Запознанство с непознат

Благодаря на всички които отговориха до сега, разбира се, дискусията и анкетата си продължават. И аз да отбележа няколко неща:

1. Да излезете на кафе си е пример само, пример за поддържане на контакт след запознанството, което вече си зависи от самата ситуация и участващите хора.
2. Въпросът ми е изцяло свързан за ситуации в които мъжът е нормален и дори бихте го намерили за симпатичен. Не говоря за криндж хора, психопати, клошари, луди и т.н. Там няма въпрос, никой не иска да бъде безпокоен от подобни хора, не само жени.
3. Някои хора споменават социални мрежи и сайтове/апове за запознанства. Те нека си ги има, но защо трябва да заместят нещо което вече си го е имало като начин за запознанство? Не може ли да си останат и класическите начини за запознанство?
4. Темата НЕ е питане за съвет. Идеята над темата и анкетата е да се разбере дали все още е социално приемливо главно от жените това мъж да се запознае с тях навън и дали жените биха били отворени към продължаване на контакт след това.
5. За екстремните случаи, в които усетите че ви заговаря някой ненормален и дори опасен, моля на първо място да взимате вашата безопасност. Имате очи, мозък и интуиция да прецените ситуацията за част от секундата, използвайте ги. Ако усетите че човекът може да е опасен, пазете се! Никой няма да ви глоби или нещо, ако ги подминавате тези хора и не им кажете нито дума. Вашата безопасност е най-ценна!

И като цяло да кажа че резултата от анкетата за сега е интересен. 70% (52 гласа) нямат против това поведение, но 24% (18 гласа) имат. Разбира се, има още време. Личи си, че времената стават по-антисоциални и мисля че преди 20 години жените "против" щяха да са още по-малко. Следователно това означава, че може би има връзка между по-младите поколения да са от отбор "против".

Ако не е съвет, а  изследване на нагласите, методологията ти е доста слаба и никакви сериозни изводи не могат да се направят от така дефинирана тема.

Аз пък си направих изводите.
"Ауу, иуу, психопат, сакън... ама аз съм омъжена жена... е къде тръгна толкова бързо..."

Всъщност и едно време не се случваше често с успех да се засилиш към някой случайно срещнат симпатичен на вид и да го поканиш на кафе да се запознаете, и за мъже, и жени се отнася. Харесаният субект се проучваше с всички възможни разузнавателни средства - разпит на приятели, съседи, роднини и пр., или се проследяваше самостоятелно - разучаваше се в максимална степен каква му е рутината и къде може да се срещнете случайно няколко пъти, да ви се засекат погледите, докато пристъпите към случайното запознанство - на джогинг ли, на фитнес, да разхожда кучето, в библиотеката, на някоя опашка пред магазина....

Такива запознава никога не ми са се получавали, да отида и да заговоря някоя жена на улицата, в парка или дори в бара. Винаги те гледат като някакъв навлек и само гледат да те разкарат.Нещата се случват по друг начин, когато се засичате често в магазина, на улицата в квартала, дори на спирката, разменяте си погледи, кимване и почвате да се поздравявате след известно време. От там вече е лесно поканата за кафе и по лични контакти. Случвало ми се е наскоро и ако търсих такива нещо можеше да ми се получи.
Иначе мен са ме заговаряли така момичета на улицата или в някой магазин, но е било по в младежки или студентски години, тогава е по различно и като цяло по лесно се случват нещата

Аз примерно не гласувам в подобни анкети и сега не гласувах. Така че реална статистика няма да се получи.

Луд или психопат много често не можеш да ги прецениш от първо впечатление и няколко разменени приказки.
Един от най-красивите мъже, които съм виждала, ми беше клиент по дело за телесна повреда в условията на домашно насилие, така че... Ама аз съм си професионално бъгната де.

Авторът не каза за колко годишни пита, защото наистина възрастта има голямо значение за отговора.

По принцип може да си седиш без партньор цял живот, независимо кой къде те заговаря, сватосва или запознава. Нали все пак трябва и да харесаш човека, не само да се запознаеш с него...

Не! И като бях млада - пак Не!

Често се случваше по-рано.
Разбира се, имаше и откачалки, но повечето си бяха съвсем нормални мъже и момчета, които не се страхуваха от жени.
Сега има една боязливост, която ми е много женствена, но вече не ме касае.
Все още ме закачат мен.

Последно чаках ММ в едно кафе и виждам как един господин около моята възраст (доста прилично изглеждащ) се засили към мен с желание за запознанство. Още ми е смешно като си спомня лицето на ММ, който тъкмо идваше. Случва ми се е и в магазин търся нещо, намирам обожател. пак бях  с МъжО, но в различни раздели. Както той казва:
" човек, да не те изпусне за малко"

Не съм съгласна тук. Винаги в група жени ще има голям процент обвързани, както и такива, които няма да харесат мъжа, тук-там и някоя, която не си пада по мъже по принцип. Така че, сам мъж ако се пробва, няма да ощети никого.

Само моми в група приятелки сме били в гимназиална възраст и докъм 20-21. После вече винаги има заети в конфигурацията и си излизаме заедно, включително по барове.

Като млада (преди 15-20 години) още по-малко ми харесваше. Тръгнал си някъде от точка А до точка Б и някакъв те спира да ти се обявява. Като обикновено "глутницата" е някъде по-назад и му дава кураж. Имам такъв неприятен спомен, бягам до хелиографа да вадя чертежи на баща ми и някаква хайка в междублоковото пространство почва да се кикоти и един от тях тръгва да се запознава с мен. Ядосах се, защото ме спира, защото трябва да губя енергия да го разкарвам и то любезно, щото така ни учиха момичетата, а в мен желание за флирт - 0. И като криво ляво го отрязах цялата компания почна да дюдюка. Още го помня. Радвам се, че новото поколение са по-възпитяни (визирам синът на Светкавица). Във Франция, слава Богу, нещата са по-цивилизовани и освен някаква миноритарна измет, мъжете ползват по-куртоазни начини.
Просто не си представям свят, в който някой, просто, защото те е харесал, има правото да те спира и да ти губи времето и енергията. В бар ми е по-приемливо, тук се пуши навън и компаниите се смесват и свалките се случват. И пак ми се иска на всяко момче да му се обясни като малко, че ако мацката ти каже, че не я интересува, се извиняваш и изчезваш. За съжаление все още има мн, които форсират, пък дано да се получи.

Като го заговорят на спирка, обвързаният би трябвало да каже, че е обвързан и да прекрати комуникацията. Иначе не е особено свестен. А ако не е свестен, той самият вероятно ще заговаря. Та няма да го спре това, че него не го заговарят.

И да съм необвързана пак не ми е ок да ме заговарят на спирка. Хайде България е малка държава, с малки градчета, но представете си да живееш в мегаполис и всеки, който те хареса, да си мисли, че има право да ту заговарва. Що за загубена енергия само за да ги пращаш на майната. А в сайтовете е лесно, само едно малко движение наляво с пръсчето.

Определено има как да предадеш посланието, че не желаеш да те заговарят. Разбирам, че на много хора не им е особено приятно (аз също съм по-скоро към тях), но други пък искат и за тях си е нормален и приятен начин. Няма как всички да се съобразяваме предварително, добре е да го правим, когато вече позицията е ясна.

Е, аз вече съм на 40 и съм разработила Онзи Поглед. Но като млада, 20 годишна, хич не ме биваше. Никога не съм го приемала като комплимент или някакво валидиране
Когато съм била на купон, на бар, в някакъв клуб по интереси, в стола на унито... ми е било приятно. Защото мястото го е предразполагало. Давало ми е сигурност. Но това да ме спрат на площада и да ме разпитват - не.