Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102

  • 18 088
  • 740
  •   5
Отговори
# 690
  • Край морета северни и южни
  • Мнения: 1 030
Добре, а как се справяте с чувството, че сте просто една гайка в машината, дори да сте тийм лидер? Дори и мениджърите в големите компании са просто една брънка по веригата, знам, че не им е лесно.

Веднъж от любопитство реших да проследя нишката от мен нагоре през моят мениджър чрез един служебен софтуер. Над него имаше сигурно 15 човека докато се стигне до високо ръководно ниво в Америка. В малка компания сякаш ми беше по-добре да съм директно подчинена на "големия шеф". Така и повече му влизам в положението. И не се чувствам като гайка. На мен това много ми тежи в големите корпорации. Но пък е много трудно да попаднеш на свестен шеф и в малка фирма. Там за роднините и приятелите важат други правила, и въпреки разнообразието от задачи в един момент вършиш няколко позиции, а ти плащат за една. Освен да пробвам да кандидатствам за работа в някой стартъп?

# 691
  • Мнения: 1 899
Сменяш с по-малка фирма, където йерархията е по-плоска, или се катериш нагоре в голямата за по-ключова позиция.

Скрит текст:
Според мен няма как да не си "просто гайка", освен ако бизнеса не си е твой. Ако си на челна позиция и под теб има цели отдели, тогава те дърпат за всички проблеми да ги решаваш и това ти дава известно чувство за значимост, но реално често не можеш да ги решиш по начина по който трябва или искаш, защото обикновено който плаща той поръчва музиката и ти си предимно изпълнител на неговите идеи и желания. И когато тръгнеш след теб идва друг.

# 692
  • Мнения: 52 144
Добре, а как се справяте с чувството, че сте просто една гайка в машината, дори да сте тийм лидер? Дори и мениджърите в големите компании са просто една брънка по веригата, знам, че не им е лесно.

Приемаш философски нещата, все пак работиш за пари, не за да оправиш компанията.  В големите компании много често има лоши мениджърски решения от гледна точка на персонала, но ги приемаш като глобалното затопляне - гадно, ама не зависи от теб и трябва да се преживее. А ако съвсем ти писне напускаш. Това е.

# 693
  • Мнения: 1 631
Правиш си твой бизнес със значима за теб кауза.
Когато си наемник, без значение за кой работиш, си просто това, наемник.

# 694
  • Мнения: 407
Но пък е много трудно да попаднеш на свестен шеф и в малка фирма. Там за роднините и приятелите важат други правила, и въпреки разнообразието от задачи в един момент вършиш няколко позиции, а ти плащат за една.
Абсолютно същото мога да кажа за българските офиси на огромните международни корпорации, в които съм работила 😂

# 695
  • Мнения: 7 408
И в българските фирми си е добре, зависи от собственика. Даже няма толкова формалности като предизвестие при напускане, предварителна заявка за отпуск и други такива.И можеш да си се пазариш за всичко директно със собственика.

# 696
  • Мнения: 86
Нямам проблем да съм гайка, стига все пак естеството на работата да ме удовлетворява  да има над какво да помисля като решение/казус, не просто да вкарвам едни данни в една система примерно. Собствен бизнес не искам. Макар и на работа понякога да се налага да имам оувъртайм, той не е постоянен, отпуските са ми отпуски, почивките почивки и не ми стоят на дневен ред по-екзистенциални въпроск като да преструктурирам ли бизнеса, колко човека да освободя и т.н. В собствения бизнес поне първите години е няма ден/няма нощ, все си ти.

# 697
  • Melmak
  • Мнения: 9 497
За мен не е проблем да съм гайка. В крайна сметка ако имам свой бизнес ще съм най-важния човек. Говоря за микро бизнес без други служители.
Но в голямата корпорация хубавото да си гайка е, че много неща са out of scope и си има екип за всичко. Ти си правиш своето, ако някой някъде не се справя, друг му бере кахъра.

# 698
  • София
  • Мнения: 22 647
Аз нямам особена драма, че съм болт или гайка, тъй като изначално приемам всички заобикалящи ме като такива. Включително, мениджърите, както вече няколкократно споменах.

По- скоро понякога имам едно гадно усещане, че не правя нищо смислено, което да има някаква реална стойност. 90% от работата по тия големи компании е напълно безсмислена. Нищо не сътворяваш, никакви реални проблеми не решаваш, не помагаш на никого. Това не ми импонира на натюрела явно

Когато работя над нещо, което наистина ме вълнува, както и когато комуникирам за него, съм доста убедителен и харизматичен човек. Но когато е за някаква глупост, ми е трудно да си извъртя езика.

# 699
  • София
  • Мнения: 1 542
Добре, а как се справяте с чувството, че сте просто една гайка в машината, дори да сте тийм лидер? Дори и мениджърите в големите компании са просто една брънка по веригата, знам, че не им е лесно.

Веднъж от любопитство реших да проследя нишката от мен нагоре през моят мениджър чрез един служебен софтуер. Над него имаше сигурно 15 човека докато се стигне до високо ръководно ниво в Америка. В малка компания сякаш ми беше по-добре да съм директно подчинена на "големия шеф". Така и повече му влизам в положението. И не се чувствам като гайка. На мен това много ми тежи в големите корпорации. Но пък е много трудно да попаднеш на свестен шеф и в малка фирма. Там за роднините и приятелите важат други правила, и въпреки разнообразието от задачи в един момент вършиш няколко позиции, а ти плащат за една. Освен да пробвам да кандидатствам за работа в някой стартъп?

Аз специално много леко го приемам, защото ако нещо съм разбрала е, че единици са хората, които постигат велики дела. За мен е важно да изпълнявам задачи, които са ми интересни, да осигурявам проекти за екипа си, където имаме възможност да изпълняваме нестандартни задачи и да се развивам непрекъснато. Аз съм от късметлийките, които могат да видят продукта, по който са работили в реалността, да го пипнат и да му се порадват. Защото, поне за мен, когато човек види как труда му прави живота на хората по-лесен, то това е много удовлетворяващо, вижда се, че от всичките усилия има смисъл и целия тоя напън и труд не е бил за нищо.

Честно казано, грам и не ме интересува колко нива има над мен. Други неща са ми важни, знам докъде бих могла да стигна чисто от емоционална перспектива, защото колкото по-нагоре по стълбицата, толкова повече се качват отговорности, ниво на стрес и очаквания.

Понеже съм работила и в малка фирма, ако животът ми даде възможност за избор, винаги ще предпочета корпорацията.

# 700
  • Мнения: 3 656
По темата с гайките - няма да сте такава само, ако работите за себе си.

# 701
  • Край морета северни и южни
  • Мнения: 1 030
Аз още получавам известия, че магистърската ми дипломна работа е цитирана в поредната научна статия. И това ме изпълва с повече гордост от всеки успех в корпоративния свят. Определено той не е моето нещо и ще търся екзит стратегия.

И аз като The Catcher in the Rye смятам, че повечето дейности в тези корпорации са без особена добавена стойност за обществото. Има една книга Bullshit jobs, много истини има в нея.

Но и с Full Heart и Pandora1 съм съгласна. Мисля да пробвам завой към медиите. Там поне това, което пишеш като резултат се чете от обществото и е по важни и интересни за хората теми.

# 702
  • Melmak
  • Мнения: 9 497
Аз от медиите идвам, там се чувствах наистина зле…

# 703
  • Мнения: 715
Защо си се чувствала зле?

# 704
  • Мнения: 2 755
Това с медиите ми де струва някаква романтична мечта. От доста време журналистиката е силно поръчкова, а голяма част от обществото няма капацитета да осмисли написан текст, камо ли да мисли критично.

Последна редакция: ср, 19 ное 2025, 12:29 от krasimilo

Общи условия

Активация на акаунт