Работа, CV-та, HR-и, съвети - 102

Сферата на медиите е доста обширна, не е само журналистиката. Има много други позиции, които са не по-малко интересни. Проблемът е, че това е доста затворена сфера и трудно се влиза в нея без контакти.

Чувствах се зле, заради ужасната среда и лошото заплащане. Завършила съм това, ходила съм на стажове и съм работила 2 г в медия.
За поръчковата журналистика е ясно, ако някой не го вярва, много е наивен.
В медиите пари взимат лицата, ама не сме всички Ани Салич и Ники Дойнов. Разбира се, че те са лицето на телевизията и няма как да не взимат пари. Обаче аз не можах да приема негативите на средата. В медиите има и акаунт мениджъри, хора, които се грижат за реклама. Не е само репортерската работа. Има много намеса в журналистиката и за мен средата е мутренска и гнусна. Буквално се пращат мейли “за да няма съкращения, нали знаете колеги, това се представя еди си как, друго не се коментира, трето без фокус там”.
В медиите почнеш ли един път, контакти ще създадеш. Обаче работата е много интензивна, има неплатен овъртайм, буквално може да се налага да работиш ужасно много. Парите не са впечатляващи, при някои колеги идват с опита. За съжаление, много от колегите от университета се отказаха, защото не искат да се продават. Мисля, че един колега добре се реализира в спортната журналистика. Повечето смениха сферата, някои са в издателства, други в маркетинг. Трети - тотално друга сфера като мен.

А нима в една голяма компания средата е не по-малко токсична? И в такива компании като Accenture, Кока Кола, поне в софийските им офиси играят яко връзките. Или в банките - в Пощенска банка другите кандидати правим тестове, но идва познатата и дори не се прикриват, то прегръдки, то метани.

Или онези в ПИБ с изчезващите от списъка им в сайта обявени позиции, които са с предварително уреден техен човек и на интервюто естествено ти предлагат по-ниска, да вършиш черната работа на техния връзкар.
Ами писна ми.

Иначе е вярно това, че медиите са платени и се използват за пропаганда.

Те и големите корпорации се изпозлват за пропаганда...колко идеологии се прокарват през тях, замислете се..понякога мисля, че това им е главната цел на фона на всичките безмислени позиции, които иначе звучат сякаш са нещо уау в Linkedin. Отдлено да не говорим, че държавата ни загива и вече няма кой да произведе едно копче или един домат ама юруш всички на безмислените позиции по корпорациите, щото си е комфортно, няма какво да се лъжем, ама то и това е с някаква цел направено.

Аз все в големи корпорации работя от 10 години. Зарязах журналистиката в трети курс като работа и после една година избутах да завърша.
От трети курс, бях на 22 тогава, съм в корпорациите. Има и много токсични, два пъти отказвам на Кола Кола. Обаче има и по-нормални места. Аз самата не търпя и като не ми хареса нещо, сменям, местя се, дори в същата компания да е. В големите фирми зависи кой ти е прекия мениджър, ако е читав, и ти ще си добре.

Обстановката в медиите и тази в корпорацията е много различна. Несравнима. Сигурно, защото съм била и от двете страни. Кратко време (през пандемията) работих в агенция за дигитален маркетинг и пак работех с доста медии, припомних си защо не искам да съм там.
Не е просто до пропагандата, а до директния натиск, бълването на глупости, колкото да публикуваме непрекъснато нещо на сайта и да се клика. Много неща са, имам приятелки, които се преориентираха и в ПР, там също е ужас.

Beach Bunny, явно аз живея в друга България. Може ли да дефиираш как точно играят връзките? Питам, не за да се заяждам, а защото аз друго виждам. За протокола имам близо 27 години трудов стаж...
Моите наблюдения какви са - всички начални позиции са много тежки. Първо, защото пробивът по цял свят е труден, независимо от сферата и второ - защото заплащането е не особено високо. Младите нямат и много търпение, все бързат да вдигат позиция и рейндж, а светът не работи така. А ако повишат комшията по бюро - то веднага той става връзкар, подлизурко, протеже на мениджмънта и т.н. И идва някой борец за справедливост и почва да ти обяснява колко е нечестно всичко. Един такъв, помолих да ми каже според него кого трябва да повишим, да направи списък и да го защити. Зададох и критерии, ама познай - намал информация, нямал картина. Е хубаво, ама тогава как разбра, че е нечестно?

Голяма част от хората генерално - млади и стари, често нямат реална представа за себе си и обвиняват обкръжаващия свят. Не всеки е роден за велики дела и често хората нямат нужното умение да се "продадат" на пазара на труда. Когато се избира човек за екип, се гледат доста повече неща от това, как се е справил на теста, а и такива много важни неща, като как би се вписал в съществуващия екип, това, което му липсва като знания и умение (винаги има нещо, което липсва) за колко време може да се навакса и до колко съществуващия екип може да живее с благия му характер. Да, последното е субективно, но винаги, абсолютно винаги, когато съм направила компромис с характер, винаги съм сгрешила.

Друго нещо - ако видя близък ми човек на интервю, когото не съм виждала отдавна, какъв е проблемът? Ти проектираш веднага, че дамата е привилигерована, а всъщност може да е взет съвсем друг човек. За теб е важно едно - не са взели теб. Кой са взели - ми тяхна си работа. Щом не ме вземат мен - спира да ме интересува, следващата фирма и така...

Още нещо - била съм няколко пъти в ситуацията, която описа с ПИБ. Не приемаш и толкова, да не са единствената фирма на земята... А може и да приемеш, с ясното съзнание защо го правиш - да натрупаш опит за 2-3 години, да откраднеш занаят и т.н. А после да търсиш друго. Това обаче отново не прави средата токсична - просто не си покрил нечии очаквания и критерии, това е.
Колкото до изчезващи позиции - не са само връзкари, а хиляди други неща. Например - вътрешни трансфери, повишения на служители, затворени позиции от по-високия мениджмънт, реорганизация....

Връзките имат отношение към токсичността на работното място, защото често такъв тип хора имат гръб, когато оплетат нещата, и те никога не са виновни. А в случай че някой от съответната приятелска група не харесва/е в конфликт с колега, то обикновено цялата група изолира този човек или се настройва срещу него.

Дея, напълно съм съгласна с това. Като цяло, често когато човек не може да защити собственото си усещане за важност и да се позиционира така, както смята, че заслужава, веднага другия става връзкар. Това не винаги е така, особено в големи и международни фирми. Причината е проста: трябва да се върши работа и често и високия мениджмънт иска организирани и можещи хора, а не учинайката на шурея на баджанака на еди си кой тийм лидер/мениджър.
Не мога да отрека, че си има и откровено шуробаджанашки фирми, но това не е толкова по международните фирми, колкото в държавните структури.

Групирания винаги има. Няма как да се избяга от това, защото хората се събират по интерееси. Често се подкрепят едни други във вярвания, да, ситуацията с един изолиран съм я виждала, но тогава (аз поне) вземам доста крути мерки, като например смяна да екип, размествания, така че двама скарани да не им се налага да работят заедно и т.н.
Колкото до позициите и кариерното израстване. Онзи ден си говорихме в работата, че има голяма доза субективизъм в това, защото за тийм лид позиция или за мениджър в играта влизат и други качества. А и (ето тук е най-големият субективизъм, според мен) - хората подсъзнателно се доверяват на себеподобни - например, един организиран и незакъсняващ човек ще се сработва с такива; артистичните се сработват с други артистични, та и мениджърите си избират хора с близки до техните разбирания и светоглед за начин на организация, дефиниция за свъшена работа, ако щеш и верую. И ето ги приказките за шуробаджанащина се появили. Или ако е жена и се е издигнала, то тя ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е нечия любовница. Ако вярвах на слухове, вече съм сменила 7 или 8 любовика, ама както един от колегите каза - благодари за комплимента и гледай напред.

Ами, при нас всичките добри позиции са запълнени с нечии хора. Няма ни един случаен. Дори тези, за които съм мислела друго, след толкова години се оказва, че са на някого. За средняшките можеш да се добереш, ако си кадърен, само за най- тъпите може отвсякъде.
И когато се освободи позиция от първия вид, се прави и струва да няма официален подбор.

Аз, примерно, изобщо не се имам за човек с нереална представа за себе си, много дълбая, даже имам склонност да се подценявам, но мога по разбивка и добре аргументирано да кажа защо на едната длъжност аз бих била в пъти по- добър кандидат. Само че това значеше да махнат човека, с когото си спят по домовете и спалните, защото за него вече нямаше работа.

Освен това, съм била и страничен наблюдател и очевидно незасегната. Пускат позиция и човек, когото аз познавам (не съм препоръчала) и е чудесен кадър откъм умения бива отхвърлен с много тъп претекст за конкретна платформа, която избраницата на шефа, която мяука по дискотеките, обаче на владее. Жената е външна за нашата фирма и няма как да знае, че е била отхвърлена, защото те вече си имат човек.

Не всеки става за ръководител, аз например не ставам, не мога да правя забележки, не мога да глобявам, не мога да кажа на някой, че е освободен от работа. На сегашната ми работа ме викнаха да въведа ред и да строя младежта, аз върша и повечето тяхна работа. На предишната собственика беше казал ,,вие сте тука да ги командвате, който не изпълнява-глоба". Един не съм глобила, как да го глобиш, като знаеш, че се работи за тия пари и семейства хранят?

Аз с връзки досега работа не съм си намирала, голям съм карък значи, все по интервюта ми се налага да ходя Като по-малка нямах контактите. Сега имам повече контакти, но пазара е свит и в техните компании нямаше отворена подходяща позиция. Съответно пак се наложи сама да си намеря значи

Майтапът настрана, това, че е избран вътрешемн човек или е препоръчан от колега (разбирай препратили са СВ-то му на ЧР) в повечето по-големи компании не означава, че тези хора не преминават през редовните етапи. Опита показва, че най-качествените кандидати са били или дългогодишни вътрешни, или препоръчани от колеги. Чак ако няма кандидат по тези два параграфа се обявява позицията навън и естествено е entry позиция. Не го намирам за нещо "с връзки", защото 5 колеги може да са препоръчали човек за 1 позиция и кандидатите си минават интервютата, накрая се избира един, който е бил препоръчан. Така се намират по-качествени кадри и навън се пускат по-джуниър позициите, пък ако те се задържат достатъчно в компанията, може и да се отвори по-синиър позиция след време.

И в големите корпорации се дава и възнаграждение, ако препоръчания човек от теб бъде нает. При нас едната част от сумата се изплаща като подпише договор, а другата като направи 6 месеца. Аз не съм го правила, защото това е и нож с две остриета. В стари фирми съм препоръчвала (без бонус) и хората се отказват или не се справят. Преди време една позната започна при нас. Тя не знаеше, че работя в тази фирма. Щях да я препоръчам заради бонуса, ако аз знаех, че тя има интерес. И всъщност момичето много добре се справя. Загубени едни 1000 лв 😃

Винаги съм препоръчвала хора, не ме интересува справят ли се, защото не ги наемам аз. Има си чр и мениджър да ги оценяват. Аз само ги свързвам. Колко хора направиха маса пари от препоръки, аз да не съм луда да се правя на по-светец от папата. Ако не са доволни от тоя кадър, не съм го наела аз! Много други, без препоръка са били къде по-отчайващо некадърни.

При нас също се вижда връзки и влияние, но е абсурдно да се мисли за някакво връзкарство за всяка позиция. Много хора знаем за няколко дами, родили деца на този и онзи мениджъри (на високо ниво). Е, те са на хубави позиции.
Една друга, много млада и много нахакана стана любовница на друг мениджър и сега обикаля свят на всяко пътуване е тя! Ама то е много видно, защото не се крие и всички сме наясно какво се случва. И другите пътуваме, просто не всички спим с шефа.

Бонус за препоръка си е нещо стандартно за американските компании поне за търсени позиции. Виждал съм по $5К и по $10К бонус в предишни работи и години. Не мисля, че рефлектира чак толкова зле на препоръчващия ако човека не се справя - то затова си има и пробен период. Аз съм го правил веднъж - мисля дадоха ми бонуса след около 5 месеца. Понякога препоръката е просто да препратиш CV-то на някой, който е познат на познат.

Намирането на кандидат чрез познати тук пък е най-желания вариант за наемащите и е най-сигурния начин за кандидата да получа по-голям шанс. Търсенето и намирането на добър кандидат е изключително скъпо и препоръката намалява риска да се търси човек отново. Така, че според това голяма част в американските компании са връзкари.
Аз като почнах на сегашната работа, половината в  отдела бяха дошли от едно и също място, придърпани от шефката. Нямаше нито един неквалифициран. Сред по-късно назначените в отдела имаше такива, които не бяха добър избор и никой от тях не дойде чрез препоръка. Обаче тогава назначавахме много и някои минаха през ситото. Интервюто не е достатъчно да прецениш кандидата.

Аз нямам предвид това под "нечий човек".