Любители на котки - Тема 210

Всичко започна след Гергьовден когато забелязах, че лекинко е отслабнала. Тя доста се беше позаформила, дори свеки мислеше, че е добре да мине на диета, защото се е поокръглила. Както казах не се наложи, защото леко беше отслабнала, но т.к.тя имаше такива периоди на окръгляне и отслабване и сама си регулираше теглото чрез храната, не оттдадох голямо значение, а и не беше нещо драстично. Освен това бях въвела нови гранули висок клас, които тя не одобряваше и почти не ядеше, викам си от това ще е, ще и върна старите гранули и всичко ще е наред. Но не беше. Започна да се мръщи и на мократа храна, викам си явно и омръзна вида който бях купила, че от едно промо бая бях заредила. И почнах да разнообразявам и сменям. Купих друг вид нейна любима мокра храна и гранули които знам, че харесва, а и се заформя от тях. Почна да се храни нормално, но забелязах, че не наддава, не само, че не качва, но и отслабва. Козинката и ми се стори посърнала и се скубеше повечко, сякаш стана и по вяла. Хапваше, акаше, пишаше, пиеше водичка, заиграваше се, но сякаш нещо не беше наред. Вече бях решила да я водя на вет, когато една вечер забелязахме, че рови многократно в тоалетната да пиша, но не пуска нищо или по някоя капка. Беше късно, след полунощ и нямаше работеща клиника, изчакахме сутринта и рано рано бяхме при вет. Вет я гледа на ехо, каза цистит, сложи инжекция с обезболяващи и антибиотик. Мая живна, разигра се, почна да пишка обилно, да се храни добре. След няколко вечери пак така късно изведнъж получи криза, първата и криза, проплака зловещо, многократно и силно и изведнъж се отпусна почти като че умираше. Премина кризата, успокои се и заспа. Следващия ден проплака еднократно, посред нощите пак и пак имаше това отпускане, и на другия ден бяхме пак при вет. Изследвания, уж всичко в норма, но тя не се подобряваше. Купихме лечебна храна, Цистон, давахме АБ и обезболяващи. В стремежа си да и осигуря храна, която да хапва се оказа, че неусетно бях натрупала магазинни количества гранули и консерви.
Кризите зачестиха, почваха изведнъж, от нищото, явно изпитваше много силна болка, след което просто се отпускаше. Кризите ставаха все по тежки, ние бяхме все при вет, давахме каквото ни даде, но подобрение нямаше. От кризите започна да се напишква и повръща прозрачна течност, водичката, която беше пила. След обезболяващите апетита се връщаше, живваше, но за кратко. Вечерта в която почина не издържахме и я заведохме в клиника при други специалисти. Направиха изследвания, всичко беше ужасно, показателите бяха или много над или много под нормите, имаше адска анемия, кръвта и беше станала мътна и розова, вета пита къде е кръвта и, сякаш някой я е източил. Вида на Мая беше станал ужасен за дни, много отслабнала, вяла, посърнала, козинката и лепнеше. Сложиха я на кислород и щяхме да кръвопреливаме, но тя не доживя. Вета пита - това домашно животно ли е, представяте ли си, а всички знаете каква красавица беше. Цялата тази драстична промяна се случи за дни, а само преди седмица изследванията бяха добри, кръвта и беше нормална - цвят, консистенция, показатели. Какво стана и ние не знаем. Но ветовете заключиха, че е вероятен тумор на далака, който се е спукал, изключиха проблеми с черния дроб, защото само чернодробните показатели бяха перфектни. Казаха, че тумора на далака дори и да бъде хванат навреме, самото му отстраняване водело до множество разсейки и животните живеят от 1 до 3м., но в болки и мъки. Просто нямахме полезен ход. Мая си отиде на 16.07.25г.около 22,15ч.вечерта и сякаш времето спря и дъжд заваля, дори Господ плака за нея, защото тя беше съвършенство в котешко кожухче. Уникална, единствена, нашата Мая. Не мога и не мога да я прежаля. Най ми е тежко, че я болеше, а тя не заслужаваше такава съдба, защото беше най доброто и кротичко животинче на света. Вече не плача за нея всеки ден, но тя ежедневно и ежечасно ми липсва. Много ми липсва. Много липсва и на двама ни с Джастев, но покрай Джулката се поразсейваме.
Джули е съвсем различна и още свиквам с нея, но се решихме на тази стъпка - да осиновим котенце след смъртта на Мая. Всички казваха, че по лесно ще преминем през този така труден момент и признавам, че донякъде е така. Донякъде.
Мая