В една стая или в отделни

  • 2 120
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 8 087
Много хубава тема, Рокет 🤩

Според мен успешното съжителство е въпрос на характери. Ние сме с близначки на 5. Карат се непрекъснато, дразнят се, едната бяга от другата, имат различни интереси и предпочитания.

Като бяха бебета ни беше по-лесно да ги приспиваме в отделни стаи - едната в спалнята, другата в детската. Режимите им се разминаваха и така имахме две наспани бебета.
На около годинка ги събрахме да спят заедно. На около 3 ги преместихме на двуетажно легло. Малко след това се появиха чудовища, почнаха да се будят посред нощ изплашени и да не могат да заспят след това. Почнаха да ревнуват коя е отишла да спи при мама или тати, и другата да иска същото. Приспивахме ги последователно. Като са заедно се превъзбуждат и не могат да заспят. Едната заспива лесно и става рано, другата заспива трудно и става късно. В крайна сметка в момента едната спи с мен на спалнята, другата спи с татко си на съседни легла, това са оказа единственият вариант да имаме наспани деца и наспани родители в настоящата ситуация.

Планираме местене в ново жилище, преди да тръгнат на училище. Там всяка ще си има отделна стая, а ние ще си имаме спалня в дневната.

Ако имаш възможност да направиш отделна стая за всеки - изобщо не се чуди. Ако искат да са заедно, ще си ходят на гости.

# 16
  • Мнения: 6 233
Моите са момичета - на 9 и 4. В една стая спят, че даже и на спалня, засега не желаят да са в отделни. Бяхме предвидили отделни за всяко, но предпочитам да си останат в една, щом и за тях е ок. Че се карат - карат се, но досега не е било във връзка със стаята. Иначе каката спа при нас до късно, може би 5-6 годишна, докато не се роди бебето. То пък спа в нашата стая до 1 годинка, след което я преместихме при кака ѝ с бебефон. Бебефонът се "прекърших" да го спра наскоро, защото тяхната стая е по-далече от нашата и се притеснявах, че ако нещо се случи (повръщане, например) няма да разбера - радвам се, че го направих, не се спеше, той постоянно прекъсваше и въобще пречеше на съня ни.

# 17
  • София
  • Мнения: 45 545
Аз пък винаги съм си мечтала за моя стая. И на децата, когато бяха деца, не можах да осигуря отделни стаи. Така че - който има възможност, да го направи. Нека имат опция, пък кога ще я ползват... вероятно като тийнейджъри.

# 18
  • Мнения: 6 057
Както каза М като го попитах онази вечер какво ще правим, ако децата искат да спят заедно - "Да спят заедно, да спят отделно, да спят в хола, да спят на палатка в двора, ако искат, само да спят" Joy

# 19
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 527
Ние със сестра ми спяхме в една стая чак докато се преместих при ММ.Не че нямахме отделни,но нея я беше страх да спи сама(и до днес я е страх да остава за дълго сама вкъщи, въпреки че наближава 40)...При моите момчета няма как да се получи да бъдат в една стая, защото са с много голяма разлика (даже за баткото превърнахме мазата в уютен апартамент с всички екстри и удобства,но на този етап предпочитам да спи в сегашната си стая, която след време планирам да е за малкия,иначе аз трябва да отида да спя в спалнята на ММ, което никак не устройва никой).

# 20
  • Мнения: 65
Когато се преместихме в ново жилище едното беше на 4, другото на 2. След някоя година ще ги местим в отделни стаи, понеже са момче и момиче. Не са имали проблеми със сън и адаптация-направихме я по техен вкус със стикери и герои и си я харесват, Винаги има една нощна лампа в контакта, която да свети и да не ги е страх

# 21
  • Мнения: 3 330
И аз съм с близначки на 4 - преместихме ги в собствена стая, съседна на нашата, на 8 месеца. Спят заедно, всяка на собствено креватче. Предполагам, че ще поискат отделни стаи в един момент, имаме готовност Simple Smile

# 22
  • София
  • Мнения: 17 697

По-добра идея е всяко да си има собствено пространство.

# 23
  • Мнения: 17
Момичета, споделете кога преместихте децата си да спят заедно в една стая (на каква възраст бяха и те ли поискаха или вие решихте)?
Как подходихте към прехода?
Кога после ги отделихте?
И последно, според вас по-добре ли е децата да делят стая или при възможност всеки да си има своя?

Аз имам две момченца, на 5г и на 4 месеца. В момента няма как да са в една стая, защото нощния сън на бебчето е страшно нестабилен, но аз съм вперила поглед в бъдещето! 😄
Разликата им не е малка и съответно времето им за сън тотално не съвпада. Баткото, с много усилия заспива към 22/22:30, а малкият хърка още от около 20/20:30.
В един момент обаче предполагам, че часовете ще се изравнят, когато единият тръгне на училище, а другият на ясла.
Скоро ни предстои местене на село, в къща, и съответно има предвидена стая за всяко дете. Чудя се обаче как да подходя, пък било то и в бъдещето. 😄
Та ще ми е интересно да чуя вашите мнения, съвети, преживявания и виждания по темата. 😁
Здравейте,

Няма «по-правилен» вариант универсално. До около 6-7 г. децата често печелят от споделена стая – чувство за сигурност, връзка, по-лесни преходи. При по-голяма разлика във възрастта (както при Вас) е напълно разумно първоначално да са разделени, докато режимите и сънят се изравнят.
Преходът, ако решите да ги съберете по-късно, е добре да е постепенен и подготвен- разговори, пробни нощи, ясно обяснение, че това не е наказание, а избор.
Отделянето обикновено идва естествено около училищна възраст, когато се засилва нуждата от лично пространство.
При възможност- отделни стаи са плюс, но не са задължителни за здраво развитие. Най-важни са качественият сън и спокойствието на децата, а не самото разпределение на стаите.

Последна редакция: ср, 17 дек 2025, 15:58 от Tatti

# 24
  • Мнения: 38
Винаги е по-добре да са самостоятелни ...особено като имат разлика във възрастта. Често обаче просто няма възможност. Аз съм израснала в една стая с брат си ...определено, щеше да ми е по-удобно да си имам собствена. И все пак моите деца имат отделни стаи ...и всъщност не могат да го оценят като плюс, защото не са виждали другата страна на монетата.

Общи условия

Активация на акаунт