, помагаше ми, грижише се за мен дори и малко, показваше интерес и тн. Обвземат ме едни тревожни мисли,
- Публикувана: 16 окт. 2025, 08:36 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 08:22 ч.
Отхвърляне, притеснение и тревожност
Това е ключовото, което ми направи впечатление. Ти нямаш самочувствие и не мислиш, че много ти се полага. Ако не работиш над това, пак ще имаш подобни проблеми наскоро.
Авторке, попаднала си в ситуация на "love bombing".
И аз съм имал такъв случай, като оставих въпросната да видя докъде ще стигне.
Бурно се консумирахме няколко седмици, след което не ми издържа, защото при мен постоянството е в "тежка" форма, и дупенцето й трябва да е яко.
Сега реанимира сама, аз естествено не я чакам, защото животът продължава.
Работи върху психиката си, и по-полека го карай със следващите, следващия, като изговаряй всичко овреме и в началото, наблюдавайки и действията.
Но отново ще кажа, че всичко може да е прекрасно и в един момент единият да се откаже, без и да знае защо, бидейки причината в главата му, а ти да си идеална, и да се чудиш какво се случва.
Няколко приятеля също са имали подобни случки.
Любовта не е за всеки, не всеки я понася, така че да продължи в трайна връзка, едва ли не "до живот".
И аз съм имал такъв случай, като оставих въпросната да видя докъде ще стигне.
Бурно се консумирахме няколко седмици, след което не ми издържа, защото при мен постоянството е в "тежка" форма, и дупенцето й трябва да е яко.
Сега реанимира сама, аз естествено не я чакам, защото животът продължава.
Работи върху психиката си, и по-полека го карай със следващите, следващия, като изговаряй всичко овреме и в началото, наблюдавайки и действията.
Но отново ще кажа, че всичко може да е прекрасно и в един момент единият да се откаже, без и да знае защо, бидейки причината в главата му, а ти да си идеална, и да се чудиш какво се случва.
Няколко приятеля също са имали подобни случки.
Любовта не е за всеки, не всеки я понася, така че да продължи в трайна връзка, едва ли не "до живот".
Здравейте, случи ми се наскоро да прекратя контакт с човек, който ми обещаваше света и уж имаше същите възгледи за живота като моите. Уви не се оказа така и просто без обяснение спря контакт с мен. Преживявам го малко трудно, защото наистина ми допадна като човек емоционално, помагаше ми, грижише се за мен дори и малко, показваше интерес и тн. Обвземат ме едни тревожни мисли, сърцето ми бив много силно. Понякога и без да си мисля за случилото се, просто не мога да дишам. Гледам да се разсейвам, да се помоля, че всичко през което преминавам е за добро. Гадно е, защото хората са забравили да бъдат такива, а вървят уж с такава заявка. Дайте ми съвет, как да не се чувствам виновно.. преди бях непукист, но с времето се промених и сега може би съжалявам, че съм била добра и грижовна към хора, които не заслужват.. Спя добре, но тази вечер дори и рано да си легнах, на всеки час се събуждах без обясниение.. Иска ми се всичко да мине бързо, дайте съвет-вие как сте се справяли в подобна ситуация..
Следя темата, бих искала да имам способността да разпознавам потенциалните червени лампички, дори когато нещата изглеждат "прекалено хубаво, за да е истина".
Може да си влюбчива, може би имаш нужда от внимание, може би си като "удавник, който се хваща за сламка" ?
Може да се замислиш защо привличаш такива хора, или защо харесваш такива хора?
Може да се приеме и като "грешки на младостта".
Има много хора, които имат "слабости", които не осъзнават или не знаят как да се преборят с тях.
Като цяло това със спирането на контакта изведнъж ми се струва малко странно. То няма дим без огън. Някъде там нещо се е случило, въпросът е дали искаш да се занимаваш да чоплиш защо и какво ще ти донесе това?
По някакъв начин да си кажеш - проблемът не е в мен? Може и да е, може и да не е. Има хора, които "бягат", защото изпитват чувство, че другият ги задушава, а пък той си мисли, че по този начин обръща внимание. Да не забравяме и класиката "да не те нараня предпочетох да си тръгна".
Според мен няма какво да съжаляваш, че си била добра и грижовна, запази тази част от теб, защото ще ти потрябва пак.
Може да се замислиш защо привличаш такива хора, или защо харесваш такива хора?
Може да се приеме и като "грешки на младостта".
Има много хора, които имат "слабости", които не осъзнават или не знаят как да се преборят с тях.
Като цяло това със спирането на контакта изведнъж ми се струва малко странно. То няма дим без огън. Някъде там нещо се е случило, въпросът е дали искаш да се занимаваш да чоплиш защо и какво ще ти донесе това?
По някакъв начин да си кажеш - проблемът не е в мен? Може и да е, може и да не е. Има хора, които "бягат", защото изпитват чувство, че другият ги задушава, а пък той си мисли, че по този начин обръща внимание. Да не забравяме и класиката "да не те нараня предпочетох да си тръгна".
Според мен няма какво да съжаляваш, че си била добра и грижовна, запази тази част от теб, защото ще ти потрябва пак.
Не си товари здравето и психиката за такова нещо. Минава и заминава. Ако не всеки, то почти всеки е минал през това. Не е най-голямата любов нито е любов изобщо, човекът те е гоустнал. Отървал те е от себе си, може да празнуваш.
Не си позволявай да се връщаш, защото е много вероятно ако никоя не му върже, по някоя време да те потърси пак. Не си прави илюзии, недей да пробваш. Че аз така глупава се въртях в този кръговрат две години, мислейки, че ме обича. И като му дойдеше на кеф просто изчезваше и после търсеше контакт. Цялото това нещо много ме срина, но чрез много материали, книги, курсове, видеа по темата и тн успях да разбера какъв е точно проблемът ми и защо съм позволила този човек да ме нарани.
При нужда потърси психолог. Въпреки, че когато тези неща станаха, имах консултации с психолог, но не бях готова за това, което ми говореше, защото тя ми говореше точно каквото и аз ти казвам, но аз исках ‘да спасявам’ връзката.
То нямаше какво да се спасява. Трябваше да спася себе си и това е най-доброто, което направих за себе си.
За съжаление освен да страдам аз, да губя времето си, нараних и други хора по този път и бях и аз лошата в нечии очи.
Важното е, че има изход, има подобрение, има хубави мигове и добри и свестни хора, които ако се интересуват от теб и имат чувства не биха те зарязали ей така.
Не си позволявай да се връщаш, защото е много вероятно ако никоя не му върже, по някоя време да те потърси пак. Не си прави илюзии, недей да пробваш. Че аз така глупава се въртях в този кръговрат две години, мислейки, че ме обича. И като му дойдеше на кеф просто изчезваше и после търсеше контакт. Цялото това нещо много ме срина, но чрез много материали, книги, курсове, видеа по темата и тн успях да разбера какъв е точно проблемът ми и защо съм позволила този човек да ме нарани.
При нужда потърси психолог. Въпреки, че когато тези неща станаха, имах консултации с психолог, но не бях готова за това, което ми говореше, защото тя ми говореше точно каквото и аз ти казвам, но аз исках ‘да спасявам’ връзката.
То нямаше какво да се спасява. Трябваше да спася себе си и това е най-доброто, което направих за себе си.
За съжаление освен да страдам аз, да губя времето си, нараних и други хора по този път и бях и аз лошата в нечии очи.
Важното е, че има изход, има подобрение, има хубави мигове и добри и свестни хора, които ако се интересуват от теб и имат чувства не биха те зарязали ей така.
Значи на мен като ми се случи такова нещо, беше точно Love bombing за около година, и когато поисках по-сериозни отношения, тоест евентуално да живеем заедно, за месец два стана от "обичам те" на "да си останем приятели" (и то не сме живяли заедно, мисля си че човека имаше страх от обвързване)
Много страдах за този човек, сега разбирам че е било глупаво и не е заслужавал.
Но въпреки това най-добрия лек е да пострадаш през всички фази на страданието, да поревеш дори, да си дадеш малко време да си излееш и мъка и яд.
Аз после не знам дали по най-добрия начин постъпих, но си създадох Тиндър акаунт и почнах да излизам едва ли не всяка седмица с нов мъж, хем те кара да се почувстваш желана, хем евентуално срещаш нова любов.
Много страдах за този човек, сега разбирам че е било глупаво и не е заслужавал.
Но въпреки това най-добрия лек е да пострадаш през всички фази на страданието, да поревеш дори, да си дадеш малко време да си излееш и мъка и яд.
Аз после не знам дали по най-добрия начин постъпих, но си създадох Тиндър акаунт и почнах да излизам едва ли не всяка седмица с нов мъж, хем те кара да се почувстваш желана, хем евентуално срещаш нова любов.