Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

  • 12 490
  • 436
  •   1
Отговори
# 225
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Никога не е имало значение за отрядни председатели и пр. дали са членове на БКП родителите. Поне при нас. Иначе наистина се попълваше принадлежност и за безпартийните понякога пишеше "безпартиен", а понякога - "ОФ". И моите родители бяха ОФ, но така и не разбрах някакво реално участие в организацията вземат ли наистина всички. Иначе тя си съществуваше и имаше клубове по места, където ходеха повече разни пенсии. В нашия квартален клуб на ОФ имаше зала за нещо като концерти и стая с настолни игри за деца - игротека.
На нас дружинен председател ни беше бившият замундовец Радослав Бимбалов, сега умнокрасив и презиращ Ганя. Wink
Аз имах мерак да заемам някаква такава важна длъжност, ама не ме избираха, не ме и предлагаха дори. Другите деца не ме предлагаха, не щото нашите не бяха партийци. Sunglasses

# 226
  • Мнения: 3 534
Никога не е имало значение за отрядни председатели и пр. дали са членове на БКП родителите. Поне при нас. Иначе наистина се попълваше принадлежност и за безпартийните понякога пишеше "безпартиен", а понякога - "ОФ". И моите родители бяха ОФ, но така и не разбрах някакво реално участие в организацията вземат ли наистина всички. Иначе тянси е юсше клубове, където ходеха повече разни пенсии. В нашия квартален клуб на ОФ имаше зала за нещо като концерти и стая с настолни игри за деца - игротека.

Повечето хора не вземаха никакво участие в дейността на ОФ, въпреки че плащаха членския внос. Но, ако и това откажеха, щяха да попаднат в черния списък на ДС.
При нас ги бяха истипосали всички, дори родители се чудеха за Червенков. С останалото съм съгласна, но в индустриален град член на БЗНС не се гледаше с добро око. Общо взето БКПто гледаше членовете на БЗНС да са на минимума и имаше разделение на граждани и селяни. За върхушката и лидерите в Сф е друг въпроса. А плешивица от Правец беше във всеки кабинет в тази държава.
Вестник Стършел (беше с малък тираж) с политическата си и социална сатира беше одушник на хората (някои). Въпреки, че беше цензуриран, по някога публикуваха брутални политически карикатури ( явно цензурата не беше толкова сенситивна).

Вестник Стършел беше орган на ЦК на БКП! Отдели се през 1990г.

# 227
  • Мнения: 1 095
Никога не е имало значение за отрядни председатели и пр. дали са членове на БКП родителите. Поне при нас. Иначе наистина се попълваше принадлежност и за безпартийните понякога пишеше "безпартиен", а понякога - "ОФ". И моите родители бяха ОФ, но така и не разбрах някакво реално участие в организацията вземат ли наистина всички. Иначе тя си съществуваше и имаше клубове по места, където ходеха повече разни пенсии. В нашия квартален клуб на ОФ имаше зала за нещо като концерти и стая с настолни игри за деца - игротека.
На нас дружинен председател ни беше бившият замундовец Радослав Бимбалов, сега умнокрасив и презиращ Ганя. Wink
Аз имах мерак да заемам някаква такава важна длъжност, ама не ме избираха, не ме и предлагаха дори. Другите деца не ме предлагаха, не щото нашите не бяха партийци. Sunglasses
в мойто школо много се напъваха, защото беше на центъра на града и трябваше да бъде за пример на останалите, а и учеха деца на номенклатурата и разни началници, останалите бяхме по местоживеене. Намалиха ми поведението последната седмица на 7 клас от добро( май това беше висшата степен) на задоволително, защото ми стана много мило и мъчно, че се разделям със съучениците си след 7 години и подех инициатива да ми напишат нещо за спомен на пионерската връска. Това червено парцалче беше цялото изписано и съответно и други мои съученици направиха същото и стана масово. Дружинната и директора и всички бяха уведомени. Аз си признах инициативата и въобще не ми дремеше на пуберския мозък. Наказаха ме само с намалено поведение с една единица, заради поругаване символите на пионерската организация и то защото бях отличничка и без провинения през годините, другите освен това им наложиха и мъмрене, защото си имаха и проблеми с дисциплината и по-живо здраво ни изпратиха в новите училища с лоши характеристики.
Имахме съученик, чиято майка беше разведена ( пишеше го в дневника) и живееше с партньор. Всички  го обиждаха в лице и говореха зад гърба му, че е  извънбрачен и к@пеле ( това все пак е чуто от възрастните). Толерантност и емпания 0 в обществото, различните, които не се вписват в общо приетите рамки  се заклеймяват като прокажени.  Лозунга от тогава ( лозунгите бяха много актуални) " Семейството основна клетка на обществото"! - баш клетка си беше.

Последна редакция: чт, 13 ное 2025, 00:57 от mauigirl

# 228
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Аз пък имах приятелка, дете на разведени, и нищо такова не знам да се е говорело за нея. Живееше с баща си и баба си. Аз дойдох по-късно в техния клас (това е второто ми училище, и двете бяха в центъра, и ако е имало важни партийци, не съм разбрала Wink), тя - преди мене, и трета обща приятелка, която си беше от първи клас там, ми е разказвала, че когато се появила Д. в класа им, били предупредени, че идва дете, чиито родители са се развели, да внимават да не го разстроят нещо - в резултат всички били толкова внимателни към нея, че чак било смешно, едва ли не като си изпусне химикалката, и я подавали.
Поантата ми е, че тия неща за "емпатия 0" и ала-бала падат малко нещо клишета и не са задължително верни. Нямало емпатия, нула, и после се появила изневиделица. Или и сега няма? Щото Ганя прост? Wink
И обратното важи - приказките за "тогава имаше човешки отношения", които срещаме понякога, са същото нещо. Субективни и недотам точни.
Скрит текст:
В друга тема чета днес как българинът шушукал злобно зад гърба на 35-45-годишни родилки и го смятал за недопустимо. Да се чудиш с това злобно шушукане и недопустимост откъде се взеха толкова много такива родилки у нас днес. Така за емпатията. И разведени нямаше да има, ако толкова масово обществото ги отхвърляше, а то си имаше.

# 229
  • Мнения: 1 095
Никой не знае кяква е семейната драма, още по малко деца да я разберат. Да всички бяхме предупредени как да се държим със съученика, защото той освен това беше със СОП и още едно момиче със СОП имахме, дори стоях с него на един чин за да му помагам, но с пилешкия си мозък не разбирах защо не може да отвори учебника на правилната страница(например). Да бяхме лоши и се държахме лошо със съучениците си със СОП. Учителите се правиха, че не забелязват.
Една практика от изключение се превърне в масова, вече спира да учудва общественото мнение.
Разводът тогава беше изключение от правилото, не че го е нямало. Едната ми баба беше разведена. Но днес е масово и на никой не му прави впечатление и не го намира за нищо особено. Преди години( 6-7) в класа на едното ми дете с родителите си говорихме колко са не разведените и само с един брак - само три семейства от 16. Учудването беше, как тези три семейства са още заедно. Вече е норма развода.
За възраствите родилки на 40 г тогава също се шушукаше. Имаше лаф " От дърда коза яре" т.е. може и да е умно, хитро и ергенски данък имаше.

# 230
  • Мнения: 3 962
По въпроса от темата - не демокрацията, а социализма ни провали - отнемането на земята от хората, "идустриализацията" и масовата принудителна миграция към градовете в панелките и масовия наратив " учи мама за да не работиш" и " аз се правя, че работя, те си мислят, че ми плащат".
Отнеха земята от хората, но имаше пари да се обработва. После я върнаха, пък повечето собственици нямаха пари да я поддържат. Не знам кое е по-зле, май и двете.
 Принудителна миграция в посока градовете не е имало, имаше жителство и разпределение на завършилите образование. Миграцията по-късно почна.
 Цитираните масови наративи днес не са изгубили силата си, да се чуди човек защо. С поколението Z  може би вече доближава Аз няма да работя, щото съм учил, ама ти си длъжен да ми плащаш. 😂
 Права навсякъде, задължения никъде е реалността. Не мисля, че такава е дефиницията на демокрация.

# 231
  • Мнения: 1 421
Странно, че в обикновено училище е имало ученици със СОП. При нас имаше жестока цедка. Още от първи клас учениците с по- слаб успех се изпращаха в училище за бавноразвиващи. Не става въпрос за двойкаджии, не бяха деца с умствена изостаналост, а деца с по- елементарен начин на мислене, разсеяни, не амбициозни, то и мислене не се търсеше едно време, а само наизустяване. Така объркваха целия им живот, изпращайки ги в помощно училище. Не зная защо са изисквали всички да са отличници. В други училища изпращаха и децата със заболявания, напр. диабет. Имахме и съученик, от по- горен клас. Боледувал нещо и затова го накарали да повтаря класа. Не беше слаб ученик, нямаше причина да постъпят така с него. Колкото и да е отсъствал, все са били извинени отсъствия поради болест. Поради повтаряне на класа не се приобщи, остана дистанциран.
Децата на партийни членове бяха много галени. Изпитваха ги само 2 пъти за целия срок и знаят- не знаят им пишеха отличен. През другото време спяха по чиновете.
Имахме съученичка от разведено семейство. Майка им се грижеше сама за двете си деца. Дойдоха от някъде, после ги изпратиха някъде. Държавата ги "депортираше" от град в град, защото семейството разведено. Което беше жестоко.

# 232
  • Мнения: 6 522
Скрит текст:
По въпроса от темата - не демокрацията, а социализма ни провали - отнемането на земята от хората, "идустриализацията" и масовата принудителна миграция към градовете в панелките и масовия наратив " учи мама за да не работиш" и " аз се правя, че работя, те си мислят, че ми плащат".
Отнеха земята от хората, но имаше пари да се обработва. После я върнаха, пък повечето собственици нямаха пари да я поддържат. Не знам кое е по-зле, май и двете.
Принудителна миграция в посока градовете не е имало
Скрит текст:
, имаше жителство и разпределение на завършилите образование. Миграцията по-късно почна.
 Цитираните масови наративи днес не са изгубили силата си, да се чуди човек защо. С поколението Z  може би вече доближава Аз няма да работя, щото съм учил, ама ти си длъжен да ми плащаш. 😂
 Права навсякъде, задължения никъде е реалността. Не мисля, че такава е дефиницията на демокрация.
Нима? Когато си имал земя и са ти я взели, не те ли принуждават да търсиш вече друг начин за прехрана?

# 233
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Недейте така, младите ще останат с впечатление, че наистина разведените са били "депортирани" и интернирани. Категорично не е вярно.
И аз съм имала съученици, които са се местели, защото родителите са сменяли работа и жителство.
Деца на партийни членове е имало във всеки клас, което не е равносилно на партийно ръководство.1/9 от населението бяха членове на БКП към края на соца през 1989. Няма как да са били галени децата на всичките, аз дори не знам в моя клас на кого родителите са били партийци.

# 234
  • Мнения: 1 421
Някога в селата имаше работа. Не са били принудени да работят в града. Но са търсели по- добро заплащане, примерно. Работата в ТКЗС не е била много добре заплатена. Пък и заводи се строяли, работници търсели. Може да са ги агитирали да заминат за града.

За оттичане на принудителното преместване. Някога нямаше вариант свободно преместване в друг град заради по- добра работа. Преместването по своя воля беше изключително трудно. Освен по разпределение, брак или връзки. Изобщо няма да идеализирам ония времена. Намесата в личния живот на хората беше брутална. Дори не можеха спокойно да се разведат. Трябваше да минат и през т.н. Другарски съд. Партията им държеше сметка защо се развеждат и оказваше натиск да останат заедно. И такива случаи помним.
Съучениците с родители- партийни членове ярко се открояваха в класа. Няма начин да останат слети с общата маса. Всяко дете споделя къде работят майка му и баща му. На сладки длъжности само партийци. Като пример- след 7. клас те биваха приети в езикови гимназии без особени усилия, докато случаен ученик можеше да влезе там само след брутална подготовка. Не всекиго допускаха до езиковите гимназии и изобщо елитните гимназии.
Не зная защо все още се мълчи за това какво беше разделението в обществото преди 1990 г. и защо се омаловажава случилото се някога.

Последна редакция: чт, 13 ное 2025, 09:50 от DNT177

# 235
  • Мнения: 6 522
Доколкото знам, имало е изискване за минимум декари земя, които трябва да притежава човек, за да се включи в ТКЗС. А не е имало опция да не се включиш. Взимали са от тези, които са имали повече, за да дадат на онези, които не са имали достатъчно (или изобщо). В крайна сметка заминалите за града общо взето не са имали друг избор. Били са буквално ограбени.

# 236
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Имали са - да работят в ТКЗС. Wink

# 237
  • Мнения: 1 421
Не става въпрос за включване в ТКЗС. Вземат земята на някого. Ако е навършил пенсионна възраст, му отпускат някаква пенсия и се живее старините. Децата му започват работа като обикновени селскостопански работници в ТКЗС-то. Изплащат им заплати за положения труд. Те вече не са собственици на земята си. Ако на някого са обещали дялово участие в ТКЗС срещу включване на земите му в общите площи, то е било нещо временно, нещо заблуждаващо, за да няма съпротива.
Магдена, всеки е имал право да работи в ТКЗС. И този, на когото са взели земята, и този, който никога не е имал земя. И е много спорно дали става въпрос за "право" да работи, защото някога трудът не е бил право, а задължение. Безработни е нямало. Всички да били длъжни да работят. Който не работи е бил принуждаван да работи. Днес трудът е право, някога е бил задължение.

# 238
  • Мнения: 1 334
Не само че не е вярно това, че за да си отряден председател на класа или в Дружинния съвет на училището, родителите трябва да са от БКП, но дори беше обратното.

Имаше директива да се привличат, индоктринират и превръщат в сигурни кадри именно деца на надеждни безпартийни. Които от своя страна, ако искат да правят пионерска и после комсомолска "кариера", да осъществят натиск над родителите си, и те да станат членове на БКП. "Зарибяването" на децата беше много разнообразно . с различни безплатни лагер-школи лятото на морето, зимата в зимните курорти, екскурзии в страната и чужбина (соцлагера, но все пак - пътуваше се до СССР, Чехия, ГДР) за "обмен" с тамошните пионери или комсомолци. Също така участия в ученическите телевизионни предавания, всякакви интересни инициативи покрай Асамблеята.

Дружинните ръководителки в училищата бяха по-важни от директора едва ли не, те решаваха кой да ходи по конкурсите за ТНТМ (Техническо и научно творчество за младежта), по олимпиадите по предмети, и навсякъде. А те бяха сериозни кучета - обучени и манипулативни.
Какви неща ме карате да си спомням Frowning1

# 239
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Цитат
Децата му започват работа като обикновени селскостопански работници в ТКЗС-то. Изплащат им заплати за положения труд.
Така е, казвам, че е имало избор за оставане на село. В града е било обаче привлвкателно, по-перспективно, по-разнообразно и по-добре платено.
Всъщност миграция от селото към града има, повтарям се, още от времената на "Железният светилник" (Стоян и после други герои) и преди това. Имало я е и преди 1944. Селската част от моето семейство се мести в града в началото на 20 век. Не вярвам да не са имали земя, даже от едната страна ни възстановиха някаква, просто в града е по-интересно и с по-голям избор. Факт, не е ирония. Соцът засилва процеса, но съвсем не му дава начало. И на мен ми е тъжно да се обезлюдяват малките населени места, те си имат своите предимства, но...

Общи условия

Активация на акаунт