💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 8💛

Ваня, напълно те разбирам и нямам търпение и аз за яслата. Някакъв ад е вкъщи, навън също е зле, особено като е 3 градуса и духа…Реве ми се просто. Само като чуя някой “Радвай му се сега, времето лети” и избеснявам, ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО!

Палачинки аз правя обикновени. Като обърна палачинката слагам в средата на ивица настъргани кашкавал и сирене и после прихлупвам двата края - така се разтичат. Яде ги, но моето диване е лакомник, та с всичко ще ги изяде.

Не се бях сетила за кашкавал и сирене, а ги обичам и аз солени.

Да, като ми кажат “Радвай се сега” и имам чувството, че съм ужасна майка, която не се наслаждава на майчинството и детето си. Сигурно след години ще забравя тези ежедневни терзания и ще си спомням с умиление за този период, но като си “тук и сега” е доста трудно психически.

От утре ми започва отпуската и се надявам да не ми взима от нея като се разболява 😀 Преди се чудех каква е тази отпуска след 2 години майчинство. Защо е нужна като си две години вкъщи и си почиваш 😂😂😂 Разбира те колко тъпа съм била 😂😂😂

Здравейте, мами! Вашите дечица колко са високи? Моето момченце е родено на 03.07.24 и в момента е 80 см и започвам да се притеснявам. Бащата му е 186см, а аз 161 см. Инапе има голям апетит, всичко си яде, още от малък е така.

Точно няколко мнения нагоре писахме (колкото сме останали и активни в тази тема) какви са мерките на нашите деца.

Оооо, аз много мразя някой да ми казва "Радвай се сега, това време няма да се върне", "Това ти е златно време", "Сега са ти най-хубавите години" и пр. клиширани и абсурдни фрази. Кое му е хубавото, питам аз, кое? Недоспиване, самота, умора, както е при мен - злоядо тръшкащо се дете? Като гледам майките с деца до 1 г. и се сещам за колики, 3 - 4 дремки на ден, регресии и ми прилошава. Сладките моменти в развитието на детето по това време не изтриват всичко останало, да не говорим, че се и забравят. Айде, айде - живеем в 2026 г., отдавна повечето жени не се идентифицираме само с това да си "майка". И много агресирам, когато се намери някоя жена да ми опонира, че видиш ли това било нещо възвишено и само това трябвало да ни бъде цел и да ни удовлетворява. Скоро ги пускаме на ясла, та и за това ще мрънкаме, момичета, така че - пазете си силите!

Палачинките понякога ги мажа с рикота и малко мед слагам, но не винаги.  Рикотата доста се хареса👍🏻


Майките от София - видяхте ли местата за ясла, имате ли шансове за влизане. Ние ако се класираме за нещо май ще е голям късмет😅


Аз понеже нямам хоум офис и оценявам на майчинството това, че сутрин поне не бързам, не съм част от задръстванията. Поне на мен това ми образува много нерви- вечно бързане и търчане на някъде.

Кво да ги гледам. Няма да ни вземат 😀 Наредила съм ясли, де, ама като гледам калкулатора, нямам шанс. Но поне съм там за компенсацията. Иначе искам да държавна, но съм се настроила, че ще си е на частно. Поне дано другата да имаме късмет, защото тази ясла не дава точка.
Иначе на мен и на мъжа ни работата ни е близо и не сме в лудия трафик. Тази ясла сега ги приемат до 9 ч и ни е сравнително близо, та ни е широко. В държавните знам, че до 8.30 всички трябва да са дошли, защото закусват заедно. Тук им слагат закуската кой, когато дойде. Но пък на мъжа ми може да му сменят офиса и ще трябва аз да я водя и взимам. Каквото и да е, пак ще са схеми.
Най- ще ми е добре да е в една градина, която е до офиса ми, но там няма места са втора яслена. Ще се надявам догодина за там.

Абсолютно! Само като си помисля да стана и в рамките на час макс да оправя себе си и малко дете, да го заведа на ясла и да стигна до работа вече препотена и ми прилошава. Вечер бързаш да го вземеш, все за нещо да прескочиш до магазина, докато се прибереш ядене, баня и станало време за сън. Докато съмне и мръква! И така поне десетилетие (поне с баткото от 11годишен тоя филм спря) Това без да отварям дума за болести, лекари, хоспитализации, болнични, отпуски за гледане на болно дете. Без да споменавам психическото изтощение от работата.
П.с. ако някой пита за бащата - работата му беше такава, че излизаше преди нас и се връщаше след нас. Сега е по-добре откъм работно време

И аз затова си натискам парцалите още колкото време мога. 🤪😁

Аз не мога да си ги натискам повече. Свършват ми животите😂

Моя опит е, че най-хубаво с първото ми дете ми беше около 5-6 до към 11 годишна възраст. Едно мило и добричко същество. Беше спрял да се тръшка, лигави, вирусите си останаха все същата мъка и ме изваждаха извън нерви (посещавала съм и психолог). Но пък момчето ми беше добро, прилежно до колкото може. После в училище стана още по-хубаво. Започна да има по-осъзнати приятели. Беше галантен и мил с едно момиче, което харесваше, все искаше да я очарова, а тези действия в едно седем годишно момче, могат да те накарат да се чувстваш невероятно. Емоцията когато го поканят някъде, избиране на подарък, все едно аз го изживявах . Сега в пети клас е много много интересно, започна да го мързи, да послъгва... Това търкаляне и вършене на нищо не влудява, но вероятно и аз не съм заета особено и само ми боде очите с всяка своя постъпка. Като цяло, когато го изпратих в 5ти клас, той все едно се върна във 2ри... Държи се като малко и непослушно момче. Представям си само какво ме очаква, като навлезе съвсем в пубертета...

А за майчинството, втория път не го усетих. Имаше ужасни колики, после не искаше да се храни, от 5-6 месечна вечер не спеше добре, следобед също все още се буди и не търси. Снощи ме събуди около 5 пъти. Не дава ръка навън. Не е заспивала с никой освен мен. Реве от чужди хора. Обаче честно това втория път не тежи толкова, вероятно защото съм го очаквала. Остават 2 месеца, ужасно ми е тъжно, питам се "това ли беше"? Цялото това безгрижие да можеш да дадеш времето си на малкото човече. (Разбира се, освен бебето решавам дроби и правя преразказ ) Обърнах се и свърши. Просто моя опит е че след като свърши майчинството не става никак по-добре. Надявам се сега да не е толкова страшно, но като знам майките около мен на малки деца в какъв филм са, ми се плаче. Не че не ми се започва работа, вече ми липсва, обаче като знам, че другите ми задължения няма да изчезнат и... Ще ми трябват поне още две ръце за да смогна.

Анника направо ме стресна🫣

Ваня, може ли да ти пиша на лично да те питам за вашата ясла и условията в нея.

Разбира се.

Въобще не става по-лесно, но поне мозъкът ти се занимава и с други неща след приключване на майчинството. И това откъсване от ежедневните битовизми и еднообразие за известно време се отразява добре на повечето жени след майчинството. Такива са личните ми наблюдения - няма по-мотивирани колеги от току що върналите се майки. Наблюдавала съм го неведнъж.
Аз лично усещам как затъпявам. Отегчението е сериозно, в комбинация с раздразнение. Убедена съм, че с второ или последващо дете нещата стоят по-различно, хем знаеш какво те очаква и си по-чил, хем знаеш, че усилията си струват, хем решаването на задачи по математика е  разнообразие от бебешките теми. На мен в момента всяка една дейност ми се струва приятно разнообразие, дори да измета тротоара пред блока.

Иначе на Запад повечето майки си намаляват работното време след появата на децата. Напълно стандартно е да минат на 4 или 6 часа на ден.

Охх, с това излизане каталясвам. Ако бута нещо върви, ама ръка не дава, ако я оставя за 3 секунди веднага побягва в произволна посока. Обмислям да излизаме с колана, ама ще е смешно. Но пък ще е по-безопасно. Не знам вече. Анника, вие как се справяте, казваш, че и твоето не дава ръчичка?
Тя моята ако няма нещо да бута иска да я нося само, пълно изтощение.