Апропо - като го е взела така, дали ще му позволи да работи като треньор.
Току се появи някоя по-млада клиентка и после .
Току се появи някоя по-млада клиентка и после .
- Публикувана: 2 окт. 2025, 15:36 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 17:57 ч.
Какво е за вас "изневярата" ?
Ами доколкото знам му е родила бебе, да си затвърди позициите.
Скрит текст:
Голяма работа едно еване ...
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Дай ми телефонът на мъжа ти, да го питам нещо.
Кво ше го питаш, как човек ли да ставаш?
Темата е - какво е за Вас изневярата - отговарям, пет пари не давам за изневярата - ако мъж ми вършее по други, няма да легна да си разплета чорапите. Ще му пожелая бон воаяж и бъди щастлива, Ани!
Никога не съм била ревнива и не съчувствам на ревността. За мен това е злоба и жажда за контрол и власт.
Винаги съм била честна и до болка откровенна с човека до мен - имаше такива, на които не им понасяше и си тръгваха - което е тяхно право - но аз съм вълк, а вълците нямат господари.
Ако съм привлечена от друг мъж и съм във връзка - ще му кажа. Честно, ще му кажа и хич не ме е страх дали ще ми счупи кокалите или ще си стегне багажа и ще си тръгне.
Ако толкова много желая друг, че да не ме свърта и това директно ще му кажа. Така, чене се вписвам точно в рамките - боцкам се тайно, зад гърба на моя с някой друг сладур.
Ако пък разбера / със сигурност ще е случайно/, че той е овършал друго грозде - честно казано няма да е повод да си бия камшика, ако лично на мене ми е хубаво с него - нямам проблем да си деля мъжа, ако толко му е мерак за чуждо.
Но груб ли е, неуважителен ли е, гадняр ли е, стипца ли е / аз самата съм ултра щедра/ , лош родител ли е, мързел ли е - ако ще до гроб да ми е верен - с мене работя няма.
Но пак казвам - аз отговарям лично за себе си - между другото време е вече да заживеете в свободна страна - хората имат право на различно мнение от Вашето и не е нужно да им набивате канчето като тяхното не е вашето!
Скрит текст:
Голяма работа едно еване ...
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Дай ми телефонът на мъжа ти, да го питам нещо.
Кво ше го питаш, как човек ли да ставаш?
Темата е - какво е за Вас изневярата - отговарям, пет пари не давам за изневярата - ако мъж ми вършее по други, няма да легна да си разплета чорапите. Ще му пожелая бон воаяж и бъди щастлива, Ани!
Никога не съм била ревнива и не съчувствам на ревността. За мен това е злоба и жажда за контрол и власт.
Винаги съм била честна и до болка откровенна с човека до мен - имаше такива, на които не им понасяше и си тръгваха - което е тяхно право - но аз съм вълк, а вълците нямат господари.
Ако съм привлечена от друг мъж и съм във връзка - ще му кажа. Честно, ще му кажа и хич не ме е страх дали ще ми счупи кокалите или ще си стегне багажа и ще си тръгне.
Ако толкова много желая друг, че да не ме свърта и това директно ще му кажа. Така, чене се вписвам точно в рамките - боцкам се тайно, зад гърба на моя с някой друг сладур.
Ако пък разбера / със сигурност ще е случайно/, че той е овършал друго грозде - честно казано няма да е повод да си бия камшика, ако лично на мене ми е хубаво с него - нямам проблем да си деля мъжа, ако толко му е мерак за чуждо.
Но груб ли е, неуважителен ли е, гадняр ли е, стипца ли е / аз самата съм ултра щедра/ , лош родител ли е, мързел ли е - ако ще до гроб да ми е верен - с мене работя няма.
Но пак казвам - аз отговарям лично за себе си - между другото време е вече да заживеете в свободна страна - хората имат право на различно мнение от Вашето и не е нужно да им набивате канчето като тяхното не е вашето!
Та пак опираме до "всеки сам си преценя". И аман от морализаторстване и шокане на (чужди) канчета, при положение, че те собствените имат нужда от това
Отговарям на Ален мак - мъжете по презумпция са ревниви / или поне не познавам не ревнив мъж, включително моят, но той е приел / или поне се е престорил убедително/, че е приел моята теза.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Скрит текст:
Отговарям на Ален мак - мъжете по презумпция са ревниви / или поне не познавам не ревнив мъж, включително моят, но той е приел / или поне се е престорил убедително/, че е приел моята теза.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Именно, защото аз следвам линията на откритост и ако има проблем, го комуникирам. Затова не обичам мишкарства.
Друго. Мъжете до един са ревниви, но не обичат да им споделяш и говориш за други мъже. А мисълта, че друг те желае, ако са влюбени в теб, ги изпържва. Затова вдигат защитни стени и бариери. Или започват да компенсират с други жени (флирт, внимание, ухажване), или започват да стават хладни/дистанцирани и да с еправят, че не им пука. Психологическа защита.
За мен истината за изневярата за 100-ен път от мен – е именно емоционалната изневяра – да копнееш по някого, да си близък с него емоционално, вербално, дори и когато не сте спали физически.
Всичко останало са отживелици във века на достъпния секс.