КГБ = Клуб на Готините Баби - 239

Слънчев поздрав от Антиб

Ениса, не се отказвай от работата,
има още време за служебни купони,
момиче! Колкото до приятелката,
хората идват и си отиват, а на тяхно
място идват други . Няма вакум във
вселената. За лъфито си права,
но си има родители.
Мериан, очаквах да те видя.
Фло, сподели за сръбския ресторант- къде се намира и останахте ли доволни?
Хубав ден и бъдете здрави!

Слънцето клони на залез, а аз още не съм се появила. Слънце ли??? Няма слънце. И при нас е 50 нюанса сиво.
И понеже КРАСИВА БЕЛЛА все ме кори, че я претупвам, днес започвам от нея. Сръбския ресторант Стефанович, се намира в горната част на Лозенец, на бул. Черни връх. Точно пред него спира трамвай 10. За нас беше много удобно - с метрото до Стадиона и после с трамвая. Има и разни варианти с прекачване на станция Сердика, но не знам коя станция беше съвсем близо до ресторанта. Дали не беше Европейски съюз??? Храната е много вкусна, добре приготвена, асортимента богат, месото си донасят от Сърбия - няма жили, кокали, хрущяли. Обслужването също е много добро. Музиката тиха, ненатрапваща се. Като написах това за кокалите и хрущялите, та и един виц да ви кажа. Отива една мацка на гледачка. Гледачката и казва: донеси ми нокът от орел, клюн от кукумявка и перо от сврака. Жената се замислила и казала - може ли да донеса един кренвирш? В него има всичко това.
КРАСИВА БЕЛЛА, какво ще кажеш? Вярвам сега не се чувстваш претупана!
РАНЕЛА, кой вятър те отвея в перлата на Френската Ривиера. Антиб е основан като гръцка колония още през 5 век преди Христа. Само на 10 км. от Ница, в близост до Кан. С много старинни сгради, музеи и галерии. И понеже населението му е горе долу колкото населението на Перник, та да помоля РАНЕЛА да уреди побратимяване на Антиб с градО на разкошО и винкелО. Що па не? К'во им е на франсетата, ше ги приемем за побратими, ше ги напра'им пол'вин перЛичани. ше ги научим да псуват по нашенски. Може и ние да приФанем нещо от тех - я гавот, я некой менует. А ние ще им покажем как да друсат Граовското. Страхувам се, че ще им се вържат крачката на изискана фльонга. РАНЕЛА, ти си на ход! Омайвай ги!
ЕНИСА, Алкохолът е виновен до толкова, че развързва езиците по теми, които иначе са дълбоко подтиснати, а след някоя и друга чаша изплуват тези теми като мазни петна на повърхността. Задръжките са паднали - и те ти булка Спасов ден. Научаваш неща, които и най-развинтената ти фантазия не си ги е представяла. Тръгнеш ли за гората, свиркай. Тръгвам с теб. Вчера на всеослушание заявих, че ако съм знаела колко ангажирана ще съм на финалната права от моя живот, бих хвърлила топа предварително.
Хайде стига. Следва кратка следобедна дрямка.
После обезателно пак. Та нашата къщичка ми е като спасителен остров в морето от битовизми, ангажименти, тенджери и тигани и това безконечно трябва, трябва, трябва... Ненавиждам я тази дума!!! А какво и колко му трябва на човек на нашите години??? Хайде кажете вие - имате домашно. Чакам отговорите на въпроса.

Едно ферари с цвят червен. И милион в зелено.
 Трябва  мир в душата, работа по желание и с кеф, уважение към личността,/не е коленичене/, и една ръка разстояние от проблеми.
 Бяхме млади и  с малко напъване може да си спомним как  такива като нас ни се виждаха  на крачка гушнали букета  . И мислехме ,че се наживели , нищо не им трябва, освен  да ни се възхищават. Не било тъй. Докато очите виждат сме човеци.  Като младите, само малко по мъдри. Можем да се откажем от неща, може и от връзки да се откажем, семейни били или други. Можем, но не искаме. Търсим да срещнем възможното с желаното.  Не тропаме , тихи сме, но  нека не се качват на главите ни, и ний сме ора.
 И ни трябва да се отнасяме по същия начин с младите - с уважение  към личността, без катерете по главите им, без изисквания, без задължителност. И да пазим една ръка разстояние  и с тях, помага. И много още..

На мен ми трябва да сме здрави, да ни стигат парите, да имаме интерес към живота, приятелите, пътувания, да прекарваме време с любимите си хора. Скромно.

Да допълня Фло за р-нт Стефанович. Близката спирка на метрото е Джеймс Баучер. Европ. съюз е предната спирка на х-л Хемус. Наблизо спират също авт. № 88 и 120. Посещавала съм го с познати от друга тема тук. Вкусно, приятно, удобно.
А отсреща е един от имотите ми.
Ранела, весело изкарване на хубавото място!
Ениса, дано се стабилизира малчо.
С тия тренировки и глупости - аман съм. Като ги завлачат децата в студа и все после се разболяват. Не им стигат вирусите в градината/у-ще, а и там като се изпотят и после болни.
По домашното на Фло - мисля, че на всеки възрастен човек му трябва нещо различно. Според характера, според живота и навиците. Но на всички им трябва здраве,  добри отношения с близките хора, контакти с роднини. Е и пари за да  живеят прилично, да не зависят от благоволението на децата си. Че на тях пък парите им трябват за техните деца.

Дъжда си валиии ... е, дано не е като по Елин Пелин "Като заваля дъжд, та цяла неделя". Надяваме се утре по обяд да спре - ако прогнозата на метеоролозите е вярна. Според моделите облаците се изтеглят на север ако не ги "подгони" някой вятър.
Ранелла, без много-много да споделиш ти си стигнала до Лазурния бряг. Да си изкараш хубаво там и да имаш приятни емоции.
Кассс и внуче - да оздравявате успешно.
Ениса, възползвай се от уроците на Фло и опитай по-често да казваш "Не". Наистина не е лесно, но пък трябва да си казваме "И аз съм човек". А за "приятелите" и особено за колегите с дълбоко спотаени мисли мога много да говоря. За съжаление понякога твърде много време е необходимо, за да прецениш фалшивото у такива хора - те са като хамелеони.
Какво и колко ни трябва на нашата възраст (на 60+, а може и малко по-малко, че имаме млади баби) - преди всичко здраве, бистър ум и спокойствие. На всичко друго му се намира решение - ако имаш сили и възможност, ще помагаш на деца и внуци. Ако имаш средства - ще пътешестваш и почиваш наблизо и далеч. Много важно според мен е да подредиш приоритетите си и да не забравяш себе си и близкия до теб човек. Децата ни отдавна са поели по своя път и не бива да очакваме да сме техен приоритет. Всъщност всеки човек си има своето битие, своите проблеми и тревоги, но в този етап на живота "Всичко" и "На всяка цена" мисля че са неща, които трябва да забравим.

Наскоро четох,че един възрастен човек мечтае за безсмъртие.Та се замислих.Колко разумен е Господ,че ни е създал смъртни!Земята щеше да ни стане много тясна.Войните щяха да са задължителни и оправдани-борба за територия.Дали всеки можеше да се радва на това безсмъртие или щеше да бъде само за по-равните или по-богатите?Та,човек трябва да е разумен в желанията си.Смятам,че здравето е най-важно.Останалите неща са като в онези книжки-игри,ако ги помните.В зависимост от това,което изберем,се случва онова,което е възможно в рамките на програмираното.Човек винаги сам прави изборите,а края е един.

По домашното на Фло. На човек му трябва здраве и спокойствие. Приятели , с които можеш да споделиш всичко и добро и лошо. Вие за мен сте такива. И си знаете , че ви обичам повече от повече и то до никъде.
Не спира да вали.
Ранела , приятно изкарване. На хубаво място си.
Лека вечер!

Сега се сетих за нещо прозаично.
Днес с Пл. ходихме да запише следващите 7 рехабилитации. То по ЗК са 10, но навсякъде правят 7. Другите - на срочен влог, явно. Но не за това пиша. После - нали сме с колата и ходихме в Кауфланд за разни покупки.
Нами, видях, че от понеделник ще има ел. месомелачка на прИмоция. Май 45 лв ще струва. Нали писа, че твоята се е развалила. Не знам марка и модел, само с периферно зрение я фиксирах на  плакат за следващата седмица. Аз съм се заклела, че у нас месомелачка няма да влезе докато съм с разума си. Много лоши спомени имам от мелене на месо и конфликти между дядо и 3 г. внучка/на един акъл/.

Какво и колко му трябва на човек на нашите години?
Ще отговоря с това, защото мислих, мислих и то ми изниква в главата. За любовта...

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Това ми прилича на Халил Джубран, не знам от къде идва.

Библията е.

Не дружим с нея.