Не е имало според това, което на теория би трябвало да бъде комунизма, съгласна съм.
- Публикувана: 27 окт. 2025, 20:15 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2025, 23:27 ч.
Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?
Комунизъм в утопичния вид, от книгите, май се опитват да разиграят в някои държави в Южна Америка, но пропадат за няколко години.
Между другото, във скандинавските държави са много завили наляво, но те са си го измислили как да си го поддържат с високи данъци и стриктни правила.
Между другото, във скандинавските държави са много завили наляво, но те са си го измислили как да си го поддържат с високи данъци и стриктни правила.
За комунизма реват хорага, които тогава са били на позиция да крадат, а сега не са. Факт е, че тези, които продължават да имат достъп, не реват. Явно сега е по-добре.
За мен проблемът в България е че на частната инициатива се гледа като на престъпление от страна на държавата- в това отношение нищо не се е променило. Да се опитваш да развиваш законен бизнес без да даваш рушвети е най-презряният грях, който можеш да извършиш в България и администрацията се стоварва на главата ти с цялата си тежест и мощ.
За мен проблемът в България е че на частната инициатива се гледа като на престъпление от страна на държавата- в това отношение нищо не се е променило. Да се опитваш да развиваш законен бизнес без да даваш рушвети е най-презряният грях, който можеш да извършиш в България и администрацията се стоварва на главата ти с цялата си тежест и мощ.
С такова управление и с такъв материал, толкова.Както писаха по-горе, на разни хора, клики и направо бандитски шайки, им е доста изгодно това състояние на държавата и народа. Впрочем май и на някои от Запада и Изтока също.
Така че естествения манталитет на българина от последните години ( и на балканеца като цяло ), е изкуствено подхранван отвън и отвътре към тази нативност.
И няма как да сравняваме съвсем различни неща ( и народи примерно ), и да искаме накрая всички да излизат като от един калъп.
Така че естествения манталитет на българина от последните години ( и на балканеца като цяло ), е изкуствено подхранван отвън и отвътре към тази нативност.
И няма как да сравняваме съвсем различни неща ( и народи примерно ), и да искаме накрая всички да излизат като от един калъп.
Това пък дядо ти да е бил комунист е толкова смешно обвинение! Един ден се заговорихме с БМ и се оказа, че и на двамата прадядовците ни са били дейни млади комунисти, участвали даже в Септемврийското въстание или някое подобно. В началото на миналия век идеята е била много модерна и привлекателна.
Това пък дядо ти да е бил комунист е толкова смешно обвинение! Един ден се заговорихме с БМ и се оказа, че и на двамата прадядовците ни са били дейни млади комунисти, участвали даже в Септемврийското въстание или някое подобно. В началото на миналия век идеята е била много модерна и привлекателна.
По темата - имаме достатъчно изоставане покрай османското .....както е политкоректно да се казва. Таман да дръпнем - хайде съветското. През това време в други държави са си натрупвали първоначалния капитал - с експлоатация на хората, каперство и влачене от колониите, обаче вече е добре забравено.
Сега се сещам, как по соцвреме ни обясняваха, че монголците прескочили един обществен строй и от феодализма се приземили в социализма. Ама това не става току-така, обществото трябва да узрее.
Моите впечатления пък са обратни - тече яко активна пропаганда, особено из социалните медии, колко прекрасно е било по социализма.
Един познат (син на комунист със сравнително висок пост от соца, между другото, иначе свестен човек и интелигентен) наскоро заяви: "При социализма хората бяха щастливи, а сега не са". Мисля, че е прав, макар и не по причините, които има предвид - тогава ни наливаха в главите колко хубав е животът ни, сега слушаме мрънтеж и реване колко сме нещастни, разбира се, това в промеждутъците между две изказвания колко е скапан и долнокачествен "българинът". Няма как тия всеобщи нещастни въздишки или съответно бодро вперени в бъдещето щастливи взорове да не повлияят на голяма част от хората.
Иначе съм сигурна, че повечето не биха се върнали доброволно в соца с дефицита, лицемерието и връзките, а не какъвто е в спомените им. Моите спомени също не са изтъкани от тъга и сивота, но помня и това. Айде, лицемерието и връзките за много хора са естествена среда или приета необходимост, за други "сега е много по-зле", само че дефицит на елементарни стоки и затворени граници почти никой няма да понесе, колкото и да реве как сега било същото, щото нямаме пари да си го позволим.
Един познат (син на комунист със сравнително висок пост от соца, между другото, иначе свестен човек и интелигентен) наскоро заяви: "При социализма хората бяха щастливи, а сега не са". Мисля, че е прав, макар и не по причините, които има предвид - тогава ни наливаха в главите колко хубав е животът ни, сега слушаме мрънтеж и реване колко сме нещастни, разбира се, това в промеждутъците между две изказвания колко е скапан и долнокачествен "българинът". Няма как тия всеобщи нещастни въздишки или съответно бодро вперени в бъдещето щастливи взорове да не повлияят на голяма част от хората.
Иначе съм сигурна, че повечето не биха се върнали доброволно в соца с дефицита, лицемерието и връзките, а не какъвто е в спомените им. Моите спомени също не са изтъкани от тъга и сивота, но помня и това. Айде, лицемерието и връзките за много хора са естествена среда или приета необходимост, за други "сега е много по-зле", само че дефицит на елементарни стоки и затворени граници почти никой няма да понесе, колкото и да реве как сега било същото, щото нямаме пари да си го позволим.
Има известна разлика във версиите в зависимост кой на каква възраст е бил. Ако очевидецът е бил човек с ангажименти - днес такива хора са на 60+ - версията е, че е имало проблеми, но са се замитали под килима на пропагандата и невъзможността да направиш нещо. Другият тип очевидци, които са били бебета или подрастващи без сериозни отговорности извън оценките в училище и личната си хигиена, сега на 40-50, пък масово хвалят ‘онова време’ и колко им е било хубаво. То и на мен ми беше хубаво детството през 90те, по времето на най-мътните и опасни години на прехода, ама родителите ми хич не помнят периода с добро 
Сещате се.
Сещате се.
Още от първия пост и във всеки втори следващ се оправдава очевидно незадоволителната ситуация в страната с "манталитет".
Няма такова нещо като манталитет на ниво държави, това е просто елементарно оправдание за неуспелите.
Има икономика, външна и вътрешна политика, които определят в голямата си част нивото на живота за масовия човек.
Грешките трябва да се търсят там.
За мен лично парадоксът в днешна България е, че никога не сме били по-богати, но едновременно с това, никога (поне след освобождението), страната не се чувствала толкова близо до Третия свят (неразвитите страни).
Няма такова нещо като манталитет на ниво държави, това е просто елементарно оправдание за неуспелите.
Има икономика, външна и вътрешна политика, които определят в голямата си част нивото на живота за масовия човек.
Грешките трябва да се търсят там.
За мен лично парадоксът в днешна България е, че никога не сме били по-богати, но едновременно с това, никога (поне след освобождението), страната не се чувствала толкова близо до Третия свят (неразвитите страни).
Много ми харесва прочита на д-р Мирослав Ненков - жалещите за социализЪма и комунизЪма са хората, които тогава са били млади. И няма общо с реалността - жалят за младостта си. Колкото и хубаво и/или лошо да е било - едно е да си 20, друго на 60. И винаги, винаги, винаги миналото ни се струва по-хубаво от настоящето. Защото човешката памет е избирателна и мозъкът на здрав човек не се стреми да помни лошото. Та така...
Хубаво-лошо - минало е. Но има отпечатък. И няма воля да се промени нещо. Или пък просто още не е минало достатъчно време.
Знаете за Моисей и 40те години в пустинята. Трябва да се сменят поколенията и нещата ще се променят от самосебе си, ако преди това не ни затрие нещо по-радикално....
Време и търпение. И позитивни мисли!
Хубаво-лошо - минало е. Но има отпечатък. И няма воля да се промени нещо. Или пък просто още не е минало достатъчно време.
Знаете за Моисей и 40те години в пустинята. Трябва да се сменят поколенията и нещата ще се променят от самосебе си, ако преди това не ни затрие нещо по-радикално....
Време и търпение. И позитивни мисли!