Дразнят ме тролове , които се дразнят от неща, които не разбират. За реторични въпроси не са и чували.
- Публикувана: 25 окт. 2025, 20:56 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2026, 18:02 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №3
Дразнят ме тролове , които се дразнят от неща, които не разбират. За реторични въпроси не са и чували.
Дразни ме приятелка, която често ме кани да се разходим. Когато излезем и тръгнем нанякъде, почти винаги се оказва, че има работа в тази посока и ме кани за компания. Нищо лошо, но защо никога не ми казва, а все едно случайно се озоваваме там, накъдето е тръгнала. Дразни ме, че не ми казва.
Дразнят ме хора, които не могат да си гледат собствената паничка, но се смятат за компетентни да коментират всеки - кой грозен, кой тъп, кой какво купил, на кого децата му какви били и подобни. Един неспиращ негативизъм за всичко и всички.
Не чак да ме дразни, но ми е много неприятно лицемерието както в социалните мрежи, така и в живота.
Напр, разни хвалебствия към не чак толкова хубави неща(визия, придобивки, ) и тн и ако някой се изкаже скептично или направи добронамерен коментар, веднага го окачествява като злобен.
Напр, разни хвалебствия към не чак толкова хубави неща(визия, придобивки, ) и тн и ако някой се изкаже скептично или направи добронамерен коментар, веднага го окачествява като злобен.
Дразни ме двойката, която се изтича да ме пререди в магазина на път за касата, макар че видяха, че съм бременна в 9-ти месец, вървя към касиерката и държа един продукт в ръка. Дамата дори имаше наглостта да се обърне и да ми каже "Извинете, че така... нали. Ние много бързаме" преди да поръча на касиерката две кафета за из път.
Дразнят ме хората, които предреждат другите. Които вървят или карат колело/тротинетка право срещу дете, пенсионер, бременна, или просто човек с тежки торби в ръцете.
Дразнят ме хората, които предреждат другите. Които вървят или карат колело/тротинетка право срещу дете, пенсионер, бременна, или просто човек с тежки торби в ръцете.
Аз се дразня на велосипедисти, които смятат, че щом са с колело, могат да карат срещу движението на платното, да преминават бързо пешеходни пътеки, да минават между коли и да карат точно където и както пожелаят, без да се съобразяват с пътната обстановка.
Не чак да ме дразни, но ми е много неприятно лицемерието както в социалните мрежи, така и в живота.
Напр, разни хвалебствия към не чак толкова хубави неща(визия, придобивки, ) и тн и ако някой се изкаже скептично или направи добронамерен коментар, веднага го окачествява като злобен.
Напр, разни хвалебствия към не чак толкова хубави неща(визия, придобивки, ) и тн и ако някой се изкаже скептично или направи добронамерен коментар, веднага го окачествява като злобен.
Позитивните коментари се считат за добри маниери и умения за общуване. Нещо като социален лубрикант.
Разбира се, че не бива да се пресолява манджата, но в определени граници е норма за не близки хора, познати, колеги. Откровеността върви при най-близките и то в граници. Мисля, че ако изобретят машина за четене на мисли няма да да останат ни едни приятели.
Колежката ти си е купила нов пуловер, който ѝ стои като сдъвкан и изплют. Не можеш да ѝ го кажеш. Честитиш пуловера/прическата и пееш в общия хор. Освен това, нещо дали е хубаво или не може да е субективно.
Все едно, че сина ми слушам. От време на време си налага разни диети и казва какво да му направя с неговите си изисквания. И по сто пъти ме пита да не съм сложила мазнина. Ама за какво да му слагам, като аз няма да го ям? Разбирам да го готвя за всички, да ме подозира. Но като го правя само за него, защо да слагам нещо, което не иска?
Синът ми беше на състезание и трябваше да влезе в определени килограми за категорията. Направих им пълнени тиквички с кайма и ориз и като почна един разпит, колко кайма, колко ориз, колко олио 🤣🤣🤣. Аз от де да знам. От години на око готвя. Снаха ми вика, ние с детето ще си ги изядем, а на него му предложи да преброи зърната ориз 🤣.
Преди все се мръщех на яденетата на майка ми и баба ми. Сега, като няма кой освен мен да готви, с удоволствие бих хапнала нещо, което друг е сготвил. Да ми се чуди човек на акъла - баба ми беше феноменална готвачка, баща й е имал ресторант навремето. Майка ми готвеше по-диетично, но също много хубаво, аз често даже не опитвах какво са сготвили.