Апропо - като го е взела така, дали ще му позволи да работи като треньор.
Току се появи някоя по-млада клиентка и после .
Току се появи някоя по-млада клиентка и после .
- Публикувана: 2 окт. 2025, 15:36 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 23:31 ч.
Какво е за вас "изневярата" ?
Ами доколкото знам му е родила бебе, да си затвърди позициите.
Скрит текст:
Голяма работа едно еване ...
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Дай ми телефонът на мъжа ти, да го питам нещо.
Кво ше го питаш, как човек ли да ставаш?
Темата е - какво е за Вас изневярата - отговарям, пет пари не давам за изневярата - ако мъж ми вършее по други, няма да легна да си разплета чорапите. Ще му пожелая бон воаяж и бъди щастлива, Ани!
Никога не съм била ревнива и не съчувствам на ревността. За мен това е злоба и жажда за контрол и власт.
Винаги съм била честна и до болка откровенна с човека до мен - имаше такива, на които не им понасяше и си тръгваха - което е тяхно право - но аз съм вълк, а вълците нямат господари.
Ако съм привлечена от друг мъж и съм във връзка - ще му кажа. Честно, ще му кажа и хич не ме е страх дали ще ми счупи кокалите или ще си стегне багажа и ще си тръгне.
Ако толкова много желая друг, че да не ме свърта и това директно ще му кажа. Така, чене се вписвам точно в рамките - боцкам се тайно, зад гърба на моя с някой друг сладур.
Ако пък разбера / със сигурност ще е случайно/, че той е овършал друго грозде - честно казано няма да е повод да си бия камшика, ако лично на мене ми е хубаво с него - нямам проблем да си деля мъжа, ако толко му е мерак за чуждо.
Но груб ли е, неуважителен ли е, гадняр ли е, стипца ли е / аз самата съм ултра щедра/ , лош родител ли е, мързел ли е - ако ще до гроб да ми е верен - с мене работя няма.
Но пак казвам - аз отговарям лично за себе си - между другото време е вече да заживеете в свободна страна - хората имат право на различно мнение от Вашето и не е нужно да им набивате канчето като тяхното не е вашето!
Скрит текст:
Голяма работа едно еване ...
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Дай ми телефонът на мъжа ти, да го питам нещо.
Кво ше го питаш, как човек ли да ставаш?
Темата е - какво е за Вас изневярата - отговарям, пет пари не давам за изневярата - ако мъж ми вършее по други, няма да легна да си разплета чорапите. Ще му пожелая бон воаяж и бъди щастлива, Ани!
Никога не съм била ревнива и не съчувствам на ревността. За мен това е злоба и жажда за контрол и власт.
Винаги съм била честна и до болка откровенна с човека до мен - имаше такива, на които не им понасяше и си тръгваха - което е тяхно право - но аз съм вълк, а вълците нямат господари.
Ако съм привлечена от друг мъж и съм във връзка - ще му кажа. Честно, ще му кажа и хич не ме е страх дали ще ми счупи кокалите или ще си стегне багажа и ще си тръгне.
Ако толкова много желая друг, че да не ме свърта и това директно ще му кажа. Така, чене се вписвам точно в рамките - боцкам се тайно, зад гърба на моя с някой друг сладур.
Ако пък разбера / със сигурност ще е случайно/, че той е овършал друго грозде - честно казано няма да е повод да си бия камшика, ако лично на мене ми е хубаво с него - нямам проблем да си деля мъжа, ако толко му е мерак за чуждо.
Но груб ли е, неуважителен ли е, гадняр ли е, стипца ли е / аз самата съм ултра щедра/ , лош родител ли е, мързел ли е - ако ще до гроб да ми е верен - с мене работя няма.
Но пак казвам - аз отговарям лично за себе си - между другото време е вече да заживеете в свободна страна - хората имат право на различно мнение от Вашето и не е нужно да им набивате канчето като тяхното не е вашето!
Та пак опираме до "всеки сам си преценя". И аман от морализаторстване и шокане на (чужди) канчета, при положение, че те собствените имат нужда от това
Отговарям на Ален мак - мъжете по презумпция са ревниви / или поне не познавам не ревнив мъж, включително моят, но той е приел / или поне се е престорил убедително/, че е приел моята теза.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Скрит текст:
Отговарям на Ален мак - мъжете по презумпция са ревниви / или поне не познавам не ревнив мъж, включително моят, но той е приел / или поне се е престорил убедително/, че е приел моята теза.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Именно, защото аз следвам линията на откритост и ако има проблем, го комуникирам. Затова не обичам мишкарства.
Друго. Мъжете до един са ревниви, но не обичат да им споделяш и говориш за други мъже. А мисълта, че друг те желае, ако са влюбени в теб, ги изпържва. Затова вдигат защитни стени и бариери. Или започват да компенсират с други жени (флирт, внимание, ухажване), или започват да стават хладни/дистанцирани и да с еправят, че не им пука. Психологическа защита.
За мен истината за изневярата за 100-ен път от мен – е именно емоционалната изневяра – да копнееш по някого, да си близък с него емоционално, вербално, дори и когато не сте спали физически.
Всичко останало са отживелици във века на достъпния секс.
Скрит текст:
Дай ми телефонът на мъжа ти, да го питам нещо.
Кво ше го питаш, как човек ли да ставаш?
Темата е - какво е за Вас изневярата - отговарям, пет пари не давам за изневярата - ако мъж ми вършее по други, няма да легна да си разплета чорапите. Ще му пожелая бон воаяж и бъди щастлива, Ани!
Никога не съм била ревнива и не съчувствам на ревността. За мен това е злоба и жажда за контрол и власт.
Винаги съм била честна и до болка откровенна с човека до мен - имаше такива, на които не им понасяше и си тръгваха - което е тяхно право - но аз съм вълк, а вълците нямат господари.
Ако съм привлечена от друг мъж и съм във връзка - ще му кажа. Честно, ще му кажа и хич не ме е страх дали ще ми счупи кокалите или ще си стегне багажа и ще си тръгне.
Ако толкова много желая друг, че да не ме свърта и това директно ще му кажа. Така, чене се вписвам точно в рамките - боцкам се тайно, зад гърба на моя с някой друг сладур.
Ако пък разбера / със сигурност ще е случайно/, че той е овършал друго грозде - честно казано няма да е повод да си бия камшика, ако лично на мене ми е хубаво с него - нямам проблем да си деля мъжа, ако толко му е мерак за чуждо.
Но груб ли е, неуважителен ли е, гадняр ли е, стипца ли е / аз самата съм ултра щедра/ , лош родител ли е, мързел ли е - ако ще до гроб да ми е верен - с мене работя няма.
Но пак казвам - аз отговарям лично за себе си - между другото време е вече да заживеете в свободна страна - хората имат право на различно мнение от Вашето и не е нужно да им набивате канчето като тяхното не е вашето!
Скрит текст:
Голяма работа едно еване ...
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Ревността за мене винаги си е била пълна глупост, хубу че си намерих и мъж кат мене, та да не се мъчим.
Имала съм и ревниви мъже, ама проблема си е техен ... аз съм непоправима флиртаджийка, сигурна съм, че за сичките 15 години брак и моят не е седял мирен, квото и да си говори, но не ми е проблем.
Изневярата е нещо, което се случва по много причини и ако човек не може да го прости да си ходи и толкоз.
Има разни смахнати преживяват го сал някой е умрял. Това честно не го разбирам, моето мнение е , че като цяло хората са комплексирани като се мъчат с ревност.
Не прощавам само две неща - мъж да се държи грубо и неуважително с мен и да не ми дава колкото си искам пари за харчене.
Дай ми телефонът на мъжа ти, да го питам нещо.
Кво ше го питаш, как човек ли да ставаш?
Темата е - какво е за Вас изневярата - отговарям, пет пари не давам за изневярата - ако мъж ми вършее по други, няма да легна да си разплета чорапите. Ще му пожелая бон воаяж и бъди щастлива, Ани!
Никога не съм била ревнива и не съчувствам на ревността. За мен това е злоба и жажда за контрол и власт.
Винаги съм била честна и до болка откровенна с човека до мен - имаше такива, на които не им понасяше и си тръгваха - което е тяхно право - но аз съм вълк, а вълците нямат господари.
Ако съм привлечена от друг мъж и съм във връзка - ще му кажа. Честно, ще му кажа и хич не ме е страх дали ще ми счупи кокалите или ще си стегне багажа и ще си тръгне.
Ако толкова много желая друг, че да не ме свърта и това директно ще му кажа. Така, чене се вписвам точно в рамките - боцкам се тайно, зад гърба на моя с някой друг сладур.
Ако пък разбера / със сигурност ще е случайно/, че той е овършал друго грозде - честно казано няма да е повод да си бия камшика, ако лично на мене ми е хубаво с него - нямам проблем да си деля мъжа, ако толко му е мерак за чуждо.
Но груб ли е, неуважителен ли е, гадняр ли е, стипца ли е / аз самата съм ултра щедра/ , лош родител ли е, мързел ли е - ако ще до гроб да ми е верен - с мене работя няма.
Но пак казвам - аз отговарям лично за себе си - между другото време е вече да заживеете в свободна страна - хората имат право на различно мнение от Вашето и не е нужно да им набивате канчето като тяхното не е вашето!
Това си е мъжки разговор, теб какво те бърка и защо искаш да се месиш? Самото използване на "как човек ли да ставаш" показва колко ти е капацитета.
Скрит текст:
Отговарям на Ален мак - мъжете по презумпция са ревниви / или поне не познавам не ревнив мъж, включително моят, но той е приел / или поне се е престорил убедително/, че е приел моята теза.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Аз съм много лош лъжец, въпреки че съм добър манипулатор, ако се наложи да браня някой интерес, особено в професията.
Няма никакъв шанс да имам паралелна връзка с друг и да се справя да играя театър в къщи, това за мен е ултра натоварващо и изтощително. Може би от чист егоизъм ще си кажа истината, но трябва да призная, че никога и на никой не съм изневерявала, защото още щом започваше фаза по привличането по друг, аз директно казвах истината и си тръгвах.
До сега за целият ми брак, не съм напускала зоната на флирта / както ме пита Лъвицата/, защото не съм и искала друг до там, че да ми падне пердето да го имам.
Но винаги съм признавала на моя, ако усетя привличане към друг. Нищо никога не крия и не лъжа, просто защото не мога и честно казано не ми се занимава.
Имала съм това което американците наричат crash по други, но никога толкова силно, че да прерасне в нещо повече от флирт и никога не траеше повече от няколко месеца и за всичките 15 години се е случвало всичко на всичко два пъти.
Под флирт не разбирам да си чатя с друг, не, бяха мои колеги в работата, които харесвах, но не излязохме никога от рамките на майтапа и шегата.
Но ако хвана мъж ми, че чати/ среща се с друга - честно ще искам да знам причините - ако ги уважа - ок, ако не - не.
Но няма да е причина да го напусна освен ако разбира се той не е толкова влюбен в друга, че да иска той да ме напусне. Но и дори тогава ще уважа това решение и няма да се беся на първото срещтнато дърво.
Това е линия на поведение, която съм имала с всички мъже в живота си и съм свикнала да бъда тотално не разбрана по въпроса - казвали са ми, че съм психопат / демек не изпитвам емоции/, вампир и какво ли не.
Но това е.
Не разбирам ревността, за мен това е тотален регрес.
Именно, защото аз следвам линията на откритост и ако има проблем, го комуникирам. Затова не обичам мишкарства.
Друго. Мъжете до един са ревниви, но не обичат да им споделяш и говориш за други мъже. А мисълта, че друг те желае, ако са влюбени в теб, ги изпържва. Затова вдигат защитни стени и бариери. Или започват да компенсират с други жени (флирт, внимание, ухажване), или започват да стават хладни/дистанцирани и да с еправят, че не им пука. Психологическа защита.
За мен истината за изневярата за 100-ен път от мен – е именно емоционалната изневяра – да копнееш по някого, да си близък с него емоционално, вербално, дори и когато не сте спали физически.
Всичко останало са отживелици във века на достъпния секс.
Ама ти какво мислиш? Че тя не е ревнива ли? Само защото пише за себе си колко е щедра? Бяла и добра?
Значи тази нова звезда, Чуби, е надушила някои истини, които задържат вниманието на читателя, уважавам. Обаче в представянето им има какво да се подобри. Не е ревнива, но се изразява с термини от притежателната лексика - "искам го", "имам го", и т.н. Притежателността, да не кажа алчността
е в основата на ревността. Така както глаголът "връзвам" е със същия корен като "връзка" 
===============
Какво излиза? Ами прав е Ал Бънди като свързва любовта с парите.
Вечният въпрос - Да имаш или да бъдеш.
Алчността в основата на ревността.
По-голяма глупост не бях чела скоро.
Ех, ех, някои не спите да не ви изяде някой заплатката.
Ревността е страхът от загуба/изоставяне. Няма общо с паричките и притежанието.
Но няма какво да говорим на хора, които не четат подходящите автори и нямат любови, а само заплати.
Да имаш или да бъдеш - Ерих Фром е приятно четиво, определено.
По-голяма глупост не бях чела скоро.
Ех, ех, някои не спите да не ви изяде някой заплатката.
Ревността е страхът от загуба/изоставяне. Няма общо с паричките и притежанието.
Но няма какво да говорим на хора, които не четат подходящите автори и нямат любови, а само заплати.
Да имаш или да бъдеш - Ерих Фром е приятно четиво, определено.
Не съм съгласна.
За мен хората, които твърдят, че не ревнуват са лицемери. всички ревнуват.
Или просто се правят. Или не им пука. Няма как да обичаш някого, да гориш за него. И да си равнодушен спрямо отношението му към теб или други жени/мъже.
Доколкото глупостта, че ревността е алчност, това може да го твърди само стиснат човек.
За мен хората, които твърдят, че не ревнуват са лицемери. всички ревнуват.
Или просто се правят. Или не им пука. Няма как да обичаш някого, да гориш за него. И да си равнодушен спрямо отношението му към теб или други жени/мъже.
Доколкото глупостта, че ревността е алчност, това може да го твърди само стиснат човек.