Моят проблем е, че се обезверявам. Прекалено самокритична съм. Всички десерти, изкуствени хлябове и подсладители не са моето. Абсурд да бъркам грамове трънки с маскарпоне и подсладител. Не ме изкушават в добрия период. Аз просто искам да се насвиня с бира и баница от време на време с приятели.
Има ли смисъл да пробвам 6 от 7-10 дни режимно и после издънка? През другото време съм образцова. Мога да давам менюта и съвети дори.
Гледала съм много клипчета. Убедена съм, че на моменти имам кетони като за двама. В добрите ми дни си ям по кило месо и мазньочи. Но след лошите съм даун. Много. И решавам, че не е за мен това. Синджира, синджира...
Помрънках...
Опитът ми е, че в първите дни се свалят кила. Задържана вода, но стимулира. После нагоре, надолу пак се върви надолу. До освинването, когато на следващия ден си добре (бавен метаболизъм), но после си плюс 1 или 2 и ти идва да ревеш и крещиш.
Дълбоко в себе си знам, че така трябва да се храня. Виждам ефекта. При мен е много, пак прекалено добър. Но стресът, лакомията... Нещо все ме проваля. Което също е ок, но аз после се сривам. Като провал го приемам. И си повтарям - Стига де, издънка, от утре пак. Но реално се впускам в свинщината поне 2-3 дни. И пак отначало... И се самосъжалявам и проклетисвам...
И още нещо - защо пиете толкова много хапчета и добавки, ако режимът е полезен? Повечето от вас харесват хапчета. Опитвам се да съм обективна. Ако този начин на хранене е вашият начин на живот, тези витамини, протеини, аминонещо си и екстри не са нужни. Ако са нужни - режимът не е ок. Да, за конкретни неща - ок. Кой с недостиг, кой с кръвно. Но да ядеш месо и да пиеш протеини защо бе??? Или да твърдиш, че това хранене е пълноценно и да се тъпчеш с 5 екстра таблетки?

