Аз директно ходех да говоря с учителката, омръзнали са ми такива " учители" , ако им в много трудно да работят , има други . Щом всички деца не са се справили проблемът е в госпожата, а не в децата
- Публикувана: 25 окт. 2025, 20:56 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2026, 18:02 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №3
Горките деца. Директор има ли си това училище? Евентуално към него да се обърнеш за начало.
Да, към него съм се насочила. Не мисля, че с госпожата бих могла да се разбера аз.
Дразни ме т. нар. Госпожа по едикой си предмет в училището на детето ми. Крещяла им, че са идиоти и ненормалници, щот' им дала някакви листи, по които да работят и никой в часа не можал нито да си преведе текста, нито да направи нещо по упражненията. Детето е в ступор. От любим предмет се превръща в най-омразен предмет нейния, "благодарение" на "милите думи" на Госпожата. 
Чудя се аз какво мога да предприема по този случай...
Чудя се аз какво мога да предприема по този случай...Вероятно не може да въведе дисциплина и съответно да преподава материала, за да може после да ги изпита на него. Говорете с детето и евентуално с другите родители какво толкова различно се случва в тези часове.
Дразнят ме лоши хора. Вчера поне 40 минути чаках за проверка на летището - аз, очевидно бременна, и дете на две и половина, което губи търпение и нервничи. Хората се избиха да ме пререждат на опашката, възползвайки се от това, че съм заета да обясня на детето, че трябва да прояви още малко търпение. Не искам да ме пускат първа, но малко човечност щеше да ми е от полза.
Не е просто стандартите на конкретен човек.Щом масово предреждат в така ситуация,лоши са.Както и учителката, която си позволява такива поведение.Не е само тя, такива учители ги има много у нас.Както и д-ри, чиновници.
abadjieva80 отдавна живееш там и нямаш идея какъв зверилник е тук.Напомняш ми моите в Австралия.Учтиви, наивни.Някой ги бутне, те се извиняват.Мигат, не могат да реагират на грубост, но те са рядко и за малко тук.
abadjieva80 отдавна живееш там и нямаш идея какъв зверилник е тук.Напомняш ми моите в Австралия.Учтиви, наивни.Някой ги бутне, те се извиняват.Мигат, не могат да реагират на грубост, но те са рядко и за малко тук.
Лютиче, твоето детенце не е ли под 5 години, нямаш ли автоматично Priority boarding ?
Иначе груби и нетактични хора на всякъде има. Сега при нас е страшно по магазините, аз избягвам определени места, където знам че ще бъде лудница. То не точно в магазините, ами на паркингите. Дразнят ме когато решат да изчакат някой паркирал се да излезе, за да се паркиран те, но вместо да отбият за да има място да го заобиколят колите отзад, спират по средата на пътя.
Иначе груби и нетактични хора на всякъде има. Сега при нас е страшно по магазините, аз избягвам определени места, където знам че ще бъде лудница. То не точно в магазините, ами на паркингите. Дразнят ме когато решат да изчакат някой паркирал се да излезе, за да се паркиран те, но вместо да отбият за да има място да го заобиколят колите отзад, спират по средата на пътя.
Лютиче, твоето детенце не е ли под 5 години, нямаш ли автоматично Priority boarding ?
Аз останах с впечатление, че действието се развива ва секюрити чек-а.
Не е до лошотия, а до възпитание. Навремето ни учеха да отстъпваме място на възрастните, да пускаме бременни и майки с деца на опашката, а сега?
Така е, мен са ме учили на същото. Обаче сега е различно. Бременна съм в 9-тия месец и да ви кажа пускали са ме на две единствени места досега (едното беше
в болница) не че някой ми е длъжен, но ми направи впечатление за всичките тези месеци, че няма никакво разбиране, дори ме пререждаха многократно - къде ли не.
Най - голяма грубост и невъзпитание съм срещала по летищата. И аз имам подобна случка с детето, където който можеше да ни пререди, го направи. Най - цветен спомен обаче имам как съм с малкия (2г. тогава) и слагам багажа за проверка, като същевременно следя детето да бъде плътно до мен. Ей, мина един мъж, който с куфара си така удари детето, че то падна. Нито се обърна да види как е малкия, нито се извини. Моето пък се изплаши и изпадна в истеричен рев. Още ми държи влага.
Ааа, и още ме дразнят продавачките в магазините. Влизам, поздравявам и нищо отсреща. На излизане казвам довиждане, пак нищо. След Х броя магазини се изнервям и като не ме поздравят обратно не си правя труда вече да казвам нещо и като излизам, а продавачката злобно "Довиждане!" с поглед, който ми казва, че съм невъзпитана. Ми гледай си работата, честно!
И аз забелязвам, че по летищата хората отключват някакви характеропатии, без тях ще излетят ли, за къде бързат. Аз обратно, предпочитам от последните, не ми се ще да удължавам престой в затворено пространство, та да се бутам. Или като ме заблъскат на самите стълби към самолета. Напред не мога да ида, да скоча от стълбите ли очакват?