За мен изневяра е всичко, което отнема твърде много време от връзката ни. Например, еднакво неприятно ще ми е работи по 12 часа 7 дни в седмицата и да се среща с друга жена през уикенда, да кажем. Не ревнувам, просто ще ми гадно и ще се отдръпна и то доста.
Ау, ау, какви силни думи.
Все повече търся баланса работа/личен живот, но в годините съм имала периоди с голямо работно натоварване и благодаря на човека до мен, че не го е считал за изневяра, не е капризничил или тероризирал с телефонни обаждания (последното се случваше на колежка). Пък, който за това ще се отдръпва, прав му път.

При мен ревността не се изразява на общо основание (дотолкова съм егоцентрична, че не се занимавам с другите и не ме интересуват), а при конкретни поводи или поведение от страна на мъжа. Също така – нямам отношение към поведението на други жени към него (нека си го харесват, не е моя работа), а на неговото към тях и към мен съответно.
На общо основание си е тормоз. Останалото, както си го описала, е нормално.

Повечето ми мъже са били неревниви, почти съм забравила какво е ревност. Не зная задължителна ли е връзката между любовта и ревността, но за контрола и ревността нямам съмнение.