Здравейте,момичета! 
Еве
Юра,да беше изгледала 36 еп. и после 37 еп.! 
Има доста за разказване.Накратко...Еджемел и Демир усроиха капан на границата.Шахин чу разговора им и докладва в полицията.Наре беше в конака и разбра,че и Джихан превозват стока, и разбра за капана.Обадиха им се, но беше късно.Камионът вече наближаваше проверката от полицията/жандармерията.Джихан и останалите бяха по-назад с колите и спряха.Той беше предвидил,че може дс стане нещо и камиона беше празен.Но Еджмил и Демир бяха наели хора,които да стрелят по полицията и казаха,че Джихан им е наредил.Затова сега го търсят.Когато започна стрелбата избухна кола и Кая беше близо до нея и от удърната вълна на взрива изгуби съзнание.После успяха да избягат и да се скрият.Когато Кая се събуди се разбра,че не може да вижда.
Поздравления за Онур Туна, победител в наградата за най-добър неиспаноезичен актьор
в категория романтична теленовела!
за ''Непозната в огледалото''
Днес би трябвало да пуснат новите снимки и озета за последния епизод.
Снимки зад кадър с прощални публикации ....
за ''Далечен град''
Снощи не пуснаха 2-ри фр.Може би заради траура.Нямаше нови епизоди на сериалите в сряда,снощи,а четох,че и тази вечер няма да има.Така,че ще видим какво ще ни пуснат днес-фрагман,нови снимки и озет.
🕌🍂 „Далечният град: Безкрайното изпитание“
„Да обичаш друг човек е може би най-трудната от всички наши задачи, последното изпитание и доказателство; всичко останало е просто подготовка за нея.“ — Райнер Мария Рилке.
Рилке възприема любовта не като романтично чувство, а като най-трудната човешка съдба. За него любовта не е състояние, а действие, което изисква постоянна работа, отговорност и себепревъзходство. Трудна е, защото истинската любов е невъзможна без взаимно разбирателство и доверие. Тя не може да бъде измерена, докато не бъде преживяна, и става по-ценна с всяко изпитание. Всичко, което човек преживява в живота – болка, провал, самота – го подготвя един ден да бъде способен истински да обича.
Шахин и Наре са две ранени души, преминали през такава подготовка. И двамата са деца, израснали без любов: той, преживял злото на баща си, тя – жестокостта на майка си. Затова любовта винаги е била трудна и болезнена за тях. Но въпреки всички трудности, те се намират. Те станаха всичко един за друг, научиха се да обичат – и въпреки всички трудности, успяха да останат заедно.
Докато Шахин не избра смъртта – защото животът без да срещне погледа на Наре беше по-болезнен от смъртта с раната, която беше оставил в сърцето си.
Дори докато умира, Шахин моли Наре за прошка. Защото животът е възможен за него само когато тя му прости. Вината на баща му за смъртта на Боран, съдбата на Джихан, загубата на зрението на Кая - всичко това тежи на съвестта му. Но само Наре го докара до отчаяние. В края на краищата, целият му живот беше свързан с нея. От деня на сватбата им той се опитваше да докаже, че баща му не е убиец и да убеди Наре в това. Дори преди - преди да се оженят - желанието му беше същото. Всичко, което искаше, беше любовта на Наре към него да остане чиста.
И накрая, това, от което се страхуваше през нощта, се случи: той самият доказа, че баща му наистина е убиец. И най-болезненото не беше, че е син на убиец, а че Наре сега е омъжена за син на убиец. Желанието да умре не идваше от куршума, а от срама. Всеки път, когато не можеше да я погледне в очите, всеки път, когато виждаше разочарование в тях, чувстваше недоверие и осъзнаваше, че е причината за сълзите ѝ – тежестта на собственото му съществуване смазваше душата му. Раната в сърцето на Наре се превърна в най-страшната смърт за него и затова той избра да остави тази рана не в нейното сърце, а в своето.
„Шахин... Боли ли те? Не разбирам, боли ли те или не?“
Но Наре вярваше в невинността му дори когато Шахин изчезна. Нямаше нужда да моли: „Прости ми“. Можеш да простиш само на някого, който те е наранил. Наре не прощаваше – тя се опитваше да му помогне да си прости. Дори когато не вярваше, че нещата все още могат да бъдат наред, тя убеди Шахин в това. Болката му я пареше повече от неговата. Може би тази болка не беше нейна, но те вече бяха едно: болката и самотата им се преплитаха.
Докато Шахин се обвиняваше, вярвайки, че заслужава всеки удар и не е достоен за живот, Наре се чудеше само дали го боли, когато тя миеше раните му.
„Този мъж е отцеубиец. Той ме уби. Той уби собственото си дете.“
Когато дете падне и одраска коляното си, родителите духат върху раната. Защото всеки родител иска да облекчи болката на детето си. Да нанесе мехлем, да залепи превръзка... Но Шахин и Наре никога не са получили дори това от родителите си – желанието да се излекуват. Те се лекуваха взаимно.
Може би Бог ги е събрал, защото нямаше кой друг да излекува раните им. Не им е бил даден дарът да се научат как да лекуват – напротив, родителите им, вместо да лекуват, сами са си нанесли нови, дълбоки като рани от куршуми.
Следите от тези рани никога няма да избледнеят – точно както следите по тялото на Наре.
Всички гневни думи, изречени от другите на Шахин, отекнаха в главата му – толкова силно, че спря да чува гласа на Наре. Този вътрешен шум му пречеше да протегне ръката ѝ, да приеме топлината ѝ. Наре веднъж беше казала:
„Всичко, което докосна, се превръща в камък.“
След всичко, през което бяха преминали, Шахин вярваше, че с Наре най-накрая е спрял да превръща всичко в камък – че може би се е научил да разцъфва.
Но всичко отново се срина. И заедно с надеждата на Шахин, самочувствието му отново беше разбито.
Той се опита да се грижи за детето, останало в него, но в един момент това дете отново се сви, притисна коленете си към гърдите си и се разплака.
Може би децата с незараснали рани просто не могат да растат.
Наре, въпреки всичко, което майка ѝ беше направила, все още протягаше ръце към нея, искаше да я прегърне. Шахин, въпреки всичко, продължаваше да вярва на баща си – просто защото той беше негов баща.
Защото вътрешно те все още бяха деца.
А децата вярват и в най-малкия знак на топлина – защото самите те никога не са били истински обичани.
Колко горчиво е, когато човек стигне дотам, че да се откаже от живота – и единственото му „престъпление“ е, че е обичал и е искал да бъде обичан.
Всички гневни думи, изречени от другите на Шахин, отекнаха в главата му – толкова силно, че спря да чува гласа на Наре. Този вътрешен шум му пречеше да протегне ръката ѝ, да приеме топлината ѝ. Наре веднъж беше казала:
„Всичко, което докосна, се превръща в камък.“
След всичко, през което бяха преминали, Шахин вярваше, че с Наре най-накрая е спрял да превръща всичко в камък – че може би се е научил да разцъфва.
Но всичко отново се срина. И заедно с надеждата на Шахин, самочувствието му отново беше разбито.
Той се опита да се грижи за детето, останало в него, но в един момент това дете отново се сви, притисна коленете си към гърдите си и се разплака.
Може би децата с незараснали рани просто не могат да растат.
Наре, въпреки всичко, което майка ѝ беше направила, все още протягаше ръце към нея, искаше да я прегърне. Шахин, въпреки всичко, продължаваше да вярва на баща си – просто защото той беше негов баща.
Защото вътрешно те все още бяха деца.
А децата вярват и в най-малкия знак на топлина – защото самите те никога не са били истински обичани.
Колко горчиво е, когато човек стигне дотам, че да се откаже от живота – и единственото му „престъпление“ е, че е обичал и е искал да бъде обичан.
✍️ Еда Акча (ranini.tv)
12 ноември 2025 г.
Снимки зад кадър от Дилин Догер
Спойлера с др.снимка...
Приятен петък ви желая!
Еве
Юра
,да беше изгледала 36 еп. и после 37 еп.! Има доста за разказване.Накратко...Еджемел и Демир усроиха капан на границата.Шахин чу разговора им и докладва в полицията.Наре беше в конака и разбра,че и Джихан превозват стока, и разбра за капана.Обадиха им се, но беше късно.Камионът вече наближаваше проверката от полицията/жандармерията.Джихан и останалите бяха по-назад с колите и спряха.Той беше предвидил,че може дс стане нещо и камиона беше празен.Но Еджмил и Демир бяха наели хора,които да стрелят по полицията и казаха,че Джихан им е наредил.Затова сега го търсят.Когато започна стрелбата избухна кола и Кая беше близо до нея и от удърната вълна на взрива изгуби съзнание.После успяха да избягат и да се скрият.Когато Кая се събуди се разбра,че не може да вижда.Поздравления за Онур Туна, победител в наградата за най-добър неиспаноезичен актьор
в категория романтична теленовела!
за ''Непозната в огледалото''
Днес би трябвало да пуснат новите снимки и озета за последния епизод.
Снимки зад кадър с прощални публикации ....
за ''Далечен град''
Снощи не пуснаха 2-ри фр.Може би заради траура.Нямаше нови епизоди на сериалите в сряда,снощи,а четох,че и тази вечер няма да има.Така,че ще видим какво ще ни пуснат днес-фрагман,нови снимки и озет.
🕌🍂 „Далечният град: Безкрайното изпитание“
„Да обичаш друг човек е може би най-трудната от всички наши задачи, последното изпитание и доказателство; всичко останало е просто подготовка за нея.“ — Райнер Мария Рилке.
Рилке възприема любовта не като романтично чувство, а като най-трудната човешка съдба. За него любовта не е състояние, а действие, което изисква постоянна работа, отговорност и себепревъзходство. Трудна е, защото истинската любов е невъзможна без взаимно разбирателство и доверие. Тя не може да бъде измерена, докато не бъде преживяна, и става по-ценна с всяко изпитание. Всичко, което човек преживява в живота – болка, провал, самота – го подготвя един ден да бъде способен истински да обича.
Шахин и Наре са две ранени души, преминали през такава подготовка. И двамата са деца, израснали без любов: той, преживял злото на баща си, тя – жестокостта на майка си. Затова любовта винаги е била трудна и болезнена за тях. Но въпреки всички трудности, те се намират. Те станаха всичко един за друг, научиха се да обичат – и въпреки всички трудности, успяха да останат заедно.
Докато Шахин не избра смъртта – защото животът без да срещне погледа на Наре беше по-болезнен от смъртта с раната, която беше оставил в сърцето си.
Дори докато умира, Шахин моли Наре за прошка. Защото животът е възможен за него само когато тя му прости. Вината на баща му за смъртта на Боран, съдбата на Джихан, загубата на зрението на Кая - всичко това тежи на съвестта му. Но само Наре го докара до отчаяние. В края на краищата, целият му живот беше свързан с нея. От деня на сватбата им той се опитваше да докаже, че баща му не е убиец и да убеди Наре в това. Дори преди - преди да се оженят - желанието му беше същото. Всичко, което искаше, беше любовта на Наре към него да остане чиста.
И накрая, това, от което се страхуваше през нощта, се случи: той самият доказа, че баща му наистина е убиец. И най-болезненото не беше, че е син на убиец, а че Наре сега е омъжена за син на убиец. Желанието да умре не идваше от куршума, а от срама. Всеки път, когато не можеше да я погледне в очите, всеки път, когато виждаше разочарование в тях, чувстваше недоверие и осъзнаваше, че е причината за сълзите ѝ – тежестта на собственото му съществуване смазваше душата му. Раната в сърцето на Наре се превърна в най-страшната смърт за него и затова той избра да остави тази рана не в нейното сърце, а в своето.
„Шахин... Боли ли те? Не разбирам, боли ли те или не?“
Но Наре вярваше в невинността му дори когато Шахин изчезна. Нямаше нужда да моли: „Прости ми“. Можеш да простиш само на някого, който те е наранил. Наре не прощаваше – тя се опитваше да му помогне да си прости. Дори когато не вярваше, че нещата все още могат да бъдат наред, тя убеди Шахин в това. Болката му я пареше повече от неговата. Може би тази болка не беше нейна, но те вече бяха едно: болката и самотата им се преплитаха.
Докато Шахин се обвиняваше, вярвайки, че заслужава всеки удар и не е достоен за живот, Наре се чудеше само дали го боли, когато тя миеше раните му.
„Този мъж е отцеубиец. Той ме уби. Той уби собственото си дете.“
Когато дете падне и одраска коляното си, родителите духат върху раната. Защото всеки родител иска да облекчи болката на детето си. Да нанесе мехлем, да залепи превръзка... Но Шахин и Наре никога не са получили дори това от родителите си – желанието да се излекуват. Те се лекуваха взаимно.
Може би Бог ги е събрал, защото нямаше кой друг да излекува раните им. Не им е бил даден дарът да се научат как да лекуват – напротив, родителите им, вместо да лекуват, сами са си нанесли нови, дълбоки като рани от куршуми.
Следите от тези рани никога няма да избледнеят – точно както следите по тялото на Наре.
Всички гневни думи, изречени от другите на Шахин, отекнаха в главата му – толкова силно, че спря да чува гласа на Наре. Този вътрешен шум му пречеше да протегне ръката ѝ, да приеме топлината ѝ. Наре веднъж беше казала:
„Всичко, което докосна, се превръща в камък.“
След всичко, през което бяха преминали, Шахин вярваше, че с Наре най-накрая е спрял да превръща всичко в камък – че може би се е научил да разцъфва.
Но всичко отново се срина. И заедно с надеждата на Шахин, самочувствието му отново беше разбито.
Той се опита да се грижи за детето, останало в него, но в един момент това дете отново се сви, притисна коленете си към гърдите си и се разплака.
Може би децата с незараснали рани просто не могат да растат.
Наре, въпреки всичко, което майка ѝ беше направила, все още протягаше ръце към нея, искаше да я прегърне. Шахин, въпреки всичко, продължаваше да вярва на баща си – просто защото той беше негов баща.
Защото вътрешно те все още бяха деца.
А децата вярват и в най-малкия знак на топлина – защото самите те никога не са били истински обичани.
Колко горчиво е, когато човек стигне дотам, че да се откаже от живота – и единственото му „престъпление“ е, че е обичал и е искал да бъде обичан.
Всички гневни думи, изречени от другите на Шахин, отекнаха в главата му – толкова силно, че спря да чува гласа на Наре. Този вътрешен шум му пречеше да протегне ръката ѝ, да приеме топлината ѝ. Наре веднъж беше казала:
„Всичко, което докосна, се превръща в камък.“
След всичко, през което бяха преминали, Шахин вярваше, че с Наре най-накрая е спрял да превръща всичко в камък – че може би се е научил да разцъфва.
Но всичко отново се срина. И заедно с надеждата на Шахин, самочувствието му отново беше разбито.
Той се опита да се грижи за детето, останало в него, но в един момент това дете отново се сви, притисна коленете си към гърдите си и се разплака.
Може би децата с незараснали рани просто не могат да растат.
Наре, въпреки всичко, което майка ѝ беше направила, все още протягаше ръце към нея, искаше да я прегърне. Шахин, въпреки всичко, продължаваше да вярва на баща си – просто защото той беше негов баща.
Защото вътрешно те все още бяха деца.
А децата вярват и в най-малкия знак на топлина – защото самите те никога не са били истински обичани.
Колко горчиво е, когато човек стигне дотам, че да се откаже от живота – и единственото му „престъпление“ е, че е обичал и е искал да бъде обичан.
✍️ Еда Акча (ranini.tv)
12 ноември 2025 г.
Снимки зад кадър от Дилин Догер
Спойлера с др.снимка...
Скрит текст:
🍿Фидан, Шахин и Наре ще се преместят в имението Албора.
🍿Боран и Еджмел ще си сътрудничат.
🍿Боран ще убие Еджмел (неясно).
🍿В новия епизод Джихан и хората му ще търсят Дениз и ще се сблъскат с много трудности.
🍿Боран ще спаси Дениз от Еджмел.
🍿Очакваше се Чаала Шимшек да си тръгне в епизод 40. Раздялата е отменена. Г-жа Чаала ще остане в шоуто още известно време.
🍿След като Дениз е отвлечен, Боран и Джихан ще започнат да го търсят. Между обиските те ще говорят, а Боран ще им разкаже какво е направила Еджмел.
😇🤷♀️🤦♀️ Не можем да гарантираме за истинността на това
🍿Боран и Еджмел ще си сътрудничат.
🍿Боран ще убие Еджмел (неясно).
🍿В новия епизод Джихан и хората му ще търсят Дениз и ще се сблъскат с много трудности.
🍿Боран ще спаси Дениз от Еджмел.
🍿Очакваше се Чаала Шимшек да си тръгне в епизод 40. Раздялата е отменена. Г-жа Чаала ще остане в шоуто още известно време.
🍿След като Дениз е отвлечен, Боран и Джихан ще започнат да го търсят. Между обиските те ще говорят, а Боран ще им разкаже какво е направила Еджмел.
😇🤷♀️🤦♀️ Не можем да гарантираме за истинността на това
Скрит текст: 
Приятен петък ви желая!
