Мьос, не знам къде се развива действието, но отключи едни спомени у мен. Родителите и сестрата на бившия бяха точно учители в ДГ. И покрай тях познавах доста техни колеги. Ясно е, че не ги харесвам, но и досега имам лошо мнение за мн практикуващи тази професия покрай тях. Такива неща съм чула на техните вечеринки, такова отношение са имали някои за нечии деца... на тези хора не бих им доверила котката си, камоли детето ми. За изгубените из Лотарингия и Алзас селца става дума. И за хора, които още си мислят, че с кмета и отчето, селският даскал е част от "светата троица" и има някаква власт над хората. Което дефакто е вярно, защото има 1 училище за 3 села и да искаш да си запишеш детето някъде другаде, няма Академията да ти разреши. Още побеснявам като се сетя. С голям страх записах Монсти в кварталното даскало и бях безкрайно и щастливо изненадана, че има и друг тип учители - които се радват, че детето е двуезично и които поощряват това. Съвестни, роботливи и които не си представям да злословят зад гърба на родителите.
И това, че ще се местим и съответно ще сменяме училището много, ама наистина много ме стресира. И това дали е частно или държавно, няма никакво значение.