Отговори
# 60
  • Мнения: 3 248
Със сигурност многото любови променят. В един момент спираш да вярваш, че има истинска любов. За доверието да не говорим.

# 61
  • Мнения: 467
За бивши любови не съжалявам.
Напоследък доста често се сещам обаче за една неосъществена любов.
Запознахме се покрай общо хоби.Като характери и мироглед доста си паснахме и аз доста често виждах себе си в него.
Направо ми се подкосяваха краката когато ме погледнеше.Определено имаше искри,но до там.
Бяхме в различни етапи от живота си и се разминахме.Изгубихме връзка с времето.
В последствие разбрах ,че се е преместил в друг град,че се е оженил и има детенце.Аз също бях вече семейна.
 Срещнах го отново преди месец(след дълги години),на едно събитие организирано от фирмата в която работя.
Пихме кафе,поговорихме и всеки по пътя си.

# 62
  • Мнения: 7 967
По назад виждам, че сте много загрижени, но в моята история никой няма нужда да бъде спасяван. Минали са много години, всеки се е справил по някакъв начин. Навремето тя много искаше да се омъжи, да има семейство и деца, което още не се е случило, почти на 40 е към момента и за това съдя, че някъде нещо се е объркало и за което имам заслуга и аз. Знам, че от няколко години има мъж до себе си, колко е сериозно и дали, вече не мога да знам. Нямам достъп до живота и, не искам и да ползвам методи, които са извън това което тя е преценила да сподели публично. Някой ден може би бих я потърсил да се видим кой до къде е стигнал, но за момента по скоро не, не знам и тя как би реагирала след толкова години.

Country Strong, аз също я разочаровах много с начинът по който я отстраних от живота си, така че кой знае. Да се засечем точно тук ще е е**си филма, честно..  Такива истории не са някакво супер изключение, срещал съм и други подобни.

Иначе всяка връзка си оказва влияние на живота след нея, особено първите и особено токсичните, в някои случаи последиците са много сериозни, не знам защо толкова уверено се твърди обратното по нагоре

# 63
  • Мнения: 8 451
Еее няма и 40 и ти я отписа, все още може да има деца. Аз реших, че е на 50 жената. Но какви истории, аз за нищо не съжалявам.

# 64
  • Мнения: 24 890
РФ, с цялата ми симпатия, но мисля, че малко надценяваш ролята си в нечий живот. Simple Smile
Може да е имало период, в който да е страдала, да се е изолирала и така нататък, поради вашата раздяла. Но чак генерално да си мислиш, че това е белязало животът ѝ и затова не е омъжена, не е сериозно.
Ако е така, значи жената има кардинални психологически проблеми и е било редно да търси помощ. Това не те прави виновен или отговорен за собствения ти или неин избор. Всеки си има глава на раменете и собствен живот.

# 65
  • Мнения: 7 967
Възможно е, не казвам, че заслугата е изцяло моя, но точно в онзи момент в много млада възраст и се натрупаха големи разочарования ( едното от мен), и други неща, които заедно мисля, че и смазаха психиката и от там така.

# 66
  • Мнения: 24 890
Всички хора имаме такива струпвания на лоши моменти и разочарования. Просто всички ги преработваме по различен начин.
Това не означава, че аз или ти сме виновни, че хикс или игрек няма деца, брак и така нататък.
Личните избори в живота са голяма работа.

# 67
  • Мнения: 8 245
Жената като по-силно емоционално зависимо същество от мъжа…
Странни твърдения при наличието, че мъжете са много по-склонни към убийство от ревност… или от страст… или че крещят и се сбиват заради наранени чувства (щото си обидил майка му или оная му работа) и то понякога фатално… или че са по-склонни към алкохолизъм, наркомания,  самоубийство… Не, хич не сте фрустрирани и чувствителни.

А пък колкото пъти съм чувала от мъж, че е “объркан”, че някоя жена му е “съсипала живота”, че е в дупка, толкова от приятелки никога не съм чувала.

Имах предвид по-силни положителни емоции, нещо като любов, щастлива, споделена голяма любов, емпатия, pадост от живота, романтика, симпатия и разни такива подобни Wink.
Мислех си, че се подразбира, защото ясно вече, мъжете сме ревниви, агресивни и депресирани/депресиращи.
Честно казано, не разбирам защо свестните жени, по подразбиране бгмамите, изобщо се занимават с мъже. Че даже им обясняват истините за живота в женски дискусионен форум.
То ясно, че мъжете сме различни и не са всички като тия тук Wink, ама според последния абзац, свестните са рядко срещани. По-рядко от добри приятелки, пък дочули сме колко често е срещано доброто приятелство между жени Wink

Скрит текст:
Една песен мислех да пусна в музикалната тема, но така пасва за тук, че не се въздържах Simple Smile
Поздрав:

# 68
  • София
  • Мнения: 16 191
Точно, Бази. Единственото, което има значение е способността на индивида да се справя с разочарованията и никой друг не може да носи отговорност за това. Всеки минава през какво ли не в живота. Другите не можеш да контролираш, единствено себе си. Радвам се, че абсолютно никой от бившите ми не ми е фактор към ден днешен (а не е, като да не съм минала през драми), и дълбоко се надявам никой от тях да не оправдава някакви несполуки в живота си с мен, еле с това, че не съм останала с него.

# 69
  • Мнения: 154
За нищо, откакто имам деца, за нищо и никой не съжалявам. Радвам се, че съм преживяла всичко, което ми се е случило, колкото и гадно да е било, защото ако само едно нещо беше различно, можеше да ги няма тях

# 70
  • Мнения: 5 714
Без на генерализирам, но и по мои наблюдения жените преживяват по-добре разочарования. Не за друго, ами просто си позволяват да страдат, когато е време и да минат през негативните емоции без да ги капсулират и задържат в себе си.

Въобще не мисля за бивши и някакви неосъществени любови. Че даже и съм благодарна, защото си давам сметка, че без тези разочарования най-вероятно нямаше да срещна човека, с който съм наистина щастлива.

# 71
  • Мнения: 1 325
Имала съм две неосъществени влюбвания, и с течение на времето се убедих колко е добре, че са си останали неосъществени. Единият се пропи и провали живота си тотално, буквално го обърна на 180 градуса, а другият е в затвора за много тежко престъпление. Но определено и двамата внесоха в тинейджърските и младежките ми години онази доза мечтателност и романтика, от които всяко момиче има нужда на онази възраст.

За бивши не съжалявам, по никакъв начин. И аз съм зарязвала, и мен са ме зарязвали - но всеки бивш е такъв с причина, и място за съжаление няма. С някои съм се разделяла с много лоши чувства, с други сме останали приятели - при всички случаи обаче остатъчни любовни чувства няма. Към някои изпитвам яд за изгубеното време, към други - радост, че сме преживяли хубави неща, и сме израснали заедно. Но няма и следа от съжаление към днешна дата.

Също така не съжалявам, че срещнах мъжа ми почти на 30, и имах доста натрупан опит в любовните отношения. Говорили сме си него, че е възможно ако сме се били срещнали по-рано, да не сме си допаднали толкова, може би дори да сме се разминали. Защото не е важно само да срещнеш точния човек, но трябва да е и в точното време.

# 72
  • София
  • Мнения: 45 435
Аз имам една стара, неосъществена любов, бяхме в обща компания, никога не сме били официално гаджета, имахме някакви закачки, аз бях много, много влюбена. Таа, в момента е милионер. Винаги съм знаела, че има огромен потенциал. Ама какво да се прави, може би бях прекалено щура за него...

# 73
  • София
  • Мнения: 579
За неосъществените : )
Понякога се присещам и изниква въздесъщ въпрос "Ами, АКО..." : ) Затова сега се старая да правя нещата по начин, който някой ден няма да ме доведе до същия въпрос.

# 74
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 641
Разговорихме се на тази тема с една приятелка, че на нея някак повече й липсват мъжете, с които по една или друга причина са се разминали и не се е получило нищо между тях. Липсвали й повече от нейните бивши, с които се е разделила. Тя даже повечето си бивши не иска да ги вижда повече, че и ги хейти.

Аз не съм чак толкова крайна, но се замислих, че май аз съм така. Понякога ми се е случвало да сънувам някой бивш съученик, който съм харесвала, но никога не е имало нищо между нас. От време на време се присещам за сладки бивши колеги. И ми изплуват едни такива приятни спомени. Може би защото не съм се разочаровала от тези хора, но когато си спомням повечето ми бивши не изпитвам толкова позитивни емоции. Да, имам хубави спомени с тях, но щом сме се разделили, дори да съм плакала много в крайна сметка тотално ги отписвам от живота си.
Скрит текст:
Чак болка не мога да кажа, че е при мен, но определено съжалявам повече за неосъществените взаимоотношения. И с по-прозаичните неща от живота съм така - например съжалявам повече за местата, където съм имала възможност да пътувам и живея, но не съм отишла, от колкото за тези, в които съм била. Като с мъжете - щом съм ги напуснала, значи е имало защо! Там вече съм крайна - не искам да живея в никоя от четирите страни в чужбина, в които съм била, дори на екскурзия не ги посещавам вече. И ако все пак непосетени градове и страни мога винаги да посетя, много неосъществени гаджета са вече женени. Laughing
А Вие как мислите?

В една от темите споменах, че бивши мои изгори съжаляват за неосъществени по тяхна вина връзки.

Казаха ми, че ме съжаляват, тоест, взеха ме на подбив.

Тук не виждам подобно отношение.

По темата: Колкото повече напредвам в годините, толкова повече се уверявам, че нещо, което не си го направил на времето, няма как да ти донесе същите емоции сега, дори да го направиш.

Кой както иска - така да го разбира.

Цитат
vяsko
Имали сте връзка с всеки, в когото сте се влюбвали?
Не сте имали несподелени чувства, нереализирани копнежи по друг човек? Машини

Такива сме мъжете - видим ли, че е навита, не пропускаме. Wink

Последна редакция: вт, 28 окт 2025, 10:26 от Al_Bundy

Общи условия

Активация на акаунт