Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

След 1980г. имаше, но някои бяха BETAMAX. VHS постепенно се наложи.

В НДК и Операта зимата имаше редовно гостуващи световно известни диригенти, оркестри, хорове и певци и билетите бяха смешно евтини. Имаше и ревюта на известни модни къщи, макар и продукцията им, изключая парфюмите, да не се продаваха в БГ. С майка ходихме на ревю на Нина Риши в НДК за нещо като 2 или 5 лева входа, като срещу билета подариха торбичка с мостри на всичките им парфюми и шалче. 

Касетофон имахме и съм виждала в продажба по магазините, но на цена 4:1 с корекомската. Имахме касетофон и видеокасетофон, но видеокасетофона и телевизора не знаех как се пускат даже и не ме интересуваха. Исках уредба Technics, но май нямаше в БГ тогава. Уредбата представляваше различни уреди - касетофон, видеокасетофон, грамофон, радио, примерно, наредени една над друга и с отделни колони. Накрая майка клекна и купи някаква с хубави колони, но не беше Technics и набързо я прибра някъде след оплаквания от съседи заради дънеща от нас музика по нощите. Знам, че от чужбина я домъкнаха, но трябва да я питам откъде. Тя слушаше оперна музика на нея, което също много не се харесваше на съседите.

Парфюми на Нина Ричи (така я знаем тук) се продаваха, помня как имах планове за 1 година да събера за парфюм на майка си. 50 лв. за Лер дю тан някъде през 80-те години.

Така е , ужасно беше, човекът имаше един специфичен тембър
Починал е наскоро, за съжаление.

Ето тук има интервю с него, интересно е за който не помни.

https://www.novetika.com/vasil-kozhuharov-glas-vhs-filmi/

По моето младежко време бяха полулярни Spice Girls и Backstreet Boys 😄, няма да забравя никога като ми взеха първото списание с любимите ми спайски, май още го пазя някъде.

И то какво излезе, не е демокрацията да ни е развалила, а времето на младост и волност е отминало, и сега сме зле 

Парфюмите на Нина Риши се произвеждаха в България през 80те и затова, може би, ги имаше на свободна продажба извън Кореком. Тогавашния L'air de temps беше сред любимите на майка ми. Аз носех по-новия, лек и модерен Fleur de fleur. Имаше и хубави парфюми на СD (не Christian Dior). Единият, любим на майка, с кафява капачка, беше едно към едно с днешния Chloé EDP, същата сапунена, мускова и сладка миризма. Lancôme трудно се намираше за левове. Magie noire на Lancôme и Evasion на Bourjois бяха парфюмите на майката на приятелка. През 80те супер модерните и скъпи бяха Opium и Poisonна Диор. Не съм ги виждала за левове, освен Poison веднъж. Добре, че майка не го хареса и ми го даваше. Любим ми е, но не ми седеше добре. Мечтаех си за някой на Есте Лаудер, но даже и за абитуриентския бал нашите отказаха да ми го подарят.

The Spice girls са от късното ми моминство и не ме интересуваха. Харесвах само Виктория от тях, и то визуално, както и мулатката. Русата ми идваше груба, грозна с това широко лице и твърде обикновена в Лондон. Сега в Лондон такива лица почти не се виждат.

По английските списания през 80те виждах само кралското семейство със смешните, старомодни, някак си, дрехи и тук там Джоан Колинс, Шърли Беси, Елизабет Тейлър или друга по-барната и младолика мадама, обикновено живееща в САЩ. Майка ми и бабите ме плашеха, че ако продължавам да се тъпча със сладолед и пържени картодфи със сирене, ще заприличам на дебелите англичанки. Френските списания ми харесваха повече и грухтях от радост като докопам някое по Черноморието. Бяха пълни с елегантни и красиви хора, монегаските принцеси (Монако), манекенки, актьори, певци. Обожавах лентите с парфюми в модните списания.

И това го има, критикуващите в много случаи бъркат социализъм и младост.
И майка ми казваше, че е имала прекрасна младост (и то не защото е дъщеря на АБПФК), през 50-те години, когато за много хора хич не е било розово положението.

То само фактът, че си бил млад и здрав и близките ти, които вече ги няма са били с тебе, стига.

Иначе си беше тъпо и трудно. Жалки бяхме доста.

А знаете ли, че ако отиде някой в западна страна, примерно дори Гърция, ни носеше оттам подарък сапун, или найлонова торбичка   Не някакъв кой знае какъв, примерно Палмолив, а торбичката Малборо. Западни стоки...

Toshiba имаха телевизори с видеокасетофон, но нямаше да влезе в багажника, та да го занесем в БГ. За младите - тогавашните телевизори бяха много дебели, поне 40з50 сантиметра.

Благодаря ти, vl, за обяснението. Стана ми приятно да си спомня, че склерозата вече дерзае.

Видеомагнетофон не съм виждала или не помня какво е. Майка имаше звуков магнетофон, но вече се беше развалил като бях дете.

До началото на 90те не бях виждала тънък и плосък телевизор никъде, даже на запад. Първият, който видях в Лондон към средата на 90те много ме впечатли. Беше Bang & Olufsen.

През 89те нямаше CD player, нито CD. В Лондон си бях купила компютър, който записваше CD, със CD burner. Много му се радвах. Тогава стана популярно да се ходи в Оман за евтини CD-та.

А мислех, че видеокасетофонът върви с уредбата, защото беше с подобен, ако не същия размер.

А помните ли киновидеоклубовете – КВК? Май само в окръжните градове ги имаше.

По въпроса от темата - не демокрацията, а социализма ни провали - отнемането на земята от хората, "идустриализацията" и масовата принудителна миграция към градовете в панелките и масовия наратив " учи мама за да не работиш" и " аз се правя, че работя, те си мислят, че ми плащат".

Всяка учебна година в началото попълвахме информация за дневника на класа където се записваше всичко. Освен обичайните данни адрес, имена на родители се записваше в дневника къде работят родителите, на каква длъжност и на коя партия са членове. Тогава бяха БКП, БЗНС ( лошо), ОФ ( все едно си никой). Питам аз баща ми всяка година какво да пиша, а той пиши "безпартиен", аз "няма я тази опция" в картата, "тогава пиши ОФ и не ме занимавай". Та който нямаше родители членове на БКП не можеше да бъде отряден председател, в дружинния съвет, най- много асистентка на знаменосеца като награда за поведение и успех.
В училището ми от всички стени наред с портретите на Ботев и Левски ( които бяха само по един) от всяка стена на класната стая и коридора ни гледаха Ленин, Димитров, Живков, Червенков, Брежнев. Култа към личността и партията беше навсякъде. Ние тайно ги украсявахме с химикалка, добре че нямаше камери и никой нищо не виждаше.

Ще възразя за Червенков и БЗНС. Той беше потънал в забрава, а портрета му не стоеше никъде. БЗНС-то беше червеното и даже ни учеха, че управляват 2партии-БКП и БЗНС. Това беше илюзорно......БЗНС го имаше само за украшение. Зелените земеделци на Никола Петков бяха забранени още през 40-те.
Споменаваха култа към личността при Червенков, ами при Т.Живков?! Но, ако някой посмееше да го каже го чакаше затвора или лагер!

При нас ги бяха истипосали всички, дори родители се чудеха за Червенков. С останалото съм съгласна, но в индустриален град член на БЗНС не се гледаше с добро око. Общо взето БКПто гледаше членовете на БЗНС да са на минимума и имаше разделение на граждани и селяни. За върхушката и лидерите в Сф е друг въпроса. А плешивица от Правец беше във всеки кабинет в тази държава.
Вестник Стършел (беше с малък тираж) с политическата си и социална сатира беше одушник на хората (някои). Въпреки, че беше цензуриран, по някога публикуваха брутални политически карикатури ( явно цензурата не беше толкова сенситивна).