- Публикувана: 12 окт. 2025, 18:45 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2025, 09:32 ч.
Запознанство с непознат
В какъв смисъл дали одобряваме? Нещо като “Одобрил … директор … дата … подпис” в горния ляв ъгъл ли?
Моят отговор също го няма.
Бих се запознала с Том Харди ако ме заговори някога някъде просто така, и не бих отишла на кафе с него.
Защо му е на някой мъж да се запознава с мен? Как решава, че иска да ме познава?
Моят отговор също го няма.
Бих се запознала с Том Харди ако ме заговори някога някъде просто така, и не бих отишла на кафе с него.
Защо му е на някой мъж да се запознава с мен? Как решава, че иска да ме познава?
Според мен е неадекватен начин - изразът да пием кафе се е изтъркал много, за да бъде добро начало за разговор и запознанство. Аз лично бих се учудила много.
Бих си помислила, че е наистина много самотен тип, за да очаква компания така, стреляйки в упор. Поне в днешните забързани времена.
Бих си помислила, че е наистина много самотен тип, за да очаква компания така, стреляйки в упор. Поне в днешните забързани времена.
Това ми е едно от малкото неща, които са ми твърдо НЕ. Имам нужда от свят, в който като съм на пейка в парка, пия си кафето на спокойствие или просто се разхождам, никой да не си мисли, че има правото да ме сваля. Има си барове и сайтове за тази цел. Градското пространство трябва да е неутрална зона.
Съгласен.
Дори аз, на който никога не му е пукало от нищо, "норми", "правила", и въпреки чара, ми е странно в парка, и не ми се е случвало, дори не ми идва, а не да няма секси дами по клинчета спортуващи.
Одеве се разприказвах с комшийката пред колите, и хвърляме нишани от много време, готова е, но с детето, кучето, грижите, както и по комшийски нъцки, не е моето.
Ок ми е да се запознаем, покана за кафе ми е криндж.
Двете са свързани - > ако ще се запознавате, почти винаги мъжът има аспирации, и ще покани на заветното кафе. Ти, ако се впуснеш, подадеш ръка и се разприказваш, а после отхвърлиш поканата, не е проблемът в мъжа, а в теб, защото си позволила общуването да стигне ниво "уговаряне" и да си дала знаци, че си "готова". Ем боли, ем сърби, но при теб е така.
По-рано, когато живеехме повече офлайн, беше нормално да се запознаваме на различни места навън. На мен ми се е случвало често във влака, едно дву-три часово пътуване даваше достатъчно възможности да поговорим и да решим ще има ли среща на кафе или не.
И сега навън е нормално, но в контекст - в компания, на концерт, сред група от хора, практикувайки общи неща, в обща среда, не просто random преминаващ човек, просто движещ се, или седящ спокойно и пиещ кафе на теферич.
Това за пътуването, да, стават заговаряния, но лично за мен е минало свършено много отдавна, защото не ползвам друг транспорт освен лична кола.
Със смесени чувства съм. Някои (малко) мъже го правят фино, елегантно, с такт или леко тромаво, притеснено, но сладко. Всички останали са досадни, мазни или агресивни. Щом питаш, най-вероятно не го правиш както трябва.
Важен е и усетът за време и място. Не се опитвай да заговаряш видимо заети или бързащи жени. Абсолютно никога не заграждай жена в самолет или друг транспорт, от който не може да избяга, ако не дава ясни сигнали, че иска да бъде заговорена. Веднъж четох, четох, цяла книга изчетох и на секундата, в която я затворих, чичото до мен ентусиазирано попита “Интересна ли беше книгата?” Цял полет беше следял как се движа със страниците и кога ще вдигна поглед.
В изцяло младежка среда — университети, кампуси, курсове и т.н. — е друго и напълно нормално да заговаряш и да се запознаваш.
В света на възрастните е добре да имаш конкретен повод. Примерно в книжарница са ме питали дали има нужда от помощ или препоръка за книга. В супермаркет един човек доста галантно ми помогна с един тъч скрийн и чак накрая ми направи комплимент, даже не се бях усетила, че мотивацията не е изцяло алтруистична. Разбира се, това не значи да дебнеш цял ден в някоя книжарница дали някое маце ще се залута измежду рафтовете или да чакаш на засада зад автоматите в Лидъл.
Важен е и усетът за време и място. Не се опитвай да заговаряш видимо заети или бързащи жени. Абсолютно никога не заграждай жена в самолет или друг транспорт, от който не може да избяга, ако не дава ясни сигнали, че иска да бъде заговорена. Веднъж четох, четох, цяла книга изчетох и на секундата, в която я затворих, чичото до мен ентусиазирано попита “Интересна ли беше книгата?” Цял полет беше следял как се движа със страниците и кога ще вдигна поглед.
В изцяло младежка среда — университети, кампуси, курсове и т.н. — е друго и напълно нормално да заговаряш и да се запознаваш.
В света на възрастните е добре да имаш конкретен повод. Примерно в книжарница са ме питали дали има нужда от помощ или препоръка за книга. В супермаркет един човек доста галантно ми помогна с един тъч скрийн и чак накрая ми направи комплимент, даже не се бях усетила, че мотивацията не е изцяло алтруистична. Разбира се, това не значи да дебнеш цял ден в някоя книжарница дали някое маце ще се залута измежду рафтовете или да чакаш на засада зад автоматите в Лидъл.
Хаха, Клеър, доста се посмях с поста ти. : )
Разбира се, че потенциално приетото ще е с галантност и тактичност, дори много жени не се и усещате, улисани в нещата, които правите, както и грижите и бръмбарите в главите на повечето.
А и нещата стават именно "в движение", спонтанно, без да се мисли. Препречват се погледите и другото си идва, а не че някой някого е дебнел, или непременно днес си е казал "сега ще заговарям".
Разбира се, че потенциално приетото ще е с галантност и тактичност, дори много жени не се и усещате, улисани в нещата, които правите, както и грижите и бръмбарите в главите на повечето.
А и нещата стават именно "в движение", спонтанно, без да се мисли. Препречват се погледите и другото си идва, а не че някой някого е дебнел, или непременно днес си е казал "сега ще заговарям".
Аз съм от поколението, което точно така се запознаваше-на плажа, в парка, в хижата, в коридора на университета, спира те някой, заговаря те, дали разговорът ще продължи или не, друг въпрос. Спирали са ме, канили са ме на кафе, но аз съм отказвала в повечето случаи, защото в главата си имах "идеален образ" и трябваше точно него да срещна. Не защото съм се притеснявала от някого, не съм попадала на не нормални.
На моите връстници семействата са създадени точно в резултат на случайни срещи. Даже ако някой се е запознал "нарочно" било чрез приятели или по-късно от някакви приложения(вкл и от обяви в пресата имаше по едно време) го намираме нелепо и като акт на отчаяние.
Сега, ако ме спре някой на улицата, би ми било комично. Но съм се чудила защо младите хора се дърпат от подобен тип запознанства. Питала съм сина ми, не му ли харесва някое момиче да го заговори, а той казва, че много му харесват, но "щяла да му цапне един шамар", което аз приех като шега, но очевидно, има нови нрави. В събота беше в заведение с приятели, хапване с билярд, имаше повод. Питам го нямаше ли някое момиче, не можело така. Той и неговите приятели не пият, не пушат, не ходят по дискотеки, където май за дръжките са по-свалени, нямат шанс за запознанства. А са свестни момчета, красиви.
Ако са неприемливи случайните запознанства, къде един млад човек би срещнал любовта си, само в социалните мрежи ли.
На моите връстници семействата са създадени точно в резултат на случайни срещи. Даже ако някой се е запознал "нарочно" било чрез приятели или по-късно от някакви приложения(вкл и от обяви в пресата имаше по едно време) го намираме нелепо и като акт на отчаяние.
Сега, ако ме спре някой на улицата, би ми било комично. Но съм се чудила защо младите хора се дърпат от подобен тип запознанства. Питала съм сина ми, не му ли харесва някое момиче да го заговори, а той казва, че много му харесват, но "щяла да му цапне един шамар", което аз приех като шега, но очевидно, има нови нрави. В събота беше в заведение с приятели, хапване с билярд, имаше повод. Питам го нямаше ли някое момиче, не можело така. Той и неговите приятели не пият, не пушат, не ходят по дискотеки, където май за дръжките са по-свалени, нямат шанс за запознанства. А са свестни момчета, красиви.
Ако са неприемливи случайните запознанства, къде един млад човек би срещнал любовта си, само в социалните мрежи ли.
Важен е и усетът за време и място. Не се опитвай да заговаряш видимо заети или бързащи жени. Абсолютно никога не заграждай жена в самолет или друг транспорт, от който не може да избяга, ако не дава ясни сигнали, че иска да бъде заговорена. Веднъж четох, четох, цяла книга изчетох и на секундата, в която я затворих, чичото до мен ентусиазирано попита “Интересна ли беше книгата?” Цял полет беше следял как се движа със страниците и кога ще вдигна поглед.
Подкрепям и добавям като неподходящи сравнително изолирани места. Мен веднъж ме заговориха на една пътека на Витоша, и въпреки че минаваха хора, първата ми мисъл беше как като нищо може да ме замъкне в гората. Същото важи и за паркове - едно е в оживената част, когато е пълно с хора, едно е по някоя от по-пустите пътечки.
Съгласна съм, че ситуацията трябва да отговаря на определени условия. Ако се случва на оживено обществено място и човекът се държи сравнително културно, има шанс да не бъде отрязан веднага.
Аз по принцип не обичам да се заговарям с непознати. Да, знам, че всеки познат първо е бил непознат, но е съвсем друго, ако срещаш нов колега или приятел на приятел например. Като цяло не обичам да ми навлизат в личното пространство, както и аз не го правя на другите хора. Ако има конкретна причина, например да помолиш да те упътят на непознато място, е приемливо. Обаче съм имала и ситуации с мъже, видимо по-възрастни от родителите ми, които насред улицата директно са ме канили на среща, защото много ме били харесали още от пръв поглед.
Аз по принцип не обичам да се заговарям с непознати. Да, знам, че всеки познат първо е бил непознат, но е съвсем друго, ако срещаш нов колега или приятел на приятел например. Като цяло не обичам да ми навлизат в личното пространство, както и аз не го правя на другите хора. Ако има конкретна причина, например да помолиш да те упътят на непознато място, е приемливо. Обаче съм имала и ситуации с мъже, видимо по-възрастни от родителите ми, които насред улицата директно са ме канили на среща, защото много ме били харесали още от пръв поглед.
Ами то като в повечето сфери на живота - трябва усет, не става урбулешката.
Сетих се за едно интересно запознанство - бяхме съседни стаи в хотел, а терасите ни една до друга. Аз обичах дълго да пия там сутрешното си кафе, а следобед да чета книга. Той се оказа французин, много приятен на външен вид и още по-приятен за общуване. Историята имаше потенциал за романтична, ако бях по това време свободна
))
Сетих се за едно интересно запознанство - бяхме съседни стаи в хотел, а терасите ни една до друга. Аз обичах дълго да пия там сутрешното си кафе, а следобед да чета книга. Той се оказа французин, много приятен на външен вид и още по-приятен за общуване. Историята имаше потенциал за романтична, ако бях по това време свободна
)) 
Отговарям за сега - 2025 година, жена, 50+.
Често ме заговарят непознати на напълно неподходящи места. Отговарям много кратко и любезно, и бързо се махам. Прекалено много хора с психични проблеми бродят необезпокоявани, и прекалено много хора се "учат" от ютуб и тик-ток видеа как да си "лекуват" комплексите и проблемите със заговаряне на непознати. Хайде не, не съм опитно зайче.
Неподходящи места: на улицата, в превозно средство, магазин, пейка в парка, спирка на градски транспорт, ресторант или кафе, поликлиника или болница.
Когато ме заговорят на място, където се чувствам сигурна, или е пълно с хора със сходни интереси, нямам против да се запозная, и се получават интересни запознанства и дори приятелства. За връзки не мога да кажа дали се получават, защото съм щастливо обвързана, и парирам "онзи" вид интерес.
Подходящи места: библиотека, фитнес, концерт, театър, опера, бар, събитие от клубовете ми по интереси, събитие покрай интересите и заниманията на децата, събития покрай професията ми, различни курсове, обучения и семинари, изложения.
При младите хора смятам, че важи същото, или поне подобно разделение.
Често ме заговарят непознати на напълно неподходящи места. Отговарям много кратко и любезно, и бързо се махам. Прекалено много хора с психични проблеми бродят необезпокоявани, и прекалено много хора се "учат" от ютуб и тик-ток видеа как да си "лекуват" комплексите и проблемите със заговаряне на непознати. Хайде не, не съм опитно зайче.
Неподходящи места: на улицата, в превозно средство, магазин, пейка в парка, спирка на градски транспорт, ресторант или кафе, поликлиника или болница.
Когато ме заговорят на място, където се чувствам сигурна, или е пълно с хора със сходни интереси, нямам против да се запозная, и се получават интересни запознанства и дори приятелства. За връзки не мога да кажа дали се получават, защото съм щастливо обвързана, и парирам "онзи" вид интерес.
Подходящи места: библиотека, фитнес, концерт, театър, опера, бар, събитие от клубовете ми по интереси, събитие покрай интересите и заниманията на децата, събития покрай професията ми, различни курсове, обучения и семинари, изложения.
При младите хора смятам, че важи същото, или поне подобно разделение.
Аз питах по-горе защо човекът решава точно мен да ме заговори. Привличане? Какво привличане? Как?
А ние жените трябва ли да заговаряме всеки мъж, който ни се бил сторил привлекателен? Това е мега сбъркано хора! Не може да ходиш и да заприказваш хора без значение мъж или жена само защото ТИ искаш да се запознаваш с тях. Едно време сме се били запознавали така. Ми не е вярно. Така сме се запознавали като сме били млади и необвързани. Едно време 30-40+ годишните хора никога не са се запознавали така по спирките и парковете.
Искам само да видя отстрани как някоя заинтересована жена заприказва мъжа ми докато се е отдалечил в някой край да пуши за да не пречи. Запознава се с него и го кани на кафе. Това дето леко се чува в далечината са тихите стъпки на приближаващата се дъщеря, звукът на неизбежността.
А ние жените трябва ли да заговаряме всеки мъж, който ни се бил сторил привлекателен? Това е мега сбъркано хора! Не може да ходиш и да заприказваш хора без значение мъж или жена само защото ТИ искаш да се запознаваш с тях. Едно време сме се били запознавали така. Ми не е вярно. Така сме се запознавали като сме били млади и необвързани. Едно време 30-40+ годишните хора никога не са се запознавали така по спирките и парковете.
Искам само да видя отстрани как някоя заинтересована жена заприказва мъжа ми докато се е отдалечил в някой край да пуши за да не пречи. Запознава се с него и го кани на кафе. Това дето леко се чува в далечината са тихите стъпки на приближаващата се дъщеря, звукът на неизбежността.
Аз питах по-горе защо човекът решава точно мен да ме заговори. Привличане? Какво привличане? Как?
А ние жените трябва ли да заговаряме всеки мъж, който ни се бил сторил привлекателен? Това е мега сбъркано хора! Не може да ходиш и да заприказваш хора без значение мъж или жена само защото ТИ искаш да се запознаваш с тях. Едно време сме се били запознавали така. Ми не е вярно. Така сме се запознавали като сме били млади и необвързани. Едно време 30-40+ годишните хора никога не са се запознавали така по спирките и парковете.
Искам само да видя отстрани как някоя заинтересована жена заприказва мъжа ми докато се е отдалечил в някой край да пуши за да не пречи. Запознава се с него и го кани на кафе. Това дето леко се чува в далечината са тихите стъпки на приближаващата се дъщеря, звукът на неизбежността.
А ние жените трябва ли да заговаряме всеки мъж, който ни се бил сторил привлекателен? Това е мега сбъркано хора! Не може да ходиш и да заприказваш хора без значение мъж или жена само защото ТИ искаш да се запознаваш с тях. Едно време сме се били запознавали така. Ми не е вярно. Така сме се запознавали като сме били млади и необвързани. Едно време 30-40+ годишните хора никога не са се запознавали така по спирките и парковете.
Искам само да видя отстрани как някоя заинтересована жена заприказва мъжа ми докато се е отдалечил в някой край да пуши за да не пречи. Запознава се с него и го кани на кафе. Това дето леко се чува в далечината са тихите стъпки на приближаващата се дъщеря, звукът на неизбежността.
Di Soleil, мисля, че става въпрос точно за млади и необвързани, авторът не е тръгнал да заговаря мъжа ти. 
Относно младостта - това е субективно. Какво пречи 30-годишни необвързани хора да се запознават в парка? Или са старички вече за тези неща, трябва да се търсят в чата, където пък са се събрали само реални и психически адекватни хора?
Заговаряли са ме в парка, самолета, в кафене абсолютно нормални мъже, но си намират някакъв повод, не просто “може ли да се запознаем”, защото звучи малко странно. Като кажат някоя шега разчупват положението и не изглеждат толкова крийпи. Говорили сме си няколко минути, като на тръгване са искали да си разменим социалните мрежи. (Пък с един си говорихме два часа в самолета, после на гарата, после в автобуса до центъра…)
Това за мен разграничава отчаяния и притеснителен мъж от мъж, който лековато флиртува. Първо - не пита директно за кафета и срещи без даже две приказки да обели. Трябва да дадеш някаква основа, че да искат да излезнат с теб. Може и самата жена, като си отвори устата, да се окаже дива пръчка и да се откажеш. Само “здрасти, да те черпя кафе” не стига. Освен ако не си Бекъм, Пит, ди Каприо… Второ - оттегля се сам и навреме, а не досажда, не те преследва и не се налага да си измисляш оправдания, за да се измъкнеш.
Относно младостта - това е субективно. Какво пречи 30-годишни необвързани хора да се запознават в парка? Или са старички вече за тези неща, трябва да се търсят в чата, където пък са се събрали само реални и психически адекватни хора?
Заговаряли са ме в парка, самолета, в кафене абсолютно нормални мъже, но си намират някакъв повод, не просто “може ли да се запознаем”, защото звучи малко странно. Като кажат някоя шега разчупват положението и не изглеждат толкова крийпи. Говорили сме си няколко минути, като на тръгване са искали да си разменим социалните мрежи. (Пък с един си говорихме два часа в самолета, после на гарата, после в автобуса до центъра…)
Това за мен разграничава отчаяния и притеснителен мъж от мъж, който лековато флиртува. Първо - не пита директно за кафета и срещи без даже две приказки да обели. Трябва да дадеш някаква основа, че да искат да излезнат с теб. Може и самата жена, като си отвори устата, да се окаже дива пръчка и да се откажеш. Само “здрасти, да те черпя кафе” не стига. Освен ако не си Бекъм, Пит, ди Каприо… Второ - оттегля се сам и навреме, а не досажда, не те преследва и не се налага да си измисляш оправдания, за да се измъкнеш.