Въпрос за следване в чужбина,самоиздръжка

Това е съвсем различно. Тук говорим за никаква подкрепа от родителите. Много студенти работят по една или друга причина, но едно е да имаш помощ, а друго да си оставен изцяло на себе си.

Освен това преди 5 и даже 2 години беше лесно да си намери човек (гъвкава) работа. В момента поне в Германия на студентите и завършващите никак не им е лесно, защото е криза.

Иначе за това че не може да се обобщава съм съгласна. Всяка специалност и всеки университет (и всеки човек) са различни. Аз в моето следване имах по 4-5 софтуерни проекта паралелно на семестър освен лекциите и упражненията. Част от тях в групи с колеги, част от тях самостоятелно. Това заемаше страшно много време. И понеже се питаше за информатика мисля че е важно да се отбележи че (обикновено) в това следване се очаква човек да не се ограничава до посещението на лекции/упражнения и учене на теория. В икономическите специалности например (каквато също завърших) е друго, има упражнения и семинари, но не и такива големи проекти. И да, сигурно има начин човек да ги претупа, да си удължи следването и т.н. и никъде в горното мнение не написах че е принципно невъзможно. Но не е никак лесно и не бих го препоръчала. Вариантът за съсредоточено следване в БГ и заминаване в чужбина по-късно ми се струва много по-разумен. Но в крайна сметка не ние решаваме, а питащият. Така че всеки с мнението/опита си.

Бибит, че аз  какво  друго написах ...  Трудно ще е , но  ако желанието и  мотивацията  са силни, може да се пробва.  И къде  съм написала, че  в нашия  случай  е ставало  дума за  частична  издръжка от началото  до края, че да е  по-различно... Семестри наред, от  втори нататък,   дъщеря  ми работи,  изцяло се  самозидържа  с  15 часа  на седмица  в Униклиник някъде от четвърти.  Не работи  през седмицата, часовете  са винаги  през уикенда -  дневни или нощни  дежурства. Има и такива, когато  си на повикване (ако някой  отсъства), те се  плащат  и  двойно май. Тежко  е, да,  трудно  е, но ето, че е  постижимо. Сериозно учене, работа паралелно  с него, достатъчна за  пълна самоиздръжка,  завършване в точно определения  срок от 13 семестъра. Знаейки, че има много да учи  преди  третия  държавен,  отмяташе  дежурства на  колеги,  за да  си  освободи  време  за подготовка.  Кофти  малко се получи, че  договорът й  с общежитието  приключи 4-5 месеца преди  третия  държавен.  Пренасянето на  квартира    увеличи малко  разходите  й,  но пак се справяше.  И   едва последния месец-два по  НАШЕ настояване, нищо не е поискала, й  пращахме  пари, че да не мисли за  готвене/пазаруване.  Яде в мензата или  си  поръчва храна, че д а може да учи. Никоя  специалност не е лека за учене  в Германия, но  специално медицината с  тази  практическа  година  в 11 и 12 семестър е най-тежка,   понеже  си  всеки  ден  в отделенията на  8- часов  работен ден, а  получаваш  символична  сума за  това (не  че немците  са  длъжни  даже и  това да дават  при  безплатно обучение).  Но  дори и  с тази заетост  видно може да се работи. Въпрос на  организация.

Да, сега  е криза, факт.  Но евтина  работна  ръка  в лицето на  студентите  се търси и сега, на  веркщудентите  плащат   минималната   ставка  или  около нея на  час, а  бая ги товарят. Но  въпреки  това  са си гъвкави работодателите и  допускат смяна на  дни/ часове,  отсъствия,  съобразват се  с това кога  са изпити и  т.н... Трудностите идват  по-скоро с  намирането на  добра  работа СЛЕД  дипломирането.  Но и там фактът, че си  работил  по  специалността  си  още  през  следването и имаш натрупан  опит,  а не  само  голи  дипломи,  помага.

Евтина раб. ръка ... евтина. Ами при сегашните цени ...

Във  фирмата,  в която  работи  едната  ми  дъщеря,  непрекъснато наемат веркщуденти. Плащат  им  по  около 13-14  евро на  час. Ако  човек е тръгнал да се издържа  сам, а не  просто да  допринася  за  издръжката  си  след  финансиране  от  родители,  все пак  следва  да  е  наясно, че  трябва  да работи  повече  часове, няма  друг начин.  Не  може  да очаква, че  без образование  някой  ще  му  плаща  много. До  20   часа седмично   облаганията са малки, та   при  15-16  часа  седмично  чисто  биха  оставали  750 -800  евро.  И  при сегашните  цени,  ако  човек  е в  общежитие на Studierendenwerk, сумата  ще стига.  Не  за разточителство и  удоволствия, а просто  за  съвсем  прилично  живеене.
Аз  пък  донякъде разбирам момичето  (ако,   написаното   е истина, естествено).  Познавам такова  дете - можещо,  амбициозно, с подобни  на  описаните  родители, които се опитваха  да го  лимитират/притискат  при  всеки удобен случай,  да  му налагат   мнението  си. Бяха  се  съгласили за  чужбина, но само  АКО избере  специалността  Х. Ми  плю  си на  петите, без  благословията  и  финасовата  подкрепа на  родителите точно  в Германия отиде,  следваше това, което му беше на  сърцето, издържаше се само  по  време на   следването  и успя, независмо, че гарантирано му е било  трудно..В  късното лято,  за  2 месеца, доста  студенти  си увеличават  часовете и  успяват да позаделят нещо.  Състудент на  голямата  ми дъщеря хем  работеше през  седмицата  почасово като веркщудент, хем  на  разни  прояви  като концерти,  мачове,  фестивали и подобни   стоеше на  входа като  проверител на  допусканите на мястото на  събитието.Нямам идея  как се е  заплащало  това, но  е още един  източник на средства за този, на  когото му се налага да  си гледа  стриктно парите.

Ами не знам кой какви супер сили има. Аз имам едно момче 2 ри курс и не го виждам как би работил и т.н. всичко описано. В по-горен курс може , но 1 и 2 ри за сега не виждам. Но всеки си знае.

Когато  обстоятелствата  го налагат,  се активират  скритите  "супер  сили".  Щом на  сина ти не  му се налага,  свиркай  си и  викай   ура.  Не  всички имат обаче този  късмет.

Доколкото схващам от цялата дискусия - налага се на хора, решили да не учат близо до дома си. Т.е. със същия успех щеше да се наложи на моето синче, ако беше решило да учи в Рим. Не е някакво извъземно все пак.
Така започна и темата - с какво да избера - лесното, по-малко трудното и много трудното. Ами като гледам включиха се хора с всякакъв опит с различни избори и аз лично намирам , че има дост. инфо.
Най-подвеждащото инфо според моята преценка е това, което родителите дават . Т.е. не самите студенти. защото може би студентите щяха да дадат интересно мнение , което да не съвпада на 100% с емоциите на родителите.
Но както и да е . Всяка информация е полезна ако се преработи правилно и се извлече нужното. Топката е в полето на авторката. Да си решава .

Колко пък да е подвеждащо, когато 
- точно  родителите  знаят  какво  са  пратили ежемесечно/респективно не са  като  финанси на  децата  си. Дори  и хората  с въможности,  финансиращи месечно  децата  си с  доста големи  суми,  пак  имат  точни наблюдения  какво и  кога  се изпраща. Почне  ли детето да работи, обикновено  утвърдената до момента  схема за издръжка  претърпява промени. Така се изгражда/стимулира  самостоятелност у  младите. Спирането на  кранчето,  частично или изцяло,  не  прави  родителя  лош.
- когато идеално  знаят, че  детето няма  да се прибере  за празник  Х или  У,  защото тогава има  нощни  дежурства..
- когато  вместо да се прибере  по време  на vorlesungsfreie Zeit и след успешно минали изпити  в БГ детето  предпочете  да си остане там,  да поработи  повече, да си задели  средства и да  попътува  там/в  съседни  държави с  приятели за уикенда примерно..
- когато самото  дете  споделя  откровено с  родителите  си как му  протича  ежедневието, кое  го натоварва  физически и/или психически и кое не,  кога  се  нуждае от   финансова  подкрепа,  дори и еднократна..
- когато  търси  съвет от  родител  как да  подходи по въпрос, свързан със заетостта  му на работното място
- когато  човек  често  гостува на  детето  си  ( в  моя  случай на  децата  си) и със  собствените  си  очи  вижда какво  правят, как  живеят,  добре  ли са  здравословно, стресирани ли изглеждат..
- когато  очевидно са  доволни самите деца  от  постигнатото,  пък  дори и да им  е било  трудничко по пътя с  това  съвместяване на   учене и  работа
- когато  споделят лично, че фактът, че  са работили  по  време на  следването по  специалността  си,  само им е  помогнал впоследствие,  при  това  в  различни  аспекти, най-важният  сред  които  е доста  по-лесно  отварящите  се  врати  към  интересна и  добре платена  работа.
Та нека не  подценяваме толкова родителите...

Според мен от особено значение е да имаш една начална сума да покриеш първоначални разходи при първия семестър , докато се окопитиш- наем, капаро, храна за първите месеци, разходи по следването, други общи разходи за живеене..
Оттам нататък "каквото сабя покаже".

С  това  съм  съгласна на 100 %.  Там  можеш  да работиш, да балансираш  межу  работа  и  учене, да, но на  старта няма как да се самофинансираш. Та  ако авторката е  решила  да поеме  риска и да  замине  извън  БГ въпреки несъгласието на  родителите  си,  то има   пред себе  си едни  седем-осем-девет месеца да помисли  как би  могла  да си  осигури една  прилична  стартова  сума.

Защото родителя и студента може да споделят различен опит. Все пак единия е в едната ситуация, а другия в другата. Защото в случая пита бъдещата студентка, а не майка и.
Според това, което виждам , окопитването не става още първата година. Но както казах всеки си има и силни и слаби страни. Всеки си знае себе си.
Аз не виждам за какво спорим тук ?