Въпрос за следване в чужбина,самоиздръжка

Аз видях от авторката нещо за много мигранти там и риска за смесен брак, и че ще е първото момиче от рода в чужбина ако правилно си спомням Все едно сме в 19-и век Логиката на много родители е друга, ако заминат в чужбина да учат не се връщат, защото се адаптират лесно.

Ко  рекох?  Нещо,  което с  очите  си  съм  видяла. И  в класа на голямата  ми  дъщеря, и в този на на  малките едно  80%,  ако не  и  повече,   от децата  в края на  12 клас имаха освен  ДСД2/  ДаФ на ниво  С1 по немски  и   САЕ/СРЕ  по  английски.  Защо  да не  може и момичето  да знае   английски на ниво,  което да му  позволява  да учи на него? Тоест  да не  живее  въобще  в  блажена заблуда,  че  за целта са му достатъчни  детскоградински  знания.

Ако  пък  става  дума за  пропуснатите/сгрешени  букви,  извинявам се, писах  от тел.

И  въобще  какво  толкова  се  задълбава в  езика... Да,  нужен  е,  безспорно, но на място навън  той  става  само  средство.  Далеч  по-важна  е подплатата  по  другото,  за да   вървиш напред,  понеже  на място езикът   бързо може да се  доошлайфа,  но  да се  запълнят пропуски  по мат,  физика,  биология, химия   или каквото и да е друго  от гимназиален  курс паралелно с усвояването на  новия  университетски матераил  е трудно..Отпадащите  в чужбина имат  проблеми обикновено с  второто, а не с езика.

Това съм го пропуснала - дали е възможно с поведението си да е доказала на родителите си, че не могат да й имат доверие и за това да е цялата драма?
И аз няма да примирам от радост ако дъщеря ми цъфне сгодена или омъжена за някой афганистанец или сириец.

Малка Русалка,

Проблемът на авторката е, че родителите ѝ отказват да финансират образованието ѝ в Австрия, в избрания от нея университет. Поне за мен, контекстът на темата е как да ги накара. И аз изказах предположение, че не може да ги накара, защото те не приемат нейния избор.
Защо не се приема (според мен):
1. Защото тя твърди, че има C1 немски, а избира английски. Разбира се, че това не означава, че няма и C1 английски, но ако иска да учи в немско говоряща страна уж заради немския, бие на очи и е несъответствие.
2. Ако има сертификат C1, а не знае езика - отново червена лампа за родителите ѝ как ще се справи.
3. Тя търси по-лека програма, за да може уж да работи - отново за мен червена лампа като родител - като започне неквалифицирана работа, за да се издържа, какво ще стане с образвоанието ѝ?
4. Предлага ѝ се да ѝ се плати образование в София, но тя не го иска. Иска си само нейния университет.

За мен като родител, всичко това, което написах е проблем. Уж отива да си развива немския, уж иска по-качествено образования, но търси лека програма, не знам. Нещо не е баш тъй. А според мен, родителите ѝ не харесват и университета, а искат нещо по-разпознаваемо и елитно.

В Западна Европа, между другото, не е особено безопасно напоследък. Това също е според мен риск, който родителите ѝ не искат да поемат.

Искам да уточня,че ако имах подкрепа ,щях да запиша  ТУ Виена на немски ,но много мои познати там твърдят,че е невъзможно да се изкара тази програма докато работиш едновременно .Затова си мислих за по -лека ,а не защото ме “мързи “ .
Не искам в София,защото виждам повече позитивни аспекти в родния си град .

То  къде е безопасно напоследък. Дайте  да не  учат  децата  ни  у нас, ни навън,  защото опасност  дебне  отвсякъде.

Много   детински  сигурно  ви се струва  горният  пост,  но  той  може  да  е показател и  за  зрялост, не за  инат и  противопоставяне на  родителско  решение/позиция. Искам  ТУ  Виена на немски,  проучила  съм, че там работа  и  учене  трудно  вървят  ръка  за ръка  (а  трябва  да  работя,  щом няма  да ме  издържат), затова  търся  по-лек  вариант за бакалавъра,  а после  може,  живот  и  здраве, да  заложа на нещо по-елитно  за магистратура.  Не казвам, че точно тези  мисли  се въртят  в главата на момичето непременно,  но и те  са  възможни , когато  срещаш  сериозен  отпор и  търсиш  алтернативи.

Авторке, нямам  преки набюдения  над  ТУ  Виена,  но над  други  чужди университети (  в Германия),  в  които  също  трудно  се изкласява -  да.  Има немалко  деца,  които и  учат, и  работят почасово.  Не  е леко,  да, но щом  го  искаш, приемаш  негативите като натоварване, малко  свободно  време, натрупана  умора,  редки  прибирания  вкъщи  и  т.н. Не  си мисли, че  всички  чужденци (българи  в това  число),  следващи навън,  са  финансово обезпечени от мама и татко  през  цялото  следване.

Добре де, а какво ти казват родителите?
Нямаме възможност, притесняваме се, защото Х, това е тъпо, дето го искаш.

Друго - ти смятала ли си колко би ти била издръжката на месец? Вариант е година за година - да си идваш тук или да работиш цяло лято във Виена, а след това да го караш много скромно.
Още нещо: (не на мен, на родителите си): ти какво направи сама, за да постигнеш това, което искаш? Питам, защото ако се вижда само пасивност - е още един червен флаг. За да склонят родителите ти, трябва да разберат, колко е важно това за теб. Например да им предложиш (ако проблемът е финансов) да няма бал или екскурзия, а тия пари, които евентуално биха заделили за това, да са за издръжката ти, например. Или да си с много евтин тоалет, но да е скромно отбелязването.

Давам идеи... ти си познаваш родителите най-добре.

Авторке влез в сайта на кой да е университет в Австрия или Германия и разучи специалностите задочно обучение.
Все нещо ще ти хареса.
От там - работа, квартира и така
Родителите ти няма да ги пречупиш.
Сама трябва да се справиш.

Симът ми е в ТУ - Виена. Следването не е лесно, подготовката от математическа гимназия много му помага. Познавам завършили, които са работили през цялото следване, но ефектът от това е, че се наложи да учат двойно по - дълго ( 7- 8 г.) и през цялото това време беше голямо натоварване, а към края е и много демотивиращо, защото връстниците вече са завършили и започват да работят и да имат други, по - добри финансови възможности, а ти още си студент, почваш да се депресираш и някои се отказват от завършването. Необходимите средства са 1000 евро на месец за всичко. Ако се осигурят поне за първата година, може и да се получи. Иначе студентският живот в чужбина е много по - интересен, учи на много неща, разширява кръгозора. Това го казвам от позицията на човек от София, завършил в София в сравнение със съпруга ми, който по това време беше във Виена. Той си имале самостоятелен живот, а при мен нямаше особена разлика от ученическите години - живеех си в къщи с родителите ми.

Студентският живот навсякъде е интересен.
Ако и ти беше живяла с връстници – на квартира или общежитие, пак щеше да живееш интересно, дори и в България.
И обратното – ако и ти беше учила във Виена, но пак живееше с родителите си, нямаше да ти е толкова интересен животът както на човек, излязъл от зоната си на комфорт.

Не трябва за нищо да се обобщава...Интересен живот имат и студенти в БГ, сив и еднообразен имат и такива навън.Работата също не означава, че автоматично ще учиш два пъти повече..И трите ми деца работеха по време на следването.И освен , че се издържаха , трупаха и опит по специалността, което е огромен плюс при търсенето/намирането  на добре платена работа, позволяваща  развитие. Едната ми дъщеря, живот и здраве, ще завърши Медицина след 10 дни, когато й е последният държавен.Хем работеше почти през цялото следване, хем ще завърши точно навреме, без никакво удължаване.

Да, точно това имам предвид.
Ако отидеш в друг град е доста по - различно. Не е задължително да е в чужбина.
Авторката споделя, че е в доста консервативно семейство. Струва ми се, че част от идеята е и това да може да е по - самостоятелна.

Не изчетох цялата тема, само първите 1-2 страници, но реших да си кажа и аз мнението. Завършила съм 1. немска в София, висше в Германия и работя вече 15г като програмист там. И на стаж в Австрия съм била, та и оттам имам опит. Много от приятелите ми в България също са програмисти.

В Германия (и Австрия) следването е занимание на пълен работен ден. И така късат по 60+% на всеки изпит и малко хора завършват. Не си мисли как ще работиш и ще се издържаш. Аз това съм го правила от третата година нататък, но вече можех да работя по специалността, бях свикнала с езика, ориентирала се в средата, устроила... Освен това не излизах, готвех си прости и евтини неща сама и въобще не беше лесно. Завърших с 10 евро в сметката. Познавам хора които се издържаха отначало сами, но не знам някой оттях да завърши, пък какво остава с добри оценки. А оценките са много важно нещо поне в Германия, с лоша диплома трудно ще си намериш работа. Стажът по специалността е още по-важен, а едва ли някой ще ти плаща много/достатъчно за да те учи.

Следването на информатика в България има много предимства. Както казах, опитът е много важен и в България повечето студенти имат много такъв когато завършат. И следването (поне във ФМИ информатика, където бяха приятелите) не е никак зле, даже учеха доста повече и интересни/модерни неща от мен. Друг голям плюс е средата. В Германия много трудно човек си намира приятели, пък какво остава ако учи и работи от сутрин до вечер. В Австрия е малко по-лесно, но пак несравнимо с България. А приятелите от студентските години са важни контакти за по-нататък. Аз нямам нито един човек, който да ме препоръча някъде. Приятелите ми които завършиха в БГ имат връзки едва ли не във всяка втора ИТ фирма, било с някогашни преподаватели или колеги. Това е огромен плюс.

Следването в Германия/Австрия на английски ми се струва голяма глупост. Познавам хора които го направиха, аз самата карах магистратура на английски. Но това не е начинът да си в немска среда. Не е начинът да живееш сред хората. Не е начинът да учиш езика. То е решение за хора незнаещи немски, за такива искащи диплома на два езика и т.н. Но за теб? Не мисля, че ще ти даде това което реално искаш.

Честно казано, не мисля че би бил/а щастлив/а със следването под невъобразим стрес в неизвестен университет в Австрия на английски, още по-малко против съветите на родителите си. Моето мнение: Остани в България, избери си добра специалност/университет там, старай се в следването и спестявай каквото можеш. После отиди на стаж, Еразъм и/или магистратура в Германия/Австрия. Това е съвсем реалистично и по никакъв начин не те лишава от опита в чужбина.

И още две неща...

Много съученици започнаха да следват в Германия и прекъснаха, други останаха в България и по-късно караха магистратура или работиха в Германия. Аз самата пък смених специалност. Не мисли че сегашният избор е нещо фатално и окончателно. Вземи решение добро за дадения момент и гледай в песпектива. Не всичко е възможно/нужно/добро сега и веднага.

От малка учих френски и ми беше мечта да отида във Франция. Въпреки това завършвайки избрах Германия, защото хем беше по-лесно/естествено след немската, хем беше по-евтино и родителите ми можеха да ме издържат в началото. Отидох обаче по Еразъм във Франция. Това беше абсолючен кошмар за мен! Беше съвсем различно от представите/почивките ми и бях ужасно разочарована. И досега се радвам че отидох и видях, но и ми даде добър урок да не се фиксирам върху нещо по такъв начин. Не винаги това което мечтаеш/очакваш е толкова прекрасно. Понякога нещо по-реалистично/земно се оказва накрая по-хубаво/подходящо.

Успех с решението, завършването, следването!

Antiohia, няма такова нещо  като  следване на  пълен  работен  ден в  Германия.. Освен може  би  за медиците, но  дори и  сред тях има  работещи, в  това  число  едно от  собствените  ми деца. Ще кажете, да, ама  трябва да се пишат /предават  домашни,  да се  изкарват  шайнове за  допускане  до изпити и т.н, а   за това  също   е нужно  време.  Така  е, но  с добро  разпределение на нещата  такова  се намира. Работещите така  са си напаснали  упражнения,  туториуми, че  да   разполагат и  със  свободно време, в  което да работят, и  с такова  за учене/подготовка   вкъщи, и с време, макра и  ограничено, за разпускане.. Работодателите  в  това  отношение   са гъвкави,  проявяват  разбиране. Та  при  налично  желание/мотивация/устойчивост от  страна на  студента става.  Обобщения  и   по-горе  написах, че не  следва да се правят.  Това, че  работещите Ви  приятели не  са  завършили или  ако са,  то  е било с посредствен успех, който  да ги  лимитира в търсенето/намирането на  добра  работа  впоследствие, не е  повод  да се генерализира, че  винаги  е така.  Имам 3  деца, и  трите  завършиха    същото  училище  като  Вас и заради  това, че между  голямата и   близначките  разликата не е голяма,  се оказваха  едновременно  следващи в  Германия. Знаеха, че няма  как да издържаме  3  наведнъж, поне  не и изцяло. Тоест  тръгнаха оттук  с нагласата, че ще  им  се налага  да работят по време на  следването, колкото и на нас като  родители  да ни  се искаше  да  е иначе. И се справиха. В края на  следването никоя  не е била между  другото  с 10  евро  в  сметката. Научиха  се отрано да си  управляват  средствата, да  планират,  да  заделят, че даже и да пътуват бюджетно  със  състуденти. Така  че има   разни  случаи.

   Не  защитавам  авторката,  явно иска  да се отдели  от твърде  властни родители. Не  смятам, че изборът й е  най-удачният, да,  но  ако  ще  се издържа  сама,   защо пък да не  пробва? Като не  се получи , какво,  никой няма  да й мели поне, че  е  прахосала  родителски  средства.  Ще  знае, че е опитала. А  че има  шанс да се разминат  очаквания  с реалност,  има, при  това голям.  Но  дори и това най-лесно се установява с натрупване на личен  опит. Никой не може и не трябва да  я  залъгва, че ще е лесно такова начинание  с нулева  родителска  подкрепа.. Но  пък и не трябва да се твърди безапелационно -  "Край, няма  да стане. Или няма  да завършиш,  или  ако все пак  успееш, ще е  с нисък  успех".

Русалка, въпросът е изцяло ли ще се издържа сама или отчасти, има голяма разлика?

Аз се издържах сама по време на следването ми в Германия и беше доста трудно.
Вместо да се концентрираш над следването, си зает да оцеляваш финансово и то с ограничения на броя работни часове за студенти извън ЕС(тогава).
Ами зор е, не бих препоръчала точно този път.
Имах близки хора близо до мен, за които знаех, че биха ми подали ръка в случай на нужда, но това беше наистина за много краен случай.

Някои български студенти в обкръжението ми без родителска финансова помощ прекъснаха или правиха свободен семестър, за да се стабилизират финансово, други смениха специалност, трети завършиха успешно.
Ако имаш финансов гръб до известна степен, е друго- дори и с малка месечна сума.
Завърших с доста добра диплома, но нямах времето наистина да дам всичко от себе си за следването си, защото бях ангажирана и да се издържам за разлика от моите състуденти.

Приятели се намират(българи, чужденци на първо време)- но нямаш ли свободно време покрай следване, работене и битовизми, бързо може да изпушиш, за приятелства може и време да нямаш.