Седмокласници 2025/2026 - тема lll

Няма паралелка, в която да не може да се влезе със 198т.

Синът ми имаше 99,5 точки по математика в 4ти клас. Честно казано, беше ми интересно, за какво са му отнели 0,5 точки, но така и не сме ходили да гледаме. После от друга майка разбрах, че и те са имали такъв резултат и са ходили да проверят - оказа се, че е за мерни единици. Наследникът сега често ги споменава тия мерни единици 😂

Spensa, става дума за 100 + 98 точки, какво точно значение имат тези 2 точки в този случай. Може би за егото на някого, на мечтата не и пречат.
Освен това много други деца работят също здраво и постигат 70, 80, 90 точки, защото всеки има различни способности. В точките ли трябва да сме вторачени и ние и децата?

Дами, благодаря за коментарите след поста ми и отделеното време да споделите мнение!
Моето мнение донякъде се припокрива с повечето, които прочетох.
Разбира се, че ни е ясно и на нас, и на децата, че 2те точки нямат значение и е напълно еднакво, ако бяха изкарали 100т + 100т - важното е, че успяха да постигнат мечтата си да влезнат в така желаната гимназия.
Аз не бих тръгнала да обвинявам децата си, че изпитват моментна доза на "яд" след разбирането на резултатите. Нормално е, пък и аз ги разбирам и подкрепям напълно. Нито аз, нито съпругът ми е седял до тях да ги кара да учат, да им "наливаме" акъл в главата или подобни "методи".
Единственото, с което им помагахме беше да възпитаваме и развиваме "осъзнатост" и самоконтрол у тях - това, че всяко положено усилие е за тях самите и причината да го правят.
В никакъв случай резултатите не са плод на "болните амбиции на родителите", а постигнати с много усилен труд и яко учене от страна на децата. Не бих ги критикувала за моментното им чувство, имайки предвид безсънните нощи, часовете, прекрани над помагалата. Сами изявяваха желание да учат и да се стремят и борят за постигане на крайната цел.
Затова не бих спряла децата си да изпитват подобни моментни емоции, макар и да са съвсем наясно, че резултатът е повече от прекрасен и те самите са повече от щастливи и доволни от себе си! Особено при положение, че грешките са от невнимание/субективна оценка на работата.
Все пак мисля, че не е важно стремежът към определен резултат, а пътят, водещ до там.
По думите на децата, най-важното нещо, което научили в седми клас, не били немалкото придобити знания, а това, че се научили да учат.

Алилуя!!! Предполагам, че това за безсънните нощи е хипербола.

Никъде не споменавам и отричам работата и положените усилия на други деца, постигащи "70, 80, 90 точки", нито давам определение или назовавам по неуместен начин тези резултати. Всяко дете има различни способности, с което съм напълно съгласна с Вас. Не става дума за вторачване, а всеки има право на собствени възгледи, убеждения и нагласи. Поздрави!

Magenta2022, благодаря за коментара! Оценявам всяко изразено мнение в създалата се дискусия.
Всеки има право на различни цели, мечти, амбиции, както и начини да ги постигне. Смятам, че значението на използваните от мен думи се подразбира от контекста, в който са употребени.
В крайна сметка не мисля, че словосъчетанието "безсънни нощи" е акцентът и основното послание на поста, написан от мен.

Yellow flower, от всеки пост четящите си извличат нещо субективно, разбира се. Ти си знаеш какъв ти е акцентът, аз усетих възхвала на огромните усилия за преборване на НВО. Мъка, мъка .. чада божии... Да се подготвят тазгодишните страдаЮщи...

От страницата на Дидева:

https://rebusvarna.com/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B … IxiXJHWSSKtw3ivmg

Големият имаше на ДЗИ ае в 12 кл. /по старата програма,когато си беше по-високо ниво/ 98т,което си е 6,00-как ли не го молих да иде да види къде е загубил тези 2т.,защото имаше ит 10 кл сертификат С2/тогава са пълнолетни и те си проверяват/,изобщо не пожела-та децата са различни,ние родителите също.

Изглежда интересно-благодаря за споделеното,жалко че не сме от Варна...Задачите са уж като формата на НВО,но са по-завъртяни,като за прием в МГ,какъвто за съжаление няма в момента.

Magenta2022, отново започвам с това да Ви благодаря за споделеното мнение и отделеното време.
Не обичам да използвам епитети за назоваването и определянето на каквото и да е, затова ще се въздържа от отговор в такъв формат.
Всеки има правото да реши колко и как и никой не е задължен да полага . А колкото до поредицата реторични възклицания и обръщения, смятам, че всеки знае за себе си и е способен да определи важността на изпитите след 7 клас. Разбира се, всеки има различни цели и амбиции. Не е задължително изпитът да се обвързва с "мъка" и "страдание", а от личен опит смятам, че децата могат да извлекат големи ползи за напред и да гледат на него далеч не като "мъка", а като интересно предизвикателство за тях самите. Изразявам мнението си на база своите деца, така че по никакъв начин не се опитвам да го наложа или да се приеме за правилно.
Поздрави!

Аз лично никога не съм ходила да гледам работите от изпити и състезания - нито моите навремето, нито тези на детето. Не виждам и особен смисъл ако резултатът не може да се обжалва.
Винаги съм прокламирала максимата: "Гледай да дадеш най-доброто от себе си, от там-нататък влияние върху резултата не можеш да имаш повече". Колкото си показал - толкова си получил. Дали ще е техническа грешка, недоглеждане или друга глупост - това си е личен пропуск и нямаш никаква гаранция, че следващия път няма да се случи пак. Все пак този тип изпити не измерват само знания, а също и концентрация, внимание, способност за разпределяне на времето и устойчивост на психическо напрежение.
Дори след състезание обикновено казвам на детето, че вече няма смисъл да говорим и обсъждаме темата (освен ако тя не иска), защото каквото и да е направила то вече е свършено и е минало, а ние трябва са се фокусираме върху бъдещето.

_Mishlence_, благодаря Ви за изразеното мнение.
Съгласна съм. В моите виждания, това е правилният подход при подобни ситуации. Аз също съм на мнение, че след като си дал "всичко от себе си" на изпита, оценката и резултатът вече не са под твой контрол, колкото и да се обсъждат. Тук идва и друго - ако детето само иска да види работата си, по никакъв начин не бих го ограничила и да забраня това. Смятам, че на първо място са нашите деца и тяхното мнение трябва винаги да се взима под внимание. Затова в случая, ако детето изяви желание, все пак да погледне работата си, от може би интерес или чисто любопитство, няма нищо лошо и не бих му взела тази възможност.
Поздрави!

Е нашето пък не гледа като на интересно предизвикателство да учи за НВО, има си достатъчно по-интересни предизвикателства явно. Но децата отразяват в голяма степен вижданията на семейството и близките. Не намирам за необходимо да пиша пространни постове, за да убеждавам себе си и останалите, как само си е избрало да прави или да не прави нещо и ние като родители нямаме пръст в това.
Това не значи, че не полага усилия да учи и да се усъвършенства. Дори и на подготовката в училище за НВО общо взето се старае, макар и да сме му казали, че според нас няма голямо значение какъв ще е резултатът накрая.

Седнала съм с една цигара между две валирания на тревна смеска с микродетелина да чета какво правят наборите, а пък то едни благодарности и обяснения валят в темата 😂 Изобщо не ми става ясно кой какво се опитва да каже по темата със стоте точки, ама и не държа де ☺ Детето е на математика, като се върне ще пише дебело домашно по БЕЛ за училище. Имат контролно по история тази седмица, за което се знае, че ще е отговор на исторически въпрос около Танзимата в Османската империя, тъй че ще се занимава до късно днес. Само да не се стигне до безсънни нощи, щото има да броди по коридорите и ще рипам в леглото на всяко отваряне вратата. Страхотен фен съм на децата, които полагат много труд, решават по 150 задачи на ден, имат дългосрочни цели и стратегии. Ние сме дзен и сме будисти- краткосрочно планиране в рамките на дадените от майката природа възможности и сме принципа “правим каквото можем”. До колежките, които знаят, че няма да видят 98 точки- само споко, съвсем сте си добре, а децата ви не са амеби! На приемния изпит по история в СУ изкарах 5.88 (без ден уроци, но това ще го разказвам като ми поникне ливадата и си опъна летоска краката с една студена бира). Не помня някога някъде в живота да съм го споменавала освен в бгмамата или на някого да му е било зор да ме пита с колко влезе едикъде си. Това е само училище, напомняйте си от време на време! Цял един живот има и след него.

Magenta2022, благодаря за отделеното време и изразеното мнение по въпроса.
Права сте. Всяко дете е различно, съответно "гледа" на ученето по различен начин (в конкретния случай НВО) и всеки родител има правото да възпитава своите деца по правилния според него начин. Така е, децата отразяват в огромна степен вижданията и примера, който виждат в семейството, като в основата на всичко лежи възпитанието и ценностите и уменията, развити и възпитани в децата.
На мнение съм, че всеки родител решава как да възпитава детето си и е съвсем нормално всеки да има свои собствени цели, амбиции и мечти и съответно различни начини, по които да ги постига.
Така че съм съгласна, че резултатите на НВО след 7 клас далеч не определят "що за човек си" и "какво ще излезе от теб". Децата са различни, всяко има своите силни и слаби страни, като НВО-то не е обективен фактор за това.
За това всеки има абсолютното право на мнение относно важността на изпитите, аз просто споделих моите виждания по темата.
Поздрави!