🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz

  • 12 055
  • 398
  •   4
Отговори
# 375
  • Мнения: 7 092
То затова ни държи така яко този сериал- силни емоции, обрати, неизвестност... Blush
И хумор, разбира се.
Ето една картинка за усмивка. Тези хора нали преди 1 серия се клеха, че няма да се видят никога повече. Smiley



Не помагат клетви и закани при тях, все се намират пак. Така и ще стане като узнае Адил- ще бушува като морска буря, ще се заканва, ще се пени и накрая ще разбере. Като му мине, ще разбере.

# 376
  • Пловдив
  • Мнения: 1 544
Щом в Ти разкажи черно море,  Тахир си взе жена с дете и тук ще се нареди всичко, тя Есме влезе с десния крак в конака вече 😂. По интересно ми е как ще се отърве от Шериф, дано да вкарат някоя за него, че да му мине манията по Есме.
Очаква ли се да влизат нови герои 🤔

# 377
  • Мнения: 7 092
Да, ще има, кога- не е ясно. ТРТ изкараха даже нещо като схема кой кой е в двете семейства, та имаше и нови герои. Но бързо я скриха, усетиха се, че е рано явно.

# 378
  • Мнения: 10 389
Алекс, благодаря за превода!
Супер фраг! Отново ни очакват много динамика и вълнения.
Не очаквах Есме да научи истината толкова рано, но тя вече се съмнява и няма да се спре.
Оруч е плътгно до Елени и това ме радва. Тя има нужда от стабилна подкрепа, която намери в лицето на Адил и Оруч . Надявам се и Есме по- смело да изрази чувства и подкрепа...

# 379
  • Мнения: 4 627
Онче, хубаво, че ни припомни тийзъра, който ни подава идеята - гонитбата из старата крепост на истината. Нито единият, нито другият се дава, много мръсна интрига са забъркали онези тримата Фуртуна. Но... медальонът попадна в реката. А тя, макар че е амбивалентен и сложен символ, еднозначно означава, че връщане назад и повторение няма да има. Потокът на реката е еднопосочен, започва нова история, в основата на която е Елени. "Не можеш два пъти да влезеш в една и съща река" - нито тези двамата са същите деца, нито времето (реката) е същото...

# 380
  • Мнения: 9 675
Уау, какъв фраг, какво нещо. Алекс, много благодаря за превода.
Щом Есме насочи пушка към Шериф, значи доверието й в него вече липсва, така че каквото и да й каже тя може и да не повярва напълно. Ох, не е честно, петък е много далеко, за да ни държат под такова напрежение.
А тийзара бе нещото, което ме накара да чакам този сериал и да го погледна. Той беше най-добрия от всички, които гледах този сезон.

# 381
  • Мнения: 2 806
Как мислите,защо Шериф не попита Оруч откъде знае за продажбата на Елени?
Даже и не се опита да скрие....
Видя ми се доста странно това,че чичото не търси връзката,която доведе при него племенника му,с насочен пистолет
И сега мисля,как ще и каже,че точно неговата майка и чичо са я продали...
И там ще има драма..

Последна редакция: вт, 04 ное 2025, 09:45 от VAL*

# 382
  • Кърджали
  • Мнения: 11 243
Мисля че се досети. А и гледам той работи с истиниз преплетени с лъжи. Хем никой да не може да ги го обвини че е излъгал, хем да казва само изгодната нему версия.

# 383
  • Мнения: 4 627
VAL, първата реакция би трябвало наистина да бъде отричане. Но това е реакция на уплашен човек. Този не е от страхливите и както Алекс казва -  има стаж в манипулациите (истини, полуистини, лъжи, заплахи замесва без да се замисли даже). А и Оруч тръгва първо с: Казаха ми, че моят чичо е продал дете..., не кой да е, а конкретно чичото. Не е трудно да се досети, от кого знае истината. Плюс решителността на Оруч - истината или потъваме...
Сещам се за още нещо - Шериф не знае, че вече има изготвен списък с жените родили в периода на раждане на Елени и са изключени всички от списъка. Главната му цел е истината да не стигне до Есме.

Последна редакция: вт, 04 ное 2025, 10:14 от Katya_I

# 384
  • Мнения: 152
Страхотен епизод ни очаква! Радваме, че бързо се движи историята и не тъпчат на едно място. Съмнението, което се породи у Есме ще е добър съветник за нея. Така ще има причина да не се доверява на всичко казано от Шериф и Зарифе. Дано и Оруч продължи да е така уверен в себе си, когато истината се разкрие.

# 385
  • Мнения: 7 092
Ето го нашия основен злодей като млад. Той е, няма кой друг да е завел Есме да роди в Истанбул.



Всичко са го скроили със Зарифе заради пагубната му несподелена любов към Есме. Той е искал да я има с цената на всичко.
Е, сега е малко комично- да си чакал 20 години в затвора с надеждата, че като излезеш, лека-полека ще си уредиш отношенията със съпругата и бракът от хартиен ще стане реален и - изненада! Nature Boom Есме продължава да те възприема като батко, Адил непрекъснато е около нея и на всичко отгоре дъщеря им се появи- жива и здрава, че и умна и упорита! Satisfied

Още една музикална тема, отново много красива.

# 386
  • Мнения: 12 664

Твърд като скала, дълбок като морето - емоционалното пътешествие на Адил Кочари в Тасаджак Бу Дениз, Епизод 4

 автор: Младият вълк

В бурния свят на Taşacak Bu Deniz десетилетната вражда между семействата Фуртуна и Кочари може да се сравни само с еднакво бурната любов между Адил Кочари и Есме Фуртуна. Улаш Туна Астепе, който играе Адил Кочари, мъж, чиято сурова, безкомпромисна външност крие дълбоко емоционална душа, е крайъгълният камък на тази история за страст и отмъщение. В Епизод 4 тази забранена любов изплува на повърхността и стари рани се отварят отново: Двадесет години заровени емоции и нерешени предателства се надигат толкова бурно, колкото вълните на Черно море, които формират фона на тяхната история. Полученият епизод е пропит с лирична емоция и психологическа дълбочина, отразявайки темите за любов и загуба в народните разкази.

„Дори смърт за любов“: Болката и бунтът на Адил като любов

Епизодът започва с буря от емоции – гняв, копнеж и потиснати емоции, избухващи едновременно. Шериф Фуртуна, освободен след двадесет години затвор за убийството на бащата на Адил, заварва Адил и Есме в разгорещен спор. Въздухът е натежал от миналото: раните са все още пресни, любовта все още е в сила. Напрежението нараства, когато Шериф се изправя срещу Адил и насочва пистолета си към него. Но мъжът пред него не се страхува. Адил, изпълнен с мъка и гордост, хваща цевта и я притиска към собствените си гърди, предизвиквайки Шериф да натисне спусъка.

Това е изблик, роден не от лудост, а от разбито сърце. Адил го пее почти като плач: „Както каза влюбеният, обичах, други го взеха. Или съм мъртъв?“ Този стих е взет от анадолска народна песен, той пренася векове селска скръб на съвременна сцена. „Обичах, други го взеха / Или съм мъртъв?“ - любимата му я няма .
След сблъсъка му с шерифа, се чува вик на беда: Елени, младата жена, която Адил обичаше като член на семейството, е отвлечена и оставена да умре. В момента, в който чува, че Елени е в опасност, гневът и мъката на Адил изчезват; единствената му цел е да я намери.

Когато намират Елени, младата жена е тежко ранена и травмирана – тя е била подлъгана да го убие от Бехчет. Адил е зашеметен, без дъх, очите му горят от болка. Елени, ужасена и водена от детски инстинкт, протяга ръка към Адил. Без колебание Адил я прегръща. Тя плаче от облекчение и болка. Адил я държи здраво; едната ръка гали главата ѝ, другата гали гърдите ѝ в успокояващи кръгови движения. Сълзите им се смесват. В тази прегръдка Адил се превръща в убежище, жива крепост срещу злото на света.

Тази сцена е емоционалният център на епизода. Нито един от двамата не знае биологичната си връзка (Елени е дъщеря на Адил и Есме, която изчезна преди двадесет години), но душите им се разпознават. Бащинската любов на Адил е почти инстинктивна. Улаш Туна Астепе и младата актриса Ава Яман създават истинско усещане за травма и утеха в тази сцена. Режисьорът Чагри Байрак държи камерата върху тези пулсации; публиката усеща трансформацията на болката в състрадание. Адил взема Елени на ръце и я отнася до джипа си; той отказва да позволи на когото и да било да ѝ навреди.

Тази сцена разкрива двойствената природа на сърцето на Адил. Току-що той беше мъж, готов да умре за любов, а сега се е превърнал в защитник. Любовта на Адил не е просто романтична – тя е бащинска, безкористна любов. Той въплъщава едновременно суровата и състрадателна страна на черноморския мъж.

Състрадание и гняв: Две лица като морето
Адил довежда Елени в къщата на Кочари. Докато я лекува, той казва: „Никое дете не трябва да лекува раните си само.“ Тази поговорка е препратка към студената майка на Елени. Адил се отнася към Елени с обич като баща; лицето му се гърчи при всяко болезнено движение. Неговите твърди ръце се нуждаят от най-нежната грижа.
Тук има дълбока драматична ирония: Адил несъзнателно предупреждава собствената си младост. Защото и той се е влюбил в Есме, жена, която принадлежи на някой друг. Повторението на съдбата се предава от поколение на поколение като фолклорна трагедия.
Проклятия и признания: Влюбени в задънена улица
Кулминацията на епизода е събирането между Адил и Есме. Есме е разкъсвана между това дали да разкрие кой е нападнал Елени. Виновникът е сестра ѝ Севджан. Адил изисква справедливост; той ще накаже когото и да е. Есме умолява, но Адил е твърд: „Те ще платят за това, което са направили. В този момент любовта отстъпва място на справедливостта.“
Есме му напомня за заплахата на Адил да събори пансиона: „Построих тази сграда със сълзите си“, казва той. Адил саркастично пита: „Кога плака толкова много?“ Отговорът идва в ретроспекция: Есме плаче, докато ражда Елени. Това скрито минало добавя дълбока тежест към сцената.

Накрая Есме избухва: „Казах ти, че ще бъда прокълната, ако се влюбя в теб.“ „Прокълната съм, защото съм!“, казва тя. Маската на Адил се счупва. Това е признание в любов, но произнесено като проклятие. За тях любовта е наистина проклятие.

Адил напомня на Есме за деня, в който са се молили заедно: „Молихме се за забранен живот, но се проклехме един друг.“ Гласът му трепери едновременно от гняв и тъга. Накрая той отпраща Есме, но последните му думи са нежни. Изпращането ѝ разкъсва сърцето му.

Изпълненията на Улаш Туна Астепе и Дениз Байсал в тази сцена са зашеметяващи. В очите, тона на гласа, мълчанието е скрита вселена от емоции. Всичко е казано, без да е изречено. Двамата герои изричат ​​проклятията си като героите на народна песен. В края на епизода те остават като два уморени кораба – искат да плават заедно, но винаги се разбиват в скалите.

Двойният мъж: Камък и морето
Епизод 4 разкрива Адил Кочари в цялата му голота. Той вече не е просто мъж, а парадокс. Той намира жената, която e любов в прегръдките на друг.
Плачът на човек, чиято душа се чувства отдавна мъртва, защото принадлежи на някой друг. Използването на този стих от Адил не е просто поетичен завършек; това е декларация за духовната смърт, която душата му е преживяла, откакто Есме му беше отнета преди двадесет години.

След това Адил се обръща към Есме и Сериф и казва: „Дори да стреля, дори аз да умра, този човек не може да те вземе.“ В тези думи се крие болката на човек, който би предпочел да умре, отколкото да види заедно мъжа, когото мрази, и жената, която обича. Това не е смелост, а опустошение. Изпълнението на Улаш Туна Астепе е ужасяващо тук: погледи, изпълнени със сдържани сълзи, треперещ глас – но това произтича не от страх, а от любов, погребана твърде дълго, твърде дива, за да живее мълчаливо. В него все още има млад мъж – и този мъж е изтощен от живота в отсъствието на жената, която обича.

Но пистолетът в ръката на Шериф трепери. Той също така знае, че натискането на спусъка не убива любовта на Адил, то я увековечава. Той сваля пистолета и горчиво проклина, че Есме вече е с него. Това не е победа, това е осъждане.

Гневът на Адил става символичен. Той нарежда на Есме да си събере багажа и да си тръгне, заявява, че ще разруши къщата за гости, която са построили заедно. Това решение за разрушение не е логично, а емоционално. Адил иска да унищожи миналото им, спомените им. Може би си мисли, че ако ги обедини, болката също ще изчезне. Но душата не може да заличи това, което я определя. Заплахата му не се ражда от омраза, а от отчаяние. В свят, където Есме вече не е с него, Адил иска да превърне всичко, до което се докоснат, в пепел.

В този момент той е загубил не само жената, която обича, но и историята, която е изградил с нея. Той избира унищожението, вместо да живее без нея. И все пак, зад цялото това отчаяние, все още има любов. Това е парадоксът на Адил Кочари:
Човек, готов да умре за любов, когато тази любов стане непоносима, се опитва да я унищожи.
Бащински инстинкт: Спасение и убежище
Но Адил Кочари не е просто отхвърлен любовник. Епизодът скоро разкрива друга негова страна – силата му на състрадание и защита.
Обръща се. Като Черно море, което внезапно се успокоява и после се издига. Гневът на Адил се превръща в обич в микробуса на Елени.
Но Елени също така успокоява душевните рани на Адил. Тя забелязва мъката по лицето на Адил и проговаря. Адил най-накрая казва: „Бях победен на всеки фронт.“ Това е изключително признание за гордия му характер. Той има предвид не само битките, но и виждането на Есме до Шериф. Фактът, че жената, която обича, все още стои пред него, докато съпругата на врага му го съкрушава.
Адил признава, че е трудно да откъсне Есме от сърцето си, но казва, че трябва да го направи. Съвестта му е оформена от справедливост и чест. Неспособен да прости престъпленията на семейството на жената, която обича, Адил решава да разруши къщата за гости. „Ще ги унищожа всички“, казва той, „ще погреба спомените ни под развалините.“ Това опустошително решение е отчаянието на човек, който знае как да разруши сърцето си, вместо да го поправи. Ние, публиката, знаем това напразно: Двадесет години любов не могат да бъдат заличени с разрушение.
Правосъдието на Адил обаче е сурово към онези, които нараняват Елени. „Няма прошка“, казва той и ние му вярваме. Черноморското правосъдие – правосъдието на Кочари – не познава милост. След като спасява Елени, той измисля план за наказване на престъпниците: Оруч сключва тайна сделка с Фуртуна, завзема контрола над всички активи на семейство Фуртуна и по този начин принуждава престъпниците да се признаят. Той също така разпространява фалшивата новина, че Елени е мъртва.

Като баща и дъщеря:  Паралелни сърца
На следващата сутрин Адил и Елени водят сърдечен разговор. Елени казва, че не може да понесе дори омраза към онези, които я нараняват, но казва: „Мразя всеки, който те наранява.“ Това твърдение разтърсва Адил. Лоялността на Елени отразява нейния собствен морал. И двамата изпитват гняв от името на другите: те носят собствената си болка в мълчание.

Но разговорът приема ироничен обрат. Адил забелязва безпокойството на лицето на Елени, докато тя говори за Оруч. Той осъзнава, че тя има чувства към него. Реакцията на Адил е защитнически настроена, почти бащинска: „Не си умно момиче, за да се влюбиш в сгоден мъж“, казва той.
Влюбен, готов да умре, вместо да види: баща, който несъзнателно рискува живота си, за да спаси собствената си дъщеря; мъж, оформен от любовта, оформен от гнева.
Справедливостта на Адил не е абстрактна; кръвта във вените му се ражда от болката на изгубен баща и потисната любов. Адил едновременно умира и живее в присъствието на Есме. Той иска да я унищожи, защото все още я обича.
Когато е с Елени, виждаме морето под камъка. Той не знае, че тя е негова дъщеря, но тялото му знае: дъхът се спира, ръцете треперят, сърцето подскача напред. Тази любов се изразява не с думи, а с докосване, сълзи и защита.
Но най-разрушителният аспект на Адил е опитът му да откъсне собственото си сърце. Разрушавайки къщата за гости, той всъщност се опитва да издълбае собственото си сърце. Сякаш ако събори стените, спомените ще изчезнат. Но той не може. Това е истината в центъра на Ади Кочари: Той не може да спре да обича. Не може да остане незащитен. Той е мъж, разкъсван от чест и любов.
Той обича жена. Тази жена живее в къща, построена върху нейната болка. Той защитава момиче, без да осъзнава, че тя е неговата кръв. И с всяко вдишване се колебае между копнеж и гняв, милост и наказание.
Този епизод не само ни казва кой е Адил – той ни показва, че Адил е мъж, който носи любов, справедливост и бащинство в едно и също сърце. Той умира за любов, гори, проклина и защитава. И най-трагичното е, че се опитва да погребе самото нещо, което го е създало.
Но любовта, подобно на морето, не потъва. Тя се издига отново. И вътре в Адил тя постоянно се разбива в стените. В крайна сметка Адил не е нито от камък, нито от морето, точката, където двете се сблъскват. И там всичко се разбива, всичко започва.

# 387
  • Мнения: 2 806
Алекс ,Катя,може би не се изказах правилно
Имам предвид,как Шериф не се заинтересува,защо гръцкото момиче интересува Оруч толкова,че дори насочи пистолет към него
Защото другите наскачаха като ужилени,когато той избра нея.Майка му даже го прокълна
А Шериф някак много спокойно приема тази ситуация...

# 388
  • Мнения: 9 675
Нези, благодаря за поредната страхотна статия от младия Вълк.
За мен Шериф е много наблюдателен, затова е и такъв добър манипулатор. Той се досети, че Оруч знае истината за продажбата от Мелина, защото другите му съучастници не биха го издали, без да споменат и собственото си участие, това е нещо, което знаят много малко хора. Почти съм убедена, че Шериф забеляза с колко страст говори Оруч за Елени, така че нямаше нужда да пита нищо. А и увлечението на Оруч към Елени си е направо "обществена тайна". То на това  основание и Кочари успяха да го убедят да прехвърли парите в тяхната сметка. Но почти никой не очакваше, че той ще стигне толкова далеч, да обърне гръб на семейството си заради гръцкото момиче.

# 389
  • Мнения: 4 627
Нези, благодаря за поредната страхотна статия от младия Вълк.
За мен Шериф е много наблюдателен, затова е и такъв добър манипулатор. Той се досети, че Оруч знае истината за продажбата от Мелина, защото другите му съучастници не биха го издали, без да споменат и собственото си участие, това е нещо, което знаят много малко хора. Почти съм убедена, че Шериф забеляза с колко страст говори Оруч за Елени, така че нямаше нужда да пита нищо. А и увлечението на Оруч към Елени си е направо "обществена тайна". То на това  основание и Кочари успяха да го убедят да прехвърли парите в тяхната сметка. Но почти никой не очакваше, че той ще стигне толкова далеч, да обърне гръб на семейството си заради гръцкото момиче.
Hands Plus1
Мдаам, защото всички са възпитани, че всичко се прави за рода и няма нищо по-важно от рода; няма род - никой си. Това най-отчетливо прозвуча в записа на Бехчет. Само че ... Оруч не е никой, той е лекар и знае, че човешкият живот е първата и основна ценност. И многократно видя как Елени прилага този принцип в действията си. Що се касае до липсата на изненада у Шериф, ще добавя само, че Шериф си знаеше какво става в селото и в затвора.

Общи условия

Активация на акаунт