- Публикувана: 12 окт. 2025, 18:45 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2025, 09:32 ч.
Запознанство с непознат
Здравейте дами, есен е! Жегите отминаха, градовете се напълниха отново. Много от вас посещават паркове, кафенета, магазини и често сте сами или с приятелка примерно. Колко приемливо би било за вас в подобен момент непознат мъж да ви заговори с цел запознанство и да ви покани на кафе примерно? Да приемем, че мъжът е приветлив, не е нахален, дори може би и симпатичен и не ви би отнел повече от минутка време.
Колко от вас одобряват подобно поведение и колко от вас мислят че това не е адекватен начин мъж да се запознава с жена?
Благодаря ви!
Колко от вас одобряват подобно поведение и колко от вас мислят че това не е адекватен начин мъж да се запознава с жена?
Благодаря ви!
Отговорът ми го няма в анкетата. Бих се запознала, бих си казала няколко думи с мъжа, но няма да отида на кафе с него. Може да е симпатичен, може дори да е голям красавец, това няма никакво значение. Няма как за толкова кратко време да придобия представа за психичното му здраве, а това ми е по-важно.
Напълно приемливо ми е.
Но – условието е да преценя аз, че не е откачен, налуден или търсещ приказка дървен философ.
Сравнително често ме спират мъже и искат да си говорим.
Последният беше преди 2 седмици. Седях си и си пиех кафе на слънце пред фонтаните на Народния и се радвах на слънцето. Човекът мина, каза – искам само да ви поздравя, защото.. ей така, харесахте ми, знам, че не е прието, редно и ок, но си седяхте толкова спокойно без да си зяпате в телефона, че ми се прииска да ви поздравя. Извинявам се, ако съм ви обезпокоил.. та се запознахме. Съвсем нормален мъж се оказа, програмист и без социални мрежи. Поддържаме си контакт.
Та.
Да, аз нямам предразсъдъци.
Стига да не са разни просяци, клошари и навлеци.
Но – условието е да преценя аз, че не е откачен, налуден или търсещ приказка дървен философ.
Сравнително често ме спират мъже и искат да си говорим.
Последният беше преди 2 седмици. Седях си и си пиех кафе на слънце пред фонтаните на Народния и се радвах на слънцето. Човекът мина, каза – искам само да ви поздравя, защото.. ей така, харесахте ми, знам, че не е прието, редно и ок, но си седяхте толкова спокойно без да си зяпате в телефона, че ми се прииска да ви поздравя. Извинявам се, ако съм ви обезпокоил.. та се запознахме. Съвсем нормален мъж се оказа, програмист и без социални мрежи. Поддържаме си контакт.
Та.
Да, аз нямам предразсъдъци.
Стига да не са разни просяци, клошари и навлеци.
Това ми е едно от малкото неща, които са ми твърдо НЕ. Имам нужда от свят, в който като съм на пейка в парка, пия си кафето на спокойствие или просто се разхождам, никой да не си мисли, че има правото да ме сваля. Има си барове и сайтове за тази цел. Градското пространство трябва да е неутрална зона.
Ами има една картинка, използва се отдавна като шаблон за всякакви мемета/мемове или както ги наричате, но оригиналният ѝ вариант най-добре дава отговор на въпроса:
Скрит текст: 
Много зависи за каква възрастова група говорим. На колко години си ти и какво точно търсиш.
Сега, на тези години и с този начин на живот,ако мъж ме заговори с цел запознанство и ме покани на кафе, просто показвам безименния пръст на лявата си ръка, пожелавам му хубав ден и късмет.
Но забелязвам, че днешното поколение често възприема всеки нормален мъж, който се опита да флиртува така, като „криндж“ или „крийпи“, освен ако не е супер привлекателен.
Днешните млади жени (в 20-те) са по-активни и по-настъпателни, а мъжете вече се притесняват да флиртуват, за да не ги обвинят в нещо. Жените в 30-те и 40-те имат други особености.
Всичко зависи от човека. И от двете страни.
Закачка с един млад мъж (и не толкова млад) с чувство за хумор и такт ще бъде приет съвсем различно от застаряващ чичак, който се опитва да закача млади момичета. Всичко трябва да е адекватно на възраст, положение, обстановка.
Сега, на тези години и с този начин на живот,ако мъж ме заговори с цел запознанство и ме покани на кафе, просто показвам безименния пръст на лявата си ръка, пожелавам му хубав ден и късмет.
Но забелязвам, че днешното поколение често възприема всеки нормален мъж, който се опита да флиртува така, като „криндж“ или „крийпи“, освен ако не е супер привлекателен.
Днешните млади жени (в 20-те) са по-активни и по-настъпателни, а мъжете вече се притесняват да флиртуват, за да не ги обвинят в нещо. Жените в 30-те и 40-те имат други особености.
Всичко зависи от човека. И от двете страни.
Закачка с един млад мъж (и не толкова млад) с чувство за хумор и такт ще бъде приет съвсем различно от застаряващ чичак, който се опитва да закача млади момичета. Всичко трябва да е адекватно на възраст, положение, обстановка.
При такъв вид жената има много малко време и основно външен вид като база за вземане на решение. А и знае, че тя също е избрана само заради визията. Съответно в повечето случаи би довело до неуспех. Вероятно по-успешно би било да заговориш жената по някакъв повод - да питаш за час, упътване - и оттам да й поискаш социална мрежа за контакт, например. Но жените сме предпазливи, защото има всякакви психари, та пак малко биха откликнали. Трябва да си много готин, ама ако заговаряш по паркове, може би не си. Това е като цяло. По-добре да се търсят възможности, където може да се поопознаете преди да се каните.
Последните поне 5 пъти, когато непознати да ме спирали и са ме питали "Извинете, може ли да Ви попитам нещо?", са ми искали пари, така че казвам "не" веднага след този въпрос.
Напълно нормално ми се струва. Когато бях по-млада много мъже са ме заговаряли така, включително и с класиката ''знаете ли колко е часа?''
Сега съм омъжена, така че се усмихвам и пожелавам успех.
Аз разговарям и с баби, дядовци, деца, младежи, бездомници, ако ме заговорят или ако са мили и си личи, че им се говори. Т.е усмихвам се и кимам и възклицавам където е нужно.
Никога нямам особено много време, така че това обикновено е за кратичко на спирка, опашка, на детската площадка и т.н. Така че не ми коства почти нищо.
Не ми се струва крийпи, нито криндж нито нищо. Нормално човешко общуване и запознване.
Но не знам как мислят днес жените на по 20:)
Сега съм омъжена, така че се усмихвам и пожелавам успех.
Аз разговарям и с баби, дядовци, деца, младежи, бездомници, ако ме заговорят или ако са мили и си личи, че им се говори. Т.е усмихвам се и кимам и възклицавам където е нужно.
Никога нямам особено много време, така че това обикновено е за кратичко на спирка, опашка, на детската площадка и т.н. Така че не ми коства почти нищо.
Не ми се струва крийпи, нито криндж нито нищо. Нормално човешко общуване и запознване.
Но не знам как мислят днес жените на по 20:)
Става въпрос за заговаряне с цел запознанство, а не просто да си говорим, защото сме общителни хора...
Аз също иначе си говоря с хората, и с деца, и с баби.
Но да тръгна на кафе с някой, който току-що ме е заговорил - не, няма да отида. И като бях на 20 - също. И тогава, и сега, ще го взема или за луд, или за психопат.
Аз също иначе си говоря с хората, и с деца, и с баби.
Но да тръгна на кафе с някой, който току-що ме е заговорил - не, няма да отида. И като бях на 20 - също. И тогава, и сега, ще го взема или за луд, или за психопат.
Когато бях млада и свободна беше обичайно и ми се е случвало често, на спирката, в транспорта, на пейка в парка докато обядвам. Даже с клишета като "познаваме ли се отнякъде". Честно казано не съм мислела, за никой, че е психопат, а че ме е харесал. На някои съм си давала телефона, на други не.
Но беше преди 20 години все пак. Сега, освен дето и мен ме заговарят само бабички и пияници, но и при младите май не е прието. Знам че си искат Инстаграма понякога.
Но беше преди 20 години все пак. Сега, освен дето и мен ме заговарят само бабички и пияници, но и при младите май не е прието. Знам че си искат Инстаграма понякога.
По-рано, когато живеехме повече офлайн, беше нормално да се запознаваме на различни места навън. На мен ми се е случвало често във влака, едно дву-три часово пътуване даваше достатъчно възможности да поговорим и да решим ще има ли среща на кафе или не.
Всъщност, картинката на Flip обяснява (почти) всичко, сега и преди.
Всъщност, картинката на Flip обяснява (почти) всичко, сега и преди.
