално. Така че нова прическа, нов поглед върху живота и скоро нова среща или срещи. Животът започва.
Ако си загубил 7-8 години с човек, който не си е заслужавал, време е за наваксване.

# 17
# 18
  • Мнения: 1 698
Каквато и да е причината, трябва да си съсредоточиш ума върху други неща, друг начин няма. Дали ще са хобита, дали ще е работа, дали нещо ново ще започнеш - все тая, просто трябва да мислиш в нещо друго и да се развиваш в него. Също според мен е важно да се погрижиш добре за себе си, много хора след раздяла се изоставят, а точно тогава на човек му се освобождава време за прическа, маникюр или просто топъл душ, маска на лицето, наспиване. В момента със сигурност имаш доста повече свободно време от преди. Използвай го. Новата любов ще дойде, няма нужда да се вторачваш в това, центърът на твоя свят трябва да си ти самата.

# 19
  • Мнения: 9 239
Нормално е да страдаш след раздяла. Не трябва да подтискаш болката си, дай й време да отмине. Да говориш само за него или за страданието си е досадно, хората се отегчават и е възможно да почнат да те избягват. Със студентската ми любов се разделихме по моя инициатива, няколко месеца не бях на себе си, чувствах страхотна празнина. Той се ожени през това време и скоро стана баща. С бившият ми мъж страдах точно 3 години, после всичко отмина. Нормални неща.

# 20
  • Мнения: 903
Понякога дори и раздялата да е инициирана от теб, не винаги означава че ще страдаш по-малко. Вече съм имала такъв случай с раздяла, която аз самата исках. Просто може би отнема малко по-малко време докато я преодолееш, отколкото ако човекът до теб ти бие шута, но пак е много тежко. Хората сме най-различни. Жалкото е понякога, докато намерим правилния за нас човек, минаваме през няколко или много връзки. Много е трудно с разделите, но понякога е неизбежно. Всеки от нас се е справял някакси.

# 21
  • София
  • Мнения: 15 876
И според мен е важна причината за раздялата. Някои раздели изобщо не съм ги усещала, други са били тегави. На мен ми е помагало нов мъж. Общо взето с появата на нов мъж разбираш, доколко страдаш по мъжа и доколко по това да имаш връзка. Като новият изобщо не е нужно да е голямата любов и да имате супер сериозна връзка. След раздяла често работи страхът, че губиш кой знае какво, че никога няма да ти се случи пак, а нов мъж е перфектният лек за такива глупави мисли.

# 22
  • Мнения: 14 685
Предлагам ти, вместо да обсъждаш дали и за колко време ще ти мине, да обсъждаш самата връзка, тук и сега.
Разкажи ни как беше, какво стана, как се държеше той, как ти, какво правихте тези години и защо се разделихте.
Очевидно е болезнено за теб, щом отхвърляш самата мисъл да споменеш за причина, но тази рана ще боли и ще стои отворена, докато ти не намериш сили да осъзнаеш какво е представлявала тази връзка и защо се е разпаднала.
Предполагам, че се чувстваш предадена или виновна. Кое от двете? Разкажи, облекчи си душата. Когато разкажеш, обсъдиш, осмислиш, тогава минава. Затова хората ходят на психотерапевт, за да успеят да погледнат отстрани, да получат друга гледна точка на своята история и тогава сами се издърпват за косата от блатото.

# 23
  • Мнения: 13 278
И как като разкаже тук и я нападнат как тя е виновна за какво ли не /защото тук винаги автора е виновен/ ще и е от полза?
Какво значение има какво е станало в тези отношения? Свършили са - КРАЙ! Дали тя е виновна, допуснала ли е грешки или е била светица към момента да изживяване няма никакво значение.
Само като я подпукат с грозни епитети и нарицателни ще я донаранят ...

# 24
  • София
  • Мнения: 2 043
Скоро приключих също толкова дълга връзка и омаловажавах причините, а те са разковничето. Да липсваше ми и все още понякога губя почва под краката и въздух, но в момента в който се замисля за причината се разбуждам много бързичко. И да, не смятам, че трябва с нас да я обсъждаш, а да си я осмислиш ти самата. 
Това което мога да те посъветвам и помогна на мен да преодолея човека и раздялата е спорта! В началото тренирах двуразово за да излезе всичко и да не затъвам в спомени. Сега всеки ден си оставям буквално душата във фитнеса и трябва да ти кажа, че когато прекрачвам прага на излизане всички съмнения са се изпарили. Правя го за мен вече - за да се чувствам добре. Съвсем друга ми е нагласата, настроението и самооценката. Приеми раздялата като урок, не като наказание, съсредочи се върху себе си и всичко ще си отиде на мястото. Връщането към себе си, когато сме наранени е най-трудно, но и най-лековито. Аз лично предпочетох да остана сама за да се събера и да не си го изкарвам на никой. Вярвам в любовта и че всичко има причина - дори и раздялата. Тя е тази, която от цялата ми връзка най-много ме научи и изгради. Горе главата - обичай се. Нищо не е нерешимо ако си здрава физически и психически. Наблягай на това!

Последна редакция: вт, 30 сеп 2025, 10:57 от Линдичка

# 25
  • София
  • Мнения: 33
На мен преди три години ми помогна смяната на фокуса изцяло върху мен и моите желания, които бях позабравила в приключилата ми предишна връзка. Започнах да пътувам повече, да пиша и рисувам и по този начин се върнах към себе си.

# 26
  • Мнения: 6 749
О, само не прави грешката да разказваш историята си тук. Няма да ти помогнат, но могат да те наскърбят. Историята ти ще бъде гаргара за повечето непознати: ще я завъртят в устите си и ще я изплюят.

# 27
  • Мнения: 1 534
Фитнес, процедури и всичко за цялостен "glow up". И да, можеш да помислиш за връзка с друг - може да не е мъжът на животът ти, но поне ще се разсейваш. Хайде няма нужда да седиш вкъщи и да ревеш по бившия.

# 28
  • Мнения: 13
Всички момичета с благородните си съвети са много мили.
 Опитвам се с разхдки и пътувания. Но се притеснявам от това ,че се опитвам да погледна друго момче,но не мога по този начин ,по който искам ,пред очите ми се явява бившия.
Това ме плаши ,така ли ще е завинаги ,ако не до кога .. Confused

# 29
  • Мнения: 968
Моят съвет е, да не влизаш в нова връзка преди да си се освободила изцяло и напълно от мисълта за старата връзка. Не е честно спрямо човека отсреща, да бъде лечител на рани, които друг е нанесъл, и да оправдава очаквания, които друг не е. Не е полезно и за теб, защото ако не си осмислила и надживяла нещата, ще пренесеш в новата си връзка всичко от старата.

Остани насаме със себе си, изживей си болката, и след това започни да се възстановяваш - спорт (задължително), хоби според интересите, и запознанства с нови хора и нова среда. Моят съвет е нестандартен, но... избягвай хора, които познават бившия, и с които можеш да говориш за него. Общувай с нови хора, които не го познават, говори по други теми. Същото и с местата - не ходи на местата, на които сте ходили заедно. Открий нови места,  придобий нови впечатления.

Отчаяните хора, които искат бързо да си докажат нещо (че още "стават" и няма да останат сами до края на живота си) са склонни да се хвърлят на врата на първия срещнат, а това не води до добър резултат. Напротив - има лешояди, които нарочно търсят такива жени, за да си избиват собствените комплекси.
Върни си равновесието и самоувереността, и тогава се оглеждай за нова връзка. Сега имаш прекалено много да работиш върху себе си и емоциите си.

Общи условия

Активация на акаунт