С какво ви дразнят хората? - тема №3

Мен ме дразнят колеги, които всекидневно се оплакват колко много работа са свършили, а всъщност почти цялото си работно време изкарват в  празнословене, интриганстване или в разходки до близкия мол. Резултатите вследствие несвършената работа са хаос и проблеми, които разбира се ръководството възлага за оправяне от реално и отговорно работещите, което е повече от дразнещо.
Защо обаче такива нищоправещи индивиди не ги уволняват, а всички нарушения им се прощават и позволяват, за мен е загадка.

И, това винаги го е имало. И ще го има.
Хора се държат само, защото са рода, кум, сват на някого. 😊
Daylily , винаги има за какво.
Ще ти дам няколко примера.
Преди много години в спонтанен разговор на парти сред познати казах, че ми се иска да запиша докторантура  и обмислям в някой момент.
Приятелка избухна срещу мен много агресивно, (ама буквално ми изкрещя насреща):" ама ти не можеш, теб те е срам да говориш пред хора, ти не можеш да преподаваш". Не съм ги забравила до ден днешен.
Хората усещат чуждата уязвимост, особено онези, които те познават добре и удрят право там.
Друг случай, същия човек.
Винаги се глася за празници, без да прекалявам. Но не ходя и неглиже.
Грим, рокля, токчета.
Така се чувствм добре. Напоследък и много отслабнах. Тренирам, ям много здравословно, стриктно спазвам режим.
Това винаги се омаловажава от нея:'' аз нали съм дебела, ям си, ти не си добре, защо се мъчиш" и от сорта.
Отиваме да празнуваме НГ заедно, няколко семейства.
"О, колко си се нагласила, с една ехидна усмивка. Аз съм си по анцунг.
Много пъти го е правила и някак така хем с укор, хем иронично.
То се познава винаги. Усеща се. Аз имам много силен радар и усещам много добре кога похвалата е искрена, кога не е.
Имам редица примери още.
Ей така ме жегва, но я виждам ,че ме оглежда от глава до пети.
Същевременно омаловажава доста често мои успехи с такива подмятания.
. Лютиче 2.0 го е казала много точно.
Абсолютно вярно е това.
Последно не ми честити мой успех, над който дълго време  работих.
Направи се, че не чува, че обсъждаме това в компанията и смени темата.
Доста често ми правят вече впечатление такива неща при нея. От години се познаваме.
Но честно казано напоследък преосмислям отношенията ни. Това държание малко ме натоварва.
Същевременно в компания другите ми приятелки са коренно различни.
То си личи, че се радват за мен.
Аз съм човек с ниско самочувствие, никога не се хваля, чувствам неудобство дори ако наистина има за какво да ме похвалят.
Затова и не споделям много хубавите неща. Мълча си. Не съм супер успешна, не смятам, че съм постигнала нещо кой знае какво.
Нито страдам от излишно самочувствие.
Напротив. Обаче има безпогрешна интуиция.

Дразнят ме  хората(потребители тук), които пускат теми в бг мама импулсивно. Хрумнало им нещо и бързат да го изплюят на света. Паник атаки, комплекси, лудости и всякакви налудни мисли, които им минат през главата се пишат.
 Като някакво публично кошче за душевни отпадъци. Не се изчаква да се пренощува с мисълта, не се обмисля и осмисля.
 И все повече и повече мъже се жалят и окайват в женски форум. Все едно е настанала масова епидемия от мъже с ниски нива на тестостерон.

Само ще направя една забележка, че паник атаките са сериозно нещо.
Като, човек преборил ги, но години наред живял с това го казвам.
Колкото до темите, пускани от мъже, аз малко се съмняваме доколко са истински.

И мен ме дразни псевдопатриотизма, сега около Хелоуин става особено натрапчив.

Е, аз винаги съм си мислила, че когато някой е пасивно-агресивен той иска да го усетиш, но да не можеш да му отговориш, защото ще излезнеш много "докачлива"

По темата: Дразни ме колко назадничави възгледи и разбирания има масовката в България по повод агресия, насилие на животни, деца, жени, сексуално насилие, расизъм и тн. и тн. Защото като се каже "дразни ме злобата у хората" ми звучи много общо казано, а това за което говоря си е най-чистата злоба.

Дъми, и аз си мисля, че е така.
Но обикновено отминавам с мълчание.
Даже последно по темата с режимите и диетите ми :казах аз си знам. И веднага млъкна.
Много рядко отвръщам.
Не знам дали е добра тактика обаче.
Но го предпочитам, защото отсрещния точно това цели, да се засегнеш и да отвърнеш.
Но  от мен няма да го получи 😊

Къде са напредничеви хора в масовката, моля? Коя е тази държава или държави? Споделете моля.

Все пак повечето неща в живота не са черно-бели, както има по-прогресивни култури, така има и обратното. Със сигурност средностатистическият човек в Пакистан не носи същите виждания като средностатистическият Швед.  Не знам защо се почуствахте засегната?

Дразня се на обикновените пешеходци!!!
За тях няма правила явно!
Повечето явно си мислят,че живеят в АНглия и се движат в техния режим !

Абе, хора! Събудете се!
Дразня се, когато някой върви срещу мен и не се усеща, че е в противоположната страна!
Дразня се, когато си вървя по пешеходната алея, а някой с колело ми се раздрънчи зад мен да му направя път! Ами,не! Няма да ти направя! Защото велоалеята му е до пешеходната и е празна! Да си кара там!

Мисля,че и пешеходците трябва да се съобразяват къде вървят!
Примери има още много!

Таман се прибираме, караме колата по малките улички - тъмно, дъжд, няма осветление... И току хоп, някой в черни дрехи скочи пред колата измежду паркираните коли ей така, без да мисли изобщо, че той вижда колата, ама ние вътре го виждаме в последния момент. Естествено, пълзим и двама се кокорим като бухали, ама тези пешеходци нямат ли чувство за самосъхранение и малко здрав разум? Много се раздразних.

И мен много ме дразнят подобни, наричам ги "лисугери". И понеже шефовете искат да се свърши дадена работа, по възможност бързо и читаво и товарят реално работещите, които в един момент се оказват претоварени, а лисугерите живот си живеят.

Дразня се от неспазването на правилата /във всяка една сфера от живота/, изключително много ме натоварва и изкарва извън равновесие. Тук бих сложила и бягането от отговорност и прехвърлянето към други.
От някакви дребни тарикати, които смятат останалите за идиоти.


Точно заради такива индивиди напуснах предишната си работа, каквото реално намерение нямах.

Дразни ме напоследък все по-модерната култура на бързане - сякаш е някаква висша ценност да си постоянно запъхтян, ошашавен и подхванал сто неща наведнъж (кое е до средата, кое до под кривата круша, но всички са до някъде, нищо завършено). Не е важно какво и колко си свършил, важно е да бързаш и да имаш много задачи. Също и ако прецениш, че този срещу теб не бърза достатъчно, да му се развикаш.

Трендът на невротиците - да.
Те са толкова заети и го живеят този живот.
Не ме дразнят – смешни са ми.
//
Дразнят ме инфлуенсърите и хората, които смятат, че другите понеже цъкат в социалните мрежи и са тъпи и ще се възползват от тях – цъкни тук, сега спя с тази възглавница - цъкни тук, сега съм мега евтина с тези тиквички от лидл цъкни тук, купих си на бебето тази евтина парцалка от .... цъкни тук.
Супер, бе, и те плащат сметки, но ме дразнят.