Аз не съм чак толкова крайна, но се замислих, че май аз съм така. Понякога ми се е случвало да сънувам някой бивш съученик, който съм харесвала, но никога не е имало нищо между нас. От време на време се присещам за сладки бивши колеги. И ми изплуват едни такива приятни спомени. Може би защото не съм се разочаровала от тези хора, но когато си спомням повечето ми бивши не изпитвам толкова позитивни емоции. Да, имам хубави спомени с тях, но щом сме се разделили, дори да съм плакала много в крайна сметка тотално ги отписвам от живота си.
В една от темите споменах, че бивши мои изгори съжаляват за неосъществени по тяхна вина връзки.
Казаха ми, че ме съжаляват, тоест, взеха ме на подбив.
Тук не виждам подобно отношение.
По темата: Колкото повече напредвам в годините, толкова повече се уверявам, че нещо, което не си го направил на времето, няма как да ти донесе същите емоции сега, дори да го направиш.
Кой както иска - така да го разбира.
Имали сте връзка с всеки, в когото сте се влюбвали?
Не сте имали несподелени чувства, нереализирани копнежи по друг човек? Машини
Такива сме мъжете - видим ли, че е навита, не пропускаме.

Само дето не мисля, че едностранните чувства може да бъдат причислени към неосъществена любов, защото там не е имало шанс нещо да се случи

Иначе аз си мисля, че повечето съжаляват за неосъществени неща, защото могат да ги идеализират и превръщат в романтични филми в главата си, пък в реалния живот връзката да е не толкова невероятна.