Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

Пълни самолети с европейци които отиват в Русия няма.
Китайци, Индийци, Виетнам, Турция, Саудитска Арабия, Иран, Куба.

Сетих се за един лаф,който чух.

"При комунизма имах повече пари,но днес живея по-добре"

Самата истина вероятно. Тогава нямаше толкова неща за купуване. Отчасти поради соц-дефицита на стоки, отчасти поради самото време - без толкова произвеждани и предлагани глезотийки, джаджи, дрешки, екскурзии и всякакви изкушения. Достъпни поотделно в сравнение с преди, но много и всякакви.

Демокрацията не ни провали. Тя ни даде правото на избор, но ние не се възползвахме разумно от това. Всъщност без закон за лустрация, в каква демокрация живеем - малко фалшива, задкулисна.

Относно пропогандата, че никой не желае да ходи като турист в Руссия - няма такова нещо. Миналото лято цяла група американци и българи (;приятели) с двойно гражданство обиколиха туристическите забележителностни и туристи не им липсват от всякъде.

За туризъм има много по-опасни и неуредени дестинации по света, отколкото Москва и Петербург.

Почти всеки ден минавам покрай Света Неделя/Балкан и се чудя на италианците , дето викат "белла, белла". Ама аз съм си дърт, кисел софиянец.

Един познат, роден в края на 80-те, твърди, че помни как хората по комунизма били много щастливи и че му се искало да е живял тогава. Само дето при падането на режима е бил на година и половина, а сега има към пет години трудов стаж. Е, спомените явно са наследствени.

Моят познат, който твърди същото, е роден 1973. Спомените идват по всякакви пътища. Къде детски, къде разкази от мама и татко, все точни, всеобхватни и обективно преценени. Не изключвам теоретично и себе си, макар че всеки в собствената си глава е обективен.

Каква памет! Да помниш Натали от 90те години, за която само си чел по вестниците.

Срещала съм през 1990те, в западна Европа, хиляди български граждани най-различни социални слоеве и етноси, които без особени финансови възможности в България са успели да дойдат в западна Европа. Ако една Натали им е правила врътки, са могли да си извадят италианска или испанска виза и да дойдат без проблем във Франция. Моя съученичка, студентка във Франция, дойде до париж чрез някаква религиозна секта на Мун, на техен конгрес. Докарали ги с автобус Чавдар. Френският граничен контрол казали на шофьора, че ги пускат във Франция, защото пътуваме свободно отскоро и не знаем законите, но по принцип такива автобуси не бива да се движат по френските пътища. С Чавдар съм идвала и аз, освен с влак.

Не знам какви са били обидните въпроси. Ходила съм на интервю в британското посолство. Впечатли ме, че английският на преводачката беше по-лошо от моя и нищо друго. Опашки имаше, разбира се. Не попитаха нищо особено. След това, с английската виза можеше да си взема каквато искам европейска, транзитна. За транзитните визи интервюта нямаше. На таблата на всеки ВУЗ висяха обяви за летни бригади, стажове, възможности за преместване в западен ВУЗ. От някоя година през 90те започна и програмата Еразъм. Във вестниците имаше и доста обяви за високоплатена работа в чужбина, не само в ЕС. Съседка отиде легално на норвежки газови платформи, а след това саудитски. Отвори се и трудовия пазар на залива. Щях да отивам стюардеса в Кувейт, но започна войната. Имаше обяви и за ОАЕ и две съученички отидоха.

Познавам доста български спортисти от моето поколение. През 90те всички, които пожелаха, заминаха да се тренират в чужбина. Много и останаха като треньори. Двама имаха проблеми да пътуват в Европа, но защото бяха осъждани там. Ревящите по вестниците това може да са го спестили.

И как, като давали трудно визи, България намалява с над милион точно в това десетилетие? Половината ми съученици от гимназията през 90те бяхме учили, специализирали, работили или просто пътували из Европа.

Е, добре, права си Невена. Особено втората половина на 90-те, покрай "Виденовата криза", много народ стегна багажа и излезе по  Европа и Америка, включително и аз.

Като чета тук и ми се вижда, че комунизма е като казармата - един възхитен, спомня си с умиление, друг не иска да си спомня въобще.

Само не знам 90те какво общо имат с комунизма, ама карай

Е, да кажем, че тогава беше "суровата демокрация по български", в която се опитахме да се провалим.
В интерес на истината, трябва да признаем, че успяхме въпреки всичко.
Можеше примерно да се хвърлим в някоя война, да ни завладее някой, да забием още по-дълбоко в инфлацията, да не влезем в ЕС, въобще ако се напъна мога да измисля още 5 сценария на истински провал, какъвто нямаме.

Преди 20г. наши познати от Генуа искаха да посетят ГУЛАГ и голямото им учудване беше, че не е възможно! Те си мислели, че е музей, както нацистките лагери в Германия......

Това са много лагери на територията на бившата СССР. Нима няма нито един "преустроен" в музей?

Един приятел ми е разказвал, че някои селища за заточеници в Сибир сега са преустроени на симпатични селца и хората си живеят там.