Онур Туна и Севда Ергинджи/Минали и бъдещи проекти и партньори Тема № 40

Текст
о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о о
Ah aman amman vay aman amman
Влюбих се в очите ти, когато ги видях, влюбих се в тях Без значение какво казва светът, момиче, аз съм влюбен в теб След като го видях, се влюбих и бях уловен в очите ти. Без значение какво казва светът, аз съм влюбен в теб
Görünce aşık oldum gözlerine, tutuldum Alem ne derse desin kız ben sana vuruldum Bir gördüm aşık oldum gözlerine tutuldum Alem ne derse desin le ben sana vuruldum
Моята красива половинка от Мардин, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя Моята красива половинка от Мидиат, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя
Mardinli güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım Midyatlı güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım
Влюбен съм в храста, където се е заселил славеят в Мидятлъ Ще умра, не мога да си тръгна, влюбих се Влюбен съм в храста, където се е заселил славеят в Мидятлъ Ще умра, не мога да си тръгна, влюбих се
Bülbül konmuş çalıya aşığım Midyatlıya Ölürüm ayrılamam düştüm kara sevdaya Bülbül konmuş çalıya aşığım Midyatlıya Ölürüm ayrılamam düştüm kara sevdaya
Моята красива половинка от Мардин, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя Моята красива половинка от Мидиат, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя
Mardinli güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım Midyatlı güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım
Къщите им са мързеливи, газели очи трябва да носят Моята красива половина, красотата на Мардин Къщите им са мързеливи, газели очи трябва да носят Моята красива половина, красотата на Мидият
Evleri tetirbeli ceylan gözler sürmeli Dünya güzeli yarim şu Mardin'in dilberi Evleri tetirbeli ceylan gözler sürmeli Dünya güzeli yarim şu Midyat'ın güzeli
Моята красива половинка от Мардин, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя Моята красива половинка от Мидиат, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя
Mardinli güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım Midyatlı güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım
Моята красива половинка от Мардин, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя Моята красива половинка от Мидиат, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя
Mardinli güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım Midyatlı güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım
Моята красива половинка от Мардин, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя Моята красива половинка от Мидиат, повярвай ми, възхищавам ти се. Нека бъде пожертвано заради теб, тук съм, зает съм, скъпа моя
Mardinli güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım Midyatlı güzel yarim inan sana hayranım Uğruna feda olsun varım yoğum bu canım
Източник: Musixmatch
Автори на песента: Halil Alkan

на озета
Total | (2) | 9,28
AB | (2) | 7,36
ABC1 | (2) | 8,24

Дълго време в тази страна жените не са обичани – те просто са контролирани. Мъжете не обичат – те търпят. Връзките не се ценят – те се отлагат.
И най-лошото: мъж, който казва: „Няма да те пусна“, почти се е превърнал в приказен герой.

Тук Аля и Джихан уцелват право в целта.

Жена държи здраво ръката на мъж, защото го обича.

Мъж казва: „Каквото и да струва, няма да те оставя“, защото го обича.

Тази фраза е станала толкова рядка, че сърцето на зрителя неволно потъва. Защото, за съжаление, не сме чували тези думи от много години.

Който и да докоснете около себе си, е ранен, уморен, нещастен. Или е принуден да остане в необичани връзки, или се преструва.
Но такива ли са Аля и Джихан?

Любовта дойде при тях през толкова трудни изпитания, че дори ние, зрителите, се бунтуваме и казваме: „Е, това вече не може!“
Но те обичат толкова красиво, че преодоляват цялата ни съпротива.

И в този сериал виждаме друга болезнена истина: как жените отново са наранявани от други жени. И това е, което боли особено дълбоко.
Защото сериалите открито казват: най-често жените са наранявани от своите.
Клюки, завист, потискане, изключване...
Казват: „Мъжът удря“, но много често, уви, друга жена държи ножа.
Разбира се, някой ще каже: „Преувеличаваш, това е телевизионен сериал.“

Но нека зададем един въпрос:
Няма ли Алия в реалния живот?
Няма ли Джихан в реалния живот?
Няма ли жени и мъже, които издържат всичко в името на любовта, но въпреки това остават сами?

Да. И те са точно зад ъгъла.

Тези сериали, според мен, не ни продават утопия. Те ни напомнят за едно нещо: да бъдеш обичан не е лукс, а основна човешка потребност.

И като гледаме всичко, което се случи през последните години, ясно разбираме: зрителят вече не иска да чува грубости, не иска да бъде унижаван, измамен, изоставен по средата на пътя. И със сигурност не иска утеха от рода на: „Е, такива са мъжете.“

Зрителят казва:
„Нека добрите победят, нека лошите бъдат наказани, нека жените бъдат обичани, нека има повече Джихани. Нека мъжете защитават жените, които обичат.“

Това е. Толкова е просто.

И точно защото това е станало толкова неуловимо, „Далечен град“ щурмува рейтингите в понеделник. Епизодът свършва и дискусиите продължават до сутринта или дори до следващия епизод.

Защото тази страна крещи:
Липсва ни любовта.
Липсва ни искреността.
Липсва ни честността.

И когато някой се появи на екрана и я покаже, ние се вкопчваме в него. Защото сърцата все още бият, но имат нужда някой да каже: „Тук съм.“

Може би най-големият успех на тези сериали е, че те ни напомнят за пореден път:
да бъдеш обичан е все още възможно,
грижата все още е избор,
и любовта все още е най-популярният спектакъл в тази страна.

И, разбира се, Озан Акбаба като Джихан Албора и Синем Юнсал като Алия са просто великолепни. Точно като Гонджа Джиласун, която играе Садакат Албора, герой, за когото сме ядосани и когото мразим.
Всички актьори са ни станали почти семейство.

Този текст се роди веднага след вчерашните съобщения от читатели, които настоятелно писаха: „Хайде, пишете за „Далечният град“, чакаме.“

И като зрител, ще бъда честен: и аз, повярвайте ми, мразя Боран и искам той да изчезне възможно най-скоро. Нещо повече, искам българите да дойдат и да го отведат.

Сценаристи, чуйте гласовете ни...

📌 В епизод 46 ще има целувки и халвет.
📌Джихан ще предложи брак в Мардин.
📌Истанбул все още не е наличен.
📌На  партито в болницата Алия е облечена в червена рокля с отворен гръб.
📌Алия ще напусне партито в сълзи.
📌Садакат няма да убие Еджмел.
📌Вургун каза на Джихан къде са, като се обади от хеликоптер.
📌В епизод 48 всички ще разберат за бебето на Зерин.
📌Развод с Боран в епизоди 47-48.
📌Джихан ще се върне в имението в епизод 47, след като Садакат избере правилния син...
📌Одобрен е трети сезон.

Неговият дълг никога не е бил към собственото му сърце, а към продължаването на властта. И въпреки това, в съдебната зала, заобиколен от закон и свидетели, той протяга ръка в знак на покана.

Пръстенът блести не като твърдение за йерархия, а като доказателство, че е решил да използва властта си, за да защити Али, а не срещу нея. Той използва позицията си не за да я затвори в рамките на традицията, а за да я предпази от такива като Боран, като Садакат, които биха използвали обичая като оръжие, за да ги разкъсат.

Това е метаморфоза на властта.

Като голям почитател на Карл Юнг, използвам неговата мисъл, която е напълно приложима тук: „Където любовта свършва, започва силата. Едното е сянката на другото.“

Чихан не се отказва от властта; той отказва да позволи на властта да засенчи любовта. В този жест пръстенът се превръща едновременно в символ на системата и в предизвикателство към нея.

Той е ага; и тъй като е ага, той има силата да пренапише правилата.

Хаотичната система, която изисква бракове от дълг, използва жените като разменна монета и смята съюзите за по-свещени от обичта, не се разпада само защото Джихан обича Алия.

Тя отвръща на удара. Тя изпраща осъждането на Садакат. Тя изпраща гнева на Боран. Тя изпраща тежестта на очакванията и заплахата от клюки и разруха.

Но Джихан не се колебае. Той говори като човек, който е изчислил цената на избора на любов в свят, предназначен да я наказва.

Лидерството, вкоренено в любовта, не е нежно; то е свирепо. То поема отговорност, взема трудни решения и носи последствията, но го прави с почтеност, а не с доминация.

Търпението на Джихан, което се скъса с Боран, е границата, която силата, основана на любовта, трябва да прокара, когато манипулацията се маскира като привързаност.

Лидерството, основано на страх, отстъпва и изолира; лидерството, основано на любов, свързва и овластява.

Джихан не измъква Аля от съдебната зала. Той чака тя да хване ръката му. И когато тя го прави, той върви до нея.

Пръстенът на пръста му вече не означава подчинение на хаотична система. Той означава власт над нея - не чрез жестокост, а чрез отказ да позволи на системата да диктува граматиката на неговата преданост.

Той все още го има.

Но сега върховната му преданост не е към инструмент за контрол. Тя е към жената, чиято ръка държи.

Това е същността на жеста. Това е същността на революцията. Властта остава, но любовта пренаписва нейната цел.

Автор: nela_nil
Изкуство от: cihanalyacihal