Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...50

ПрЕатели, ужасни новини. Бях поканена на детски рожден ден. Така де, т’ва не са ужасните новини. Ужасните новини са, че реших да отида.
Ужасът започна още с подаръка. Детето става на 3. Явно вече не може да се появиш на детски рожден ден само с шоколадово яйце и шапка-ушанка. Вкараха ме в няква група в Whatsap, в която имаше около 800 човека, за да “обсъдим подаръците”. Започнах да се чудя на рожден ден ли ще ходим или ще сваляме правителството. Кво толкова ще обсъждаме...Бях изумена от колко много неща “имат нужда” 3 годишните в днешно време. Аз, когато бях на 3, единствените нужди, които имах, бяха да си заравям главата в саксията с фикуса в хола и да ближа сняг от подметките на гостите ни, когато си оставяха обувките до вратата през зимата.
В крайна сметка решихме да бъдем практични и да купим на бебето това, на което най-много ще се зарадва: шушони на Джими Чу, лигавник “Гучи”, два декара земя в Био ферма за гъби шийтаке, един Биткойн, едно BMW, два апартамента във Велинград и курс по грънчарство за прохождащи. На мен ми възложиха задачата да отида да купя нещо на “Frozen”. Стана ми малко странно, но на този етап вече нищо не можеше да ме учуди. Отидох в Лидл и купих една камара замразени неща - пилешки хапки, бланширани картофи, пакет грах и плик с лед.
Пристигам на рождения ден и слагам торбата от супермаркета в скута на детето. Майката я взима точно преди да е получило хипотермия. Гледа ме сякаш съм му донесла умряла котка. Аз се усмихвам дебилно. “Всичко е Frozen”, викам. Другите гости са убедени, че съм избягала от някое място с подплатени стени.
Партито определено не се състои от солети и 5 вида намазани филии като по наше време. Провежда се в салон с размерите на Версайския дворец. Има балони, клоуни, фокусници, бели лебеди и един пич облечен като Хари Потър. Очаквам всеки момент да влезе Бионсе или Фреди Меркюри да стане от гроба и да дойде да ни изтанцува “прахосмукачката”. Тортата е толкова голяма, че си има свой собствен пощенски код.
“Къде е пиячката?”, питам.
“Това е детски рожден ден!”.
“Аха...разбира се”, поклащам глава, сякаш виждам някаква логика в отговора... “та...къде е пиячката?”. Оказа се, че няма да сервират такава. Не било цивилизовано да се напиеш кат’ свиня пред деца. Вадя телефона и веднага си записвам този важен житейски урок: “никога повече не ходи на детски рожден ден”.
Седя на една маса, пия чай от комбуча и си проклинам живота, когато виждам група млади майки да си говорят. Нали умът ми е остър като чувал с картофи, веднага пресмятам, че сега е моментът да променя първоначалното им мнение за мен, че съм психопат. Отивам до тях, за да се включа в разговора.
- Онзи ден Дейвид Габриел Сълвестър се опита да удари с пръчка едно улично куче и то го захапа. Веднага подадохме искане в общината да го умъртвят.
- Вие пък. - викам. - Не е ли малко прекалено? Можеше просто да му се скарате...ама чак пък да умъртвите детето...
Бях леко разочарована, когато видях, че никоя от майките не се търкаля по пода от смях, след тази моя брилянтна смешка.
Събеседничките ми отидоха колкото се може по-далеч мен.
Влизат нови гости - майка с дете. Майката идва до мен.
- Ох, ние малко закъсняхме... - казва- ...ама ходих до салона за разкрасяване.
Поглеждам я. Изглежда сякаш ято гълъби са се били върху главата ѝ.
- Аха. Извинете, но май имате умряло животно върху главата.
Ставам и започвам да ѝ ровя из косата с цел да го премахна. Животното не пада. Взимам един вестник и започвам да я бия с него по главата.
- Ама, госпожице, моля Ви се. Това ми е прическата!!! - крещи ми.
- А?
- Прическата ми!!!
- Тва прическа ли е? Кой Ви я направи? Щото познавам един адвокат в София...
Продължавам да я налагам с вестника по главата. Жената ме гледа сякаш се чуди дали родителите ми не са първи братовчеди и ръкомаха, както когато се опитваш да изгониш пчела. Накрая става и тича колкото се може по-далеч от мен.
В тоя момент нещо ме удря в лицето и чувам крясък: “лелче, подай топката”. Както можете да си представите, “лелчето” - това съм аз. Поглеждам въпросното дете и съм на път да ме дават по новините довечера. Тц. Не си струва. Подавам им топката. До мен се доближава друго дете. “Ти на кой си майка” вика.
- На никой.
- Защо?
- Много съм млада още.
- На колко си години?
- На 29.
Детето не намира абсолютно никаква логика в думите ми.
Ставам и се махам преди да ме е попитало дали съм виждала динозавър на живо.
Казвам “Чао” на гостите. Те едвам се сдържат да не викнат симфоничния оркестър и да започнат да се пръскат с детско шампанско и конфети.
Отивам в кръчмата на бай Киро. Много хубаво място. И сървиса е супер. Още си чакам пържените картофи, които поръчах лятото на 2015-та. Бай Киро е зрелищно пиян зад бара. Адски му завиждам. Сядам, поръчвам, вадя си телефона и на бележката “никога повече не ходи на детски рожден ден” добавям “...и никога повече не се срещай с хора!!!”.
Gabriela NoImporta

ПрЕатели, я вече не ща да съм илюминат. То тва си е ебати утрепията...
Реших да ставам га с Радка одихме на СПА комплекс у Горно Пещене. Как си се киснех у жакузито и получих паник бутон при мисълта, че мое си загуба Ролекса доде плувам у басейна. Успокоих се чак, когат се сетих, че я немам Ролекс.
Казах си, че тва веднага требе да се промени. Искам да съм богата и да обяснявам на ората в Инстаграм, че парите не купуват щастие,а през тва време Лео Ди Каприо да ми бели мандарини пред камината и Бионсе да ми пее на ухо “Доко Доко, кайба шеску калумач. Лулас, мале джиджигас. Лулас, мале сомангерас”.
Прибрах са и почнах да търса “как се става илюминат” у фейса. Веднага ми цъфнаха два главока от ЦРУ на вратата. Дадох им да си обуят по едни тирлици и ги поканих да вленат. Викат: Габриело, идеална си за илюминат. Толко си ниска и толко си грозна, че ората ше поверват, че сама си изкарваш парите. Ше ставаш от световния елит.
Я не знам къв е тоя елит, ама един известен не видех. Нит’ Евгени Минчев, нит’ Жени Калканджиева. Ебахти и елита. Как да е..
И кат’ се почна едно одене по мъките...
Викат: оди кради деца у Норвегия. Мисла си: я мойте не моа да трая, ше крада на чуждите ора. Ама тръгнах. Казвам ви тия норвежци не са у ред. Доде стигнах от едната къща до другата ми падна’а подметките. Тва недай си Боже да му потребе на некой норвежец малко чесън за шкембе чорбата...доде стигне до комшията ше патладяса...Как да е.. Стигнах у една къща и гледам некво джудже с подсинени очи и деформирани джуки. Викам: тва дете е малтретирано, взимам ви го. Фанах да го носа, връгалях се у тия снежни преспи кат Кобрата на мач с Джошуа. Накрая се оказа, че не съм зела дете, а Мара Отварачката. Заебах я под един камик и си додох.
После ми наредиха: оди у Америка, да караш на Мъск таралясниците до Марс да търсиш во̀да. Тия американци не са у ред. Па да додат тука у Велинград. Ние колко минерална во̀да имаме, те толко не са виждали.
После па..оди у Китай, яж прилепи да фанеш смъртоносен вирус да го занесеш у България, оти Бил Гейтс иска да чипира българи. Викам: нема да стане тая. Они българите не са толко прости. Они знаят, че  и децата си не ваксинира тоя рептил.
В тва време получавам СМС от Сорос: “Звънни ми, че немам кредит”. Звъна му и тоя вампир ми вика: Габриело, за нищо не стаяш! Уволнена си! Идвай да си събираш партакешите!
Отивам я у Сорос. Там се беа събрали сите сатанисти. И кат им се разкрещех: Голям праз! Вие не мое ме уволните, оти я сама си отивам! Тва илюминатите сте най-простите ора! Не мое различите Русата Златка от Черната Златка! Не мое посочите Демократична Република Конго на картата на Европа ако ви накарам! Пущиняци!
Стана масов бой. Разхвърча’а са едни спринцовки, чипове...едвам избегах.
Ай сиктир! Тва от тия нема никва файда! И Лео Ди Каприо никъде не видех!
Повече нема им стъпим!
Автор: Gabriela NoImporta