Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Октомврийска вещерска и спортна

Децата ми са породени, заради това са свикнали никога да не са сами и са доста социални. Имаха нужда от игри и общуване с други деца много отрано, вече много очевидно след 2 годишна възраст.
Първородният ходеше на почасова ясла от 18 месечен, основно за да свиква с езика и там много му харесваше. Бързо мина адаптацията - за около седмица свикна, водех го и го взимах спокоен. От 3 годишен тръгна на градина, във Франция беше задъжителна за всички навършили 3. Не бяхме настроени за проблеми, но детето истерясваше всяка сутрин, вкопчваше се в нас като маймунка и не искаше да влиза. Нямаше адаптационни периоди, от децата се очакваше зряло поведение и пълна самостоятелност от ден първи, родителите нямаха достъп до вътрешните помещения, нито получавахме особено много информация. Той така и не свикна да ходи на градина, винаги беше унил и посърнал. Когато беше на 5 се преместихме в Германия, там веднага тръгна на градина за да свикне с езика и... детето разцъфтя. Усмихна се, успокои се, светкавично проговори немски и се сприятели с децата, градинаря, персонала, ходеше с удоволствие и се прибираше щастлив. И светкавично забрави френски. Дотолкова го забрави, че година по-късно в 1 клас в училище не помнеше и дума в часовете по френски и до края - чак до 10 клас френският му беше най-противния предмет в училище. Много години по-късно ми разказа, че във френската детска градина учителката го обиждала, удряла го по ръцете и го наказвала в ъгъла, ако сбърка някоя дума, ако не му хареса рисунката или не се държи на масата с подходящите според нея маниери. Явно бързото забравяне на езика е бил някакъв компенсаторен механизъм за него.
Средния синковец беше походил на ясла във Франция малко, но без никакви драми. Беше на 3, когато се преместихме в Германия, но тогава с местата беше трудно и намерихме място за него чак след няколко месеца в една далечна, но новооткрита детска градина, с нов персонал и амбициозна директорка. И започнаха драмите. Адаптационен период имаше, аз ходех с него по няколко часа до обяд, но той не свикваше и не свикваше и... адаптацията много се проточи. Докато бях там, забелязвах проблеми между персонала и директорката, едно напрежение висеше във въздуха, едни странни погледи и подмятания. Децата усещат тези неща. Междувременно не спирахме да търсим място в градина наблизо и венага го преместихме, когато се отвори възможност. И там като при батко му - свикна светкавично, влюби се в учителката си, хареса си приятелчета. Ходеше с удоволствие, прегръщаше персонала, не искаше да си тръгва. Толкова се харесвахме с директорката и учителките, че взеха сестра му на 2 години и половина, вместо на 3. При нея свикването беше бързо, тя познаваше всички там и нямаше търпение да е като батковците си. Беше вълшебно време за всички ни. Децата растяха спокойни и щастливи там, обгрижени и обичани.

Гаджето на сина ми работеше в известна столична детска градина, частна. Напусна,защото не можа да приеме методите на гледане и хранене на децата. За едната купчина пари, които дават за такси родителите, децата им са подложени на гадно тоношение. Едно от дечицата изпадало в стрес само като чуе тропанто на съдовете с храна. Стискали му устата и насила му тикали храна. Гаджето беше мъмрена , че се опитваше спокойно да го нахрани, използвайки всички "бабешки" приоми - самолетче, за мама , за тати, за зайчето. След като напусна, родителите ва пъти й звъняха да я питат може ли да гледа дететнцето пирнужда.