Родители, дали болните си деца за отглеждане

Ela,

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛА Ела

Едно голямо МЕРСИ 

Здравей мила lili_24.Наистина вчера ми беше ден пълен с емоции-къде щастие,че имам най-прекрасния човек на света до себе си,къде мъка по изгубеното щастие.В такива дни губя дар слово и не мога да се съсредоточа.
Много е тежко когато се замислиш-Какво щеше да бъде ,ако....Тези мисли понякога ме убиват.Снощи излязохме с таткото малко ей так,да се разтоварим.А в мислите ни и разговорите ни само Анди.Представих си какво щеше да бъде ако нашето слънчице беше до нас.Какъв прекрасен ден можеше да бъде и очите ми се напълниха със сълзи.Всеки празник за нас е едно мъчение.Това е истината,но трябва да се стегнем.Знам ,че е трудно,много трудно,но миличка доколкото разбирам вие имате надежда.Само мисълта,че може да се направи операция на бебчето и да му помогнете трябва да ви крепи.Продължавайте да се борите и не се отказвайте.Моля ви.Казваш ,че мъжа ти не иска да вижда малката.Не му се сърди.Мъжете мила моя са слаби,много по-слаби от нас.Точно в този момент той има нужда от твоята безрезервна подкрепа и един съвет от мен.Не спирайте да говорите за малката.Говорете за емоциите си,за болката си.Не допускай да се отдалечите и да си станете чужди.Моя съпруг беше изпаднал в същата криза.Всеки път когато прекрачим прага на дома той започваше да плаче и не спираше през цялото време.А защо ли говоря в минало време и все още е така.Виждам какво му коства всяка една прегръдка с малкия,как една несъзнателна усмивка от бебчето ни го съсипва.Той се страеше заради мен да идва на всяко свиждане и да бъде до мен и аз съм му благодарна за това.Но в един разговор му казах,че не е необходимо да го прави.Помолих го да разреди малко срещите с Анди.Отначало той упорстваше,но сега когато идва веднъж на седмица се чувства малко по-добре.Истината е ,че всеки човек е различен и трябва да постъпваш така както ти диктува сърцето.А моето казва,че иска да е до него ден и нощ.За съжаление поне за момента е невъзможно.
Сугурно си много изплашена и това  е разбираемо.Но миличка стегни се.Направете всичко възможно за детето ви,всички възможни консултации.Ако не могат докторите да му помогнат се примирете.Защото единствения начин да продължите е този.
Много дълго се самообвинявах,че оставихме детенцето си там.Но той там получава грижи,които аз не мога да му дам.И ти знаеш,че това е най-доброто за твоето дете.Знаеш,че така и даваш шанс да живее. .Това не е малко,миличка.Ще чакам да се включиш отново.Ако се притесняваш пиши ми на лични.До скоро и успех

Честита годишнина,Ела 79!Пожелавам ти мно-о-ого хубави годишнини занапред!
Старите хора казват,че трябва да оцелееш в лошото,за да можеш после да се радваш на доброто...
Всичко добро!Прегръдки и...кураж!

Лили, мога само да ти споделя как аз накарах близките да говорят  мен за това и за всички друго! Всеки път когато имах време и сили им звънях и им казвах че имам нужда от тях и тези които държаха на мен ми се обаждат и виждаме когато е възможно. Много ги боли когато кажа нещо за Вяра, понякога само   името и ги натъжава но аз не се предавам, и няма да се предам. Не минава разговор без да стане дума за нея макар и само  за миг! Не щади силите на близките а само се беси и ако ти се говори за детето ти трябва да Говориш! Сега когато минава време и много хора се осмеляват да ми звъннат аз пак им напомням че искам да са до мен и така по леко минавам през дневния АД!
Дръж се

Мами, ето тук питаме, как са ви дечицата, разказвайте ще ви олекне. Имам съседка която роди две дечица втори близначета, едното не оцеля и вярвате ли, никой не искаше от близките и да говорят с нея – по този начин бяха решили, че и помагат, лека полека нещата улегнаха започнаха да говорят, така че и близките ви не знаят какво да правят и как да постъпят . Не ги корете и нa тях им е мъчно.

Здравейте, мили майчици!
Днес случайно попаднах на тази тема. Направо ми се скъса сърцето от мъка! Май цял ден ще си плача! Моля се Господ да ви даде сили! На вас и на дечицата ви!
Просто не съм в състояние да ви кажа нещо повече в момента, но ще идвам да чета! пРЕГРЪЩАМ ВИ!

И не само да и помогнем но и ако може по някакав на4ин да се потърси отговорност на тези лекари .....завършили образование с рушвети и некадърниц
Аз имам подобна история също
Първото ми дете по4ина по невнимание на лекар или по то4но казано не навреме даден рушвет сега трябваше да е на 18
всяка година на рождения и ден се сещам за нея ...

Моми4ета нека бог да е с вас !

ФРИГ съжалявам много за детенцето ти.Но повярвай ми не е лесно да осъдиш лекар било преди 18 години и сега.Аз се консултирах с адвокат и ми стана ясно,че не мога нищо да направя.То не мога да разбера какво точно се случи камоли да осъдя някой.Сега последната версия на лекарите е ,че проблема при моето дете е бил вроден.А се питам защо не го видяха на феталната морфология,като се има впредвид,че си я направих в седмия месец.Отговора на доценката-генетик в Майчин дом-София беше,че специалистите които могат да извършват това изследвание в България се броят на пръсти.Добре де питам се защо тогава се заблуждават бъдещите майки и им се взимат парите за преглед,на който се броят пръсчетата на ръцете и краченцата на бебенцата,а не се виждат големите проблеми.Аз дори имам запис,но нямам сили да го гледам или да помоля някой специалист да го види.А дали ще иска да злепостави колега...едва ли.Лекарите подхождат много внимателно когато става въпрос за грешка на колега....Абе с една дума май никой не иска да ми помогне...Това е истината.А има ли смисъл.Едва ли

Мила Ела, силно те прегръщам и се моля за теб и бебето ти

Едва ли мога наистина да си представя как се чувстваш и как аз бих се чувствала, ако бях на твое място, но знам, че си много много силна жена.
Журналист съм от 12 години и съм виждала много трагедии, много от тях съм преживявала като лични, но и днес вярвам, че винаги има смисъл да се бориш. Винаги!
Не за друго - аз може би съм супер оптимист, но ми се ще да вярвам, че все още са останали истински лекари и човеци сред това съсловие. Така че имай Вяра, мила Ела и опитай. Потърси вината, защото не може да има ненаказана вина.
А иначе винаги ще се радвам да ми пишеш и да поговорим, ако имаш нужда.
Много те прегръщам! 

мисля,че има смисъл!
да ,трудно е но не мога да си замълча защото:
9 месеца всеки месец пътувах до МД и лежах по седмица за изследвания
направих всичко по силите си да родя едно здраво дете нищо ,че ми беше 3-то секцио,нищо че съм с гестационен диабет!
и да му вземат на бебето изсл.за РКУ и да го изработят след ....1г3м когато беше поискано такова?!
нямали консумативи за 1месец-добре!
ама след месец като имахте що не го направихте и не ме уведомихте?!
ами ако бяхме попаднали на някой по-неразбиращ лекар какво правим?!
нима щяхме да пием илачи за епилепсия и щяхме да си правим гърчовете до безкрай защото водеща при нас е диетата?!
и няма да има никой виновен,че детето ми е живяло със стойности на фенилаланина 25 когато нормата е от 3 до 8?!и това е било 1г3м!
дори и загубя ще знам,че съм пробвала
догодина за януари ми е насрочено делото!
извинете,че разводнявам темата....ама не се стърпях!

Айдичка – пожелавам ти много успех на делото.