- Публикувана: 18 окт. 2025, 06:42 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2025, 19:12 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...50
Бригадир към ВиК работници:
- Вие засега копайте тук, а аз ще отида да проверя къде трябва.
* * *
- Тате, защо мама те нарича свиня?
- Защото и ям буламачите.
* * *
- Девойче, да те изпратя до вас?
- А, не съм девойче, мен вече са ме изпращали.
- Вие засега копайте тук, а аз ще отида да проверя къде трябва.
* * *
- Тате, защо мама те нарича свиня?
- Защото и ям буламачите.
* * *
- Девойче, да те изпратя до вас?
- А, не съм девойче, мен вече са ме изпращали.
Бригадир към ВиК работници:
- Вие засега копайте тук, а аз ще отида да проверя къде трябва.
- Вие засега копайте тук, а аз ще отида да проверя къде трябва.
Скрит текст:
* * *
- Тате, защо мама те нарича свиня?
- Защото и ям буламачите.
* * *
- Девойче, да те изпратя до вас?
- А, не съм девойче, мен вече са ме изпращали.
- Тате, защо мама те нарича свиня?
- Защото и ям буламачите.
* * *
- Девойче, да те изпратя до вас?
- А, не съм девойче, мен вече са ме изпращали.
Още преди Айнщайн, българският старшина е формулирал и онагледил теорията за време-пространството :
- Ще копаеш от това дърво до обяд!
Мъж казва на жена си:
- Скъпа, трябва да ти открия една ужасна тайна. Повече не мога да крия от теб.
- Казвай!-напрегнала се жената
- Ще те помоля да ми простиш, но не мога повече да те лъжа.
- Стига си увъртал, говори!
- Нашата дъщеря... тя не е от теб.
Жената, цялата в сълзи:
- Как можа?
След минута:
- Идиот!
-Дъще,отиваш на рожден ден вземи тези презервативи.
-Но мамо,аз съм само на 14!
-А аз на 28!
- Скъпа, трябва да ти открия една ужасна тайна. Повече не мога да крия от теб.
- Казвай!-напрегнала се жената
- Ще те помоля да ми простиш, но не мога повече да те лъжа.
- Стига си увъртал, говори!
- Нашата дъщеря... тя не е от теб.
Жената, цялата в сълзи:
- Как можа?
След минута:
- Идиот!
-Дъще,отиваш на рожден ден вземи тези презервативи.
-Но мамо,аз съм само на 14!
-А аз на 28!
- Холмс, защо мъжете готвят по-вкусно от жените?
- Това е елементарно Уотсън. Мъжете готвят за себе си, а жените - за мъже.
- Това е елементарно Уотсън. Мъжете готвят за себе си, а жените - за мъже.
Лъжата, която чува всяко дете е, че на неговите години родителите му са залягали над учебниците, вместо да си губят времето с игри.
Моше е студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа. Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам.
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам.
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Една тема в подфорума за лични и семейни отношения ме подсети за следния виц:
Отива Ахмед при ходжата и започва да му се оплаква:
- Да знаеш, ходжа, жената се държи много лошо с мене. Не ме уважава, не ме слуша, прави ме за смях пред хората, парите ми харчи, с майка и само ме командорят. Дай съвет какво да правя?
- Кво да ти рекна, чоджум - разведи се!
- Ама обичам я, бееее...!
- Ми тогава не се развеждай!
- Ама не мога да живея така повече....
- Тогава се разведи!
- И без нея няма да мога да живея!
- Смени си вярата тогава....
- Ще помогне ли?
- Съмнявам се. Но тогава ще занимаваш поп Ставри, а не мене...
Отива Ахмед при ходжата и започва да му се оплаква:
- Да знаеш, ходжа, жената се държи много лошо с мене. Не ме уважава, не ме слуша, прави ме за смях пред хората, парите ми харчи, с майка и само ме командорят. Дай съвет какво да правя?
- Кво да ти рекна, чоджум - разведи се!
- Ама обичам я, бееее...!
- Ми тогава не се развеждай!
- Ама не мога да живея така повече....
- Тогава се разведи!
- И без нея няма да мога да живея!
- Смени си вярата тогава....
- Ще помогне ли?
- Съмнявам се. Но тогава ще занимаваш поп Ставри, а не мене...