Публикувана: 24 окт. 2025, 19:16 ч.
Последно мнение: 7 дек. 2025, 12:50 ч.

За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

14 627
539
1

# 90 29 окт. 2025, 08:01 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 4 642

Цитат на: BasilA в вт, 28 окт 2025, 20:02

Нямам аз проблем с нереализирани.
Ако съм искала някого, била съм с него.
Само един, когато бях на 15. Беше вълшебно, романтично, красиво, малко секси, малко забранено. Така си и остана.

Вълшебната флейта. Wink

# 91 30 окт. 2025, 07:41 ч.

Мнения: 2 868

Наблюдавам нещо в отговорите, може и да съм в грешка, но сякаш най-непоколебимо уверени, че не съжаляват за нищо са жени, намиращи се в дълготрайна връзка, сега. В което има някакъв резон, защото ако човек във връзка признае за свое съжаление, не тук, пред себе си дори, един вид подкопава увереността в избора си за живота в момента. Тоест в последния си избор, който би трябвало да е по-мъдър от предходните.
Дори и хипотетично да има мегдан стабилно обвързана жена да съжалява за нейни неизследвани любови, това би приравнило сегашният ѝ мъж до компромисен, а не оптимален избор. Та по-добре не. Или поне предпочитам да мисля, че е така, отколкото да вярвам, че сме в сбирка на принцеси...ама от Frozen.

Другият вариант, за който се спомена - всички връзки са били леш, какво да съжалявам - е ясен и естествен, там пак добре, че са си останали хетеро.

За протокола, не се правя на над нещата, съжалявам от всичко по много, просто такива са ми впечатленията от прочетеното.

# 92 30 окт. 2025, 08:25 ч.

София
Мнения: 16 191

А има вариант и просто да сме щастливи в сегашните си връзки Wink

Не е нужно нито да търсим да валидираме избор, в който подсъзнателно не сме сигурни, нито да милеем по нещо отминало, нито да сме безчувствени мъжемелачки. Понякога просто нещата отминават и избледняват дори от спомените.

Иначе хората сме различни и едва ли пишещите тук сме все един "вид". За себе си мога да кажа, че наистина не смятам, че някой предишен избор би бил по-добър от сегашния. Не бих се върнала при никой бивш. Може наистина да не са били най-добрите избори, но най-вече, не смятам, че са били подходящи, а каквото е било, е минало. Както вече казах, от позицията на времето, не е случайно, че не са продължили. Далеч не съм безчувствен човек, но предпочитам да влагам емоциите си в настоящето, а за миналото вече говори само разумът.

# 93 30 окт. 2025, 08:32 ч.

Мнения: 5 714

Много съм съгласна с Лъвица! Много по-странно ми е вкопчване в някакъв измислен образ отпреди N на брой години.

# 94 30 окт. 2025, 08:55 ч.

Мнения: 4 677

Ключово за всички примери е човек да си даде сметка доколко любовта е с измислен образ
Да се приземи и да си направи равносметката къде лежи линията между реалното и красивото измислено, донаписано, въображаемо, лелеяно и прочее.

И да си го преследва, докато стане реалност Grinning

# 95 30 окт. 2025, 08:59 ч.

София
Мнения: 45 436

Аз наистина не разбирам този начин на мислене на Веско. Във всяка моя дълга връзка съм влагала много любов. Но след това съм намерила начин /даже с четене и терапия/, да се науча да пускам миналото. Мисля, че това е здравословният начин на душевен живот.

А да се влачиш в някаква "ситуация - иди ми, ходи си" и да влагаш чувства там с години, определено не е здравословно.

Последна редакция: чт, 30 окт 2025, 09:07 от Rockstar

# 96 30 окт. 2025, 09:32 ч.

Мнения: 2 868

Не само е здравословно да пускаш миналото, Роки, няма по'добър вариант.
Но дългите минали връзки са изживяни и изцедени до изчерпване. Аз имам повече предвид другите, неизживяните, където нещата са се разпаднали преди да са се случили, особено ако е по наша вина.
Затова ми стана интересно относно жените, които за нищо не съжаляват.
Толкова ли пък всичко винаги им се е получавало, че едно нереализирано влюбване нямат, в което след години субекта не се е пропил и провалил с гръм, че да им олекне от колебания как би се получило с него. Като считам силно влюбване плюс лична прецакваща го грешка за комбинация с задължително съжаление, иначе толкова е било и силно.
Може пак да си щастлив сега, но сещайки се за тогава да ти е криндж, да е чувство с вкус на що не си го изживях тогава, сега нямаше да се питам какво ли би било да бъда с него. Което си е вид съжаление.
Лъвица, подсети ме за сцена от филм, в който Афродита каза на едно момче да й донесе вода, а той я прати сама да си налее. При което тя директно го попита коя е тя, жената, в която е влюбен. Защото само влюбените мъже не се хипнотизират когато ги заговори. Ти си влюбена в мъжа си и всички други са ти като изгасени лампи, вкл. в миналото. Тъй че какви съжаления, какви 3.14 евро, няма какво да се нищи и нека така си остане. Simple Smile

# 97 30 окт. 2025, 09:44 ч.

Мнения: 4 677

2.56 евро, ако сме точни Grinning

# 98 30 окт. 2025, 09:44 ч.

София
Мнения: 45 436

Аз лично грешки не съм правила и няма за какво да съжалявам. Каква грешка би могло да има при несподелена любов? Че не съм му се увисила на врата? Ами една жена трябва да има малко достойнство поне.
Впрочем, и това съм правила - да се напия и да си кажа каквото ми е на сърцето. Ами отсреща нямаше кой знае каква реакция. Толкоз стига.

Последна редакция: чт, 30 окт 2025, 09:51 от Rockstar

# 99 30 окт. 2025, 10:04 ч.

София
Мнения: 16 191

Вяско, така е, но не само. Разбира се, че не всички любови са ми се реализирали по начина, по който съм искала. Но при нереализираните е точно това, за което говори Хейзъл - нереален образ, идеализация, липсващ сблъсък с това реално да трябва да му търпиш негативните 24/7. И разбира се, его, инат, навиване на пръста. И след време осъзнаваш, че я цялата работа има много малко истински неща, които да имат общо с човека, такъв какъвто е, а не какъвто си го рисуваш. И точно когато си с друг лесно ги виждаш тези неща, защото вече другите липси са запълнени (хех) и остава само личността, която евентуално да ти липсва. И на мен не ми е.

А колкото до грешките, някога съм си мислела, че съм направила някакви, после съм осъзнавала, че те няма как да са фатални в правилната връзка и с правилния човек. Може ли да ми дадеш пример за такава грешка, която да е развалила всичко по нечия вина? Със сигурност има, но чак такива не мисля, че съм правила.

# 100 30 окт. 2025, 10:17 ч.

Мнения: 2 350

Аз разбирам какво има предвид vяsko, не едно или две литературни произведения засягат неизживяната любов, ако ние нямаме такава.
За себе си знам, че не съм влюбчива и мразя драма. Несполучливи любови не можех да си причиня даже и като тийн.
За бивши - никога не съм съжалявала или поне ме след две седмици след раздялата.

# 101 30 окт. 2025, 10:53 ч.

Мнения: 2 868

Например - поради някаква своя си причина - незрялост най-вече и произтичащите от нея страхове, опасения и глупост, човек решава, че въпреки взаимните симпатии, трябва да прекрати отношенията с отсрещния човек. Да речем единият гори, луд е по другия, който пък не, че е незаинтересован, но е флегма, трябва му време, а дотогава френдзонва. А нашият не издържа така...Оф ама и аз....няма как да го обясня това на хубава жена, на която усилията й са в посока да отсява мъжете, а не да ги впечатлява. Все едно да се опитвам да пресъздам концепцията за жажда на някоя риба. Това не е снизхождение, напротив, безсилие е. Замислих се какви конкретни грешки прави такава жена, не се сещам за хем сериозна, хем да не мога да я оборя и аз. Засега.

# 102 30 окт. 2025, 10:59 ч.

Мнения: 24 890

Няма как да съжаляваш за нещо, ако то е било за ОНЗИ момент съзнателния ти избор.
А сравнението добри-по-добри-лошо-по-лоши няма място в любовта. Всяка любов е различна и по своему.
Ключовата дума е винаги – настояще.

# 103 30 окт. 2025, 11:43 ч.

София
Мнения: 45 436

Каквото станало - станало. Въпреки че съм красива жена, ми се е случвало да ме отхвърлят. Или аз да отхвърля. Ама така е трябвало да стане и точка. Аз лично не съжалявам, защото наистина всяка следваща връзка, през целия ми живот, е била по-добра от предишната.
Няма, наистина няма в моя живот такава връзка, за която да си кажа - леле колко перфектно беше, иска ми се да се върне. Все е имало някакви кусури, които ги е нямало при следващата връзка.

# 104 30 окт. 2025, 11:46 ч.

Мнения: 5 714

От неосъществените си отношения съм научила, че не съществува такова нещо като “не съм готов”, просто някой не те харесва достатъчно. Сигурна съм, че като се обърнете назад, ще осъзнаете, че тези хора не дълго след края на вашите отношения са били напълно готови с друг.

Препоръчани теми

Липса на секс

Има ли "епидемия на самотата"?

Трябва ли жената да е "послушна"?

Дълга връзка спад на либидо

Причина:

Причина: