Хубава ни е адвокатката
- Публикувана: 15 окт. 2025, 16:39 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2025, 20:57 ч.
Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 95
Гюнайдън 
Днес може вече да видим подобно видео, нали? След като официално ни представиха Чаала...
Сетът снощи беше почти до полунощ
Във Франция да покажа как стоят нещата, да няма притеснения за взаимодействието и да се надяваме на песнички в сторита
Днес може вече да видим подобно видео, нали? След като официално ни представиха Чаала...
Сетът снощи беше почти до полунощ
Във Франция да покажа как стоят нещата, да няма притеснения за взаимодействието и да се надяваме на песнички в сторита
Нашата адвокатка най-красива , най-чаровна и най-слънчева . Харесва ми промяната на косата ѝ . Освен в цвета има промяна и в дължината - няма ги онези филирани тънки краища. Косата изглежда плътно и тежко. Супер е !
Чаках селфи с цветята , но явно си ги пази само за себе си.
Къде зачезна Мерт. Липсва ми това момче , с неговите изненади.
Чаках селфи с цветята , но явно си ги пази само за себе си.
Къде зачезна Мерт. Липсва ми това момче , с неговите изненади.
Афра е толкова прекрасна и лъчезарна, промяната на цвета на косата и дължината й се е отразило много добре.
За подготовката за ролята на адвокат - сигурна съм, че го е направила много отговорно.
А Мерт - очаквам скоро да се появи, време му е, Афра започна да снима и Рамо не може да остане в сянката й.
За подготовката за ролята на адвокат - сигурна съм, че го е направила много отговорно.
А Мерт - очаквам скоро да се появи, време му е, Афра започна да снима и Рамо не може да остане в сянката й.
Стара статия в сайта на Ранини, пусната след финала на Чапкъна:
Yılı Çapkını: Разочарованието, което е в ръцете ни
Синем Юлбеги
5 април 2025 г.
„Може би всичко ще се нареди, кой знае? Божиите пътища са загадъчни.“
Това изречение е клечката кибрит, която вадя от джоба си и запалвам, когато пътят се стъмни. Дава ми сила. Улеснява ме да повярвам в историята си.
С какво оставаме, ако не вярваме в истории?
Присъединих се към гледането на Yılı Çapkını по средата на първия сезон. Няколко сцени, които привлякоха вниманието ми, ме накараха да гледам предишните епизоди. Но не можах да се присъединя към верните му последователи. Не можах да изгледам нито един епизод докрай, защото развитието на събитията не вещаеше нищо добро.
Първият трейлър криеше толкова магически възможности, нали? Любовна история, развиваща се във великолепни имения, докосваща емоциите. Химията между Ферит и Сейран вдигна летвата на очакванията. Мислехме си, че гледаме страстна история за трансформация. Но не беше.
Обичаните герои сякаш се бяха превърнали в карикатури. Публиката, очаквайки да бъде изумена от силата на Сейран и да стане свидетел на трансформацията на Ферит, напускаше екрана още по-съкрушена в края на всеки епизод, питайки се: „За какво ставаше дума?“
Сценарият понякога беше толкова несвързан, че самите герои забравяха кои са. Един ден Ферит беше нуждаещ се от любов като дете, на следващия - безразличен като непознат. Сейран стоеше изправена един ден, а на следващия - изгубена в несигурност. Публиката, търсеща последователност сред толкова много противоречия, оставаше само с противоречията.
Всеки нов герой, всяка нова криза беше вплетена в сценария като пачуърк. Мафиотски герои, сцени, които разрушаваха етичните граници, и толкова много недовършена красота... Yılı Çapkını не успя да донесе очакваната пролет. Историята му не успя да разцъфне.
Не е лесно да се създаде любовна история. Става дума за две ранени души, вкопчени една в друга. Всичко, което очаквахме, беше да гледаме как двама души се сближават. Това място се превърна в увеселителен парк, а не в имение. Емоции като влакче в увеселителен парк, герои, които се издигат и падат като люлка, сюжет, който се върти на едно и също място като виенско колело...
Нулиране на емоциите всеки ден в произведение, чиито главни герои са толкова обичани. Превръщане на математиката на сценария в тефтерче. Кръпка тук, криза там...
Хората обичаха тази история. И не можем лесно да се откажем от любимите си хора, нали? Невероятно е как подведохме милиони зрители, които копнеят за любов, драма и трансформация. За съжаление, това беше история, която се срина пред очите ни.
Публиката не е число, тя е душа. Yılı Çapkını забрави това.
Мечтите на всички са разбити.
Мечтите на публиката на Yılı Çapkını бяха заковани на бетона.
С любов към целия екип, който работи неуморно, за да продължи историята напред...
Приятен ден.
Yılı Çapkını: Разочарованието, което е в ръцете ни
Синем Юлбеги
5 април 2025 г.
„Може би всичко ще се нареди, кой знае? Божиите пътища са загадъчни.“
Това изречение е клечката кибрит, която вадя от джоба си и запалвам, когато пътят се стъмни. Дава ми сила. Улеснява ме да повярвам в историята си.
С какво оставаме, ако не вярваме в истории?
Присъединих се към гледането на Yılı Çapkını по средата на първия сезон. Няколко сцени, които привлякоха вниманието ми, ме накараха да гледам предишните епизоди. Но не можах да се присъединя към верните му последователи. Не можах да изгледам нито един епизод докрай, защото развитието на събитията не вещаеше нищо добро.
Първият трейлър криеше толкова магически възможности, нали? Любовна история, развиваща се във великолепни имения, докосваща емоциите. Химията между Ферит и Сейран вдигна летвата на очакванията. Мислехме си, че гледаме страстна история за трансформация. Но не беше.
Обичаните герои сякаш се бяха превърнали в карикатури. Публиката, очаквайки да бъде изумена от силата на Сейран и да стане свидетел на трансформацията на Ферит, напускаше екрана още по-съкрушена в края на всеки епизод, питайки се: „За какво ставаше дума?“
Сценарият понякога беше толкова несвързан, че самите герои забравяха кои са. Един ден Ферит беше нуждаещ се от любов като дете, на следващия - безразличен като непознат. Сейран стоеше изправена един ден, а на следващия - изгубена в несигурност. Публиката, търсеща последователност сред толкова много противоречия, оставаше само с противоречията.
Всеки нов герой, всяка нова криза беше вплетена в сценария като пачуърк. Мафиотски герои, сцени, които разрушаваха етичните граници, и толкова много недовършена красота... Yılı Çapkını не успя да донесе очакваната пролет. Историята му не успя да разцъфне.
Не е лесно да се създаде любовна история. Става дума за две ранени души, вкопчени една в друга. Всичко, което очаквахме, беше да гледаме как двама души се сближават. Това място се превърна в увеселителен парк, а не в имение. Емоции като влакче в увеселителен парк, герои, които се издигат и падат като люлка, сюжет, който се върти на едно и също място като виенско колело...
Нулиране на емоциите всеки ден в произведение, чиито главни герои са толкова обичани. Превръщане на математиката на сценария в тефтерче. Кръпка тук, криза там...
Хората обичаха тази история. И не можем лесно да се откажем от любимите си хора, нали? Невероятно е как подведохме милиони зрители, които копнеят за любов, драма и трансформация. За съжаление, това беше история, която се срина пред очите ни.
Публиката не е число, тя е душа. Yılı Çapkını забрави това.
Мечтите на всички са разбити.
Мечтите на публиката на Yılı Çapkını бяха заковани на бетона.
С любов към целия екип, който работи неуморно, за да продължи историята напред...
Приятен ден.
Цитат
Не е лесно да се създаде любовна история. Става дума за две ранени души, вкопчени една в друга. Всичко, което очаквахме, беше да гледаме как двама души се сближават.
Ако тези ранени души бяха започнали да се лекуват чрез любовта си (клише е, но работи безотказно) вместо да се нараняват отново и отново, сега нямаше да говорим с носталгия и едновременно с горчивина за "Рибарче".
Не мисля, че зрителите, влюбили се в Сейран и Ферит и създали СейФер, някога ще простят това, което им беше отнето.
Аз определено не бих!
Кралица 
Привет и от мен!
Не се ли умориха вече да претоплят стари манджи?! Мислех, че дискусията за разликата във възрастта е изчерпана, но не. Знайни и незнайни трябва да се изкажат, защото ние няма да оцелеем без мнението им. Кастингът приключи, снимките започнаха, но е много важно да знаем кой е за и кой против партньорството на Афра с Кенан.
Моят сериал приключва в събота с цели 7 епизода, така че вече съм напълно свободна за "ABI". Спрях да гадая за сюжета и очаквам изненади.
Последната партньорка на Рамо отказала ролята на Елени в "Това море ще прелее". (Да допринеса и аз с нещо любопитно от света на турското дизи)
Не се ли умориха вече да претоплят стари манджи?! Мислех, че дискусията за разликата във възрастта е изчерпана, но не. Знайни и незнайни трябва да се изкажат, защото ние няма да оцелеем без мнението им. Кастингът приключи, снимките започнаха, но е много важно да знаем кой е за и кой против партньорството на Афра с Кенан.
Моят сериал приключва в събота с цели 7 епизода, така че вече съм напълно свободна за "ABI". Спрях да гадая за сюжета и очаквам изненади.
Последната партньорка на Рамо отказала ролята на Елени в "Това море ще прелее". (Да допринеса и аз с нещо любопитно от света на турското дизи)
Препоръчани теми